Решение № 44 от 24.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20252000500366 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на адв. А. П. Т. със служебен адрес:гр. Б., „Ю.”- ул. „Г. В. В.” № * /сградата на „В.” ЕАД”, ет. *- втори надпартерен/, офис *, като процесуален представител на Г. А. Н. ЕГН ********** - ответник по гр.д. № 369/2024г. по описа на БОС, подадена против решение № 632/24.07.2025г., постановено по същото дело, с което е уважена предявената против жалбоподателката ревандикационна претенция на ищците Р. И. Х. ЕГН ********** и А. Б.

Н. с ЕГН ********** с адрес за кореспонденция: гр.Б, ж.к.“Б. М“бл.*,вх.*, ет.*, ап.* касателно вилна сграда, находяща се в м.“Б.“ на гр.С., с идентификатор *** по КККР на населеното място, подробно описана и са отхвърлени всичките й защитни възражения, като са й възложени деловодните разноски на ищците, сторени по делото.

В жалбата решението се сочи за неправилно.

Оспорва се крайният извод на първата инстанция, че ищците са собственици на спорната сграда, построена с оглед реализирано право на строеж в придобития от тях терен в режим на СИО, като е отречено защитното възражение на ответницата, че е осъществила за себе си при дадено й от ищците разрешение суперфицията за двете сгради, една от които е процесната вила №1, а след построяването й със собствени средства, е владяла същата, при което осъществените от нея действия са неправилно определени като търпими и съизволителни, негодни да я направят собственик и е отречено също правото й на задържане на имота до заплащане на увеличената му стойност след сторените в него подобрения.

Конкретно са изложени следните съображения:

- Дворното място, в което е построена вилата е еднолична собственост на ищца Р. Х., придобита по дарение. Правото на строеж е било притежание само на ищцата, като процесната сграда не би следвало да се счете за придобита в режим на СИО. Ищецът нямал 1 вещни права в нея, защото общите за ищците-съпрузи 25кв.м. ид.ч. от терена са закупени след завършването на сградата в груб строеж/според съда приключил вече към 2006г./и защото данните по делото безспорно сочат, че е построена от трето лице- ответницата с нейни средства, а не със съвместния принос на двамата съпрузи, който да предпостави общността /цитира се съдебна практика/. Съгласието на съпрузите друг да им построи вилата не променяло извода за липса на съвместен принос, т.к. в строежа не са вложени техни общи средства. В тази връзка сочи, че първата инстанция неправилно е дирила приложение на чл.21,ал.4 от СК към казуса. Акцентира, че възражението не засяга вътрешните отношения на съпрузите, т.к. ответницата брани собственото си вещно право, което конкурира тяхното върху спорния имот с твърдението, че никой от ищците-съпрузи не е вложил средства в строителството;

- Оспорва правните изводи на първата инстанция и по квалификацията на осъществената от ответницата фактическа власт върху имота, като действия съизволителни, респективно търпими, а не манифестиращи владение. Излага подробни съображения в насока, че конкретно установените не са съизволителни или търпими, като се обяснява правната им природа чрез доктрината; разграничава откъм съдържание понятията “търпими действия“ и „търпимост“ от страна на собственика касателно построеното от друго лице в имота му в контекста на цитиран в решението на БОС съдебен акт, който счита за превратно изтълкуван във връзка с института на владението и неправилно приложен, още повече, че нито ищците са твърдели в исковата молба съгласие за извършване на търпими действия от ответницата в имота им(тъкмо обратното), нито последната е въвела такива твърдения - тя е сочила, че родителите й са дали съгласие да строи в имота им за себе си и да владее построеното. Счита, че БОС е обсъждал правен спор, който не е бил докладван като предмет на делото. В подкрепа на собствения си извод, че изнесените по делото факти сочат ответницата за владелец, а не държател, страната е цитирала и съдебна практика/ Решение №287 от 27.05.10г. на ВКС по гр.д.№1281/09г. на II Г.О. и Решение №127/25.11.14г. на ВКС по гр.д.№3190/14г. на II Г.О./;

- в процеса нямало данни ищците да са прекъсвали осъществяваното от ответницата строителство, нито да са й отнели фактическата власт над сградата след като е била реализирана. За това ищците не можели да претендират за придобиване на вещни права върху нея, но дори да се приеме за осъществено съвместно ползване на готовата вила от страните по делото, щяло да се постигне съвладението й в равни части от страните, а не изключителни права за ищците;

- поддържайки съдебна практика на ВКС и правна доктрина, позоваващи се на тезата, че съгласие за търпими действия може да даде и владелецът/не само собственикът/, ответницата извежда, че ползването на вилата от ищците може да се приеме за проява на нейната любезност и търпимост спрямо тях, като родители, но в такъв случай те би трябвало да оборят презумпцията на чл.69 ЗС и с пълно доказване да установят, че от един конкретен момент насетне Г. Н. е започнала да владее имота за тях, а не за себе си. Данни в този смисъл по делото нямало ;

- досежно вещната последица от изтичането на давността се цитира и т.2 от ТР №4/17.12.12г. на ВКС по тълк.д.№4/12г. на ОСГК, според която позоваването на изтекла придобивна давност не е елемент от фактическия състав на института и придобиването на собствеността става с простото изтичане на над 10 години, през които е упражнявано владение. Страната счита, че давността включва и владението на правото на строеж чрез неговото упражняване и продължава с ползването на построеното, т.е. се простира в периода от м. юни 2005г. до настоящия момент;

