Присъда № 17 от 09.10.2023, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 233/2022
- Вид
- Присъда № 17
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Искра Кирилова Трендафилова
Цитирани разпоредби
- чл.323 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.301 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
МОТИВИ от 04.01.2