Възразява се и по фактическите изводи на първоинстанционния съд. Оборва се преценката на БОС, че между показанията на двете групи свидетели по делото няма противоречие, като след обстоен самостоятелен анализ на горните се констатира такова в 2 насока вътрешните отношения между страните по повод осъществената от ответницата фактическа власт върху имота.Противоречие се установявали и по отношение изпълнението на довършителните работи и обзавеждането; по отношение на осъществяваните съществени изменения в хода на строителството/правени на място и без проект дори/; за това кой и как е упражнявал контрол на достъпа до процесната сграда, за това кой, кога и как е ползвал имота. Според страната съдът не е извършил преценка на горните обстоятелства, както не е преценил редица от изтъкнатите от ответницата доводи, дискредитиращи достоверността на показанията на ищцовите свидетели.Анализират се обстойно показанията на св. И., св. Н., св. Б. Н./ангажирани от ищцовата страна/.Обосновава се същевременно достоверността на показанията на свидетелите на ответницата. Тя поддържа, че съдът не е обсъдил правилно в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, от което е направил и неверни изводи по релевантните за правния спор факти.

Според Г.Н., формалното участие на ищците в процедурите по строежа намира обяснението си в изискванията, поставени от разпоредбите на ЗУТ/ чл.161,163/ и в това, че ответницата не разполага с необходимия титул за права, който в съответствие с нормите да й позволи да се легитимира като „възложител“ на строителството и в строителната документация. Намира, че това формално участие не влиза в противоречие със защитната й теза, респективно с показанията на свидетелите й по делото. Изтъква и конкретни неверни факти, които не се обосновават в съдебното решение от данните в процеса. Счита за неправилна и интерпретацията на доказателствата, намиращи се в представената по делото наказателна преписка. За тях намира, че ако се обсъдят в контекста на вещно правния спор за сградата, би следвало да потвърдят тезата на ответницата, че при обира са откраднати нейни, а не на ищците вещи.Но извън това счита, че твърденията на ищците за обратното, т.е. че те са пострадали от кражбата, не могат да прекъснат владението на сградата в полза на ответницата. За неправилен се сочи и изводът на БОС, че функционалната връзка между двете сгради в имота обосновава съвместното им ползване. Според страната този извод не държи сметка за логическата връзка между фактите, тъй като посредством свързаността на сградите може да се постигне ползване и на двете само от ищците, но също така може да се обезпечи ползването им само от ответницата.Т.е. от горния факт не може да се направи логическият извод за съвместно ползване на имота от страните. В добавка съдът не е обсъдил естеството на тази функционална връзка между постройките, видна от данните по делото- свидетели и експертно заключение. Поддържа се, че свързаността обслужва изцяло само интереса на ответницата, още повече, че правото й на собственост, отразено в констативния нотариален акт за сграда с идентификатор 2 изобщо не е предмет на спор. БОС е бил задължен да зачете правните последици на нотариалния акт в неговата неоспорена част и да приеме, че именно ответницата е собственик на сграда с идентификатор 2. От този факт и предвид функционалната връзка между двете сгради, страната обосновава и твърдението си за осъществено владение и върху процесната по делото сграда с идентификатор 1.В контекста на последното страната изтъква и всички други обстоятелства, с които подкрепя твърдението си, че е владелец, които преценени в съвкупност правят извода на съда за вещни права в полза на ищците за логически необоснован и погрешен.Излагат се подробни съображения в тази връзка.

Възразява се и срещу това, че първата инстанция е отхвърлила като неоснователно направеното възражение за право на задържане. Стъпвайки на практика на ВКС, страната поддържа, че има качеството владелец на суперфицията, т.к. строи в чужд имот без учредено право на строеж, за себе си, а не по договор за строителство със собственика на имота, като владението й продължава както по време осъществяването на грубия строеж, така и докато продължават довършителните работи, а и разходите за строителството са направени до завършването на сградата, т.е. докато ответницата се счита владелец на строежа и на построеното в груб вид. Ето защо страната намира, че няма основание да й се откаже правото на задържане до изплащане на увеличената след подобренията стойност, 3 още повече, че дори да се приеме съвладение и в този смисъл оспорване на правата на ответницата, което да е с начало над пет години преди предявеното право на задържане, в процеса няма направено от ищците възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност за вземането за подобрения. Изтъкнати са и други съществени процесуални пропуски при постановяването на първоинстанционния акт, касаещи попълването на делото с нужните за разрешаването му доказателства.

Направени са и доказателствени искания, които съдът е отклонил по съображения, изнесени в доклада му по жалбата.

В обобщение се моли за произнасяне по същество, при което въззивният съд да отмени постановеното от първата инстанция решение и да отхвърли изцяло заявените от ищцовата страна искове за собственост.Дирят се деловодни разноски за две съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемите ищци Р.

И. Х. и А. Б. Н.- двамата от гр.Б., с посочен съдебен адрес:гр.Б., ул.“Г.С.Р.“ №*, офис *,партер. В отговора си поддържат тезата за неоснователност на оплакванията от жалбата против заявената вещна претенция и по неправилността на постановения от БОС съдебен акт. Оспорват се като неподкрепени от доказателствата по делото както твърденията за неправилно, респективно непълно установена фактическа обстановка по спора, така и доводите за неправилно приложен от първата инстанция материален закон. Поддържат се основните доводи на страната от съдебното производство пред БОС, изразени в исковата молба и в становището й по подадения отговор на иска, включително и след анализ на събраните в процеса доказателства, че ответницата е действала при строителството от името и за сметка на ищците, че е била ангажирана като проектант от последните именно като тяхна дъщеря, която е архитект по образование и работи като такава. Отрича се отново намерението на ищците да разрешат на ответницата да строи за себе си в терена им в гр.С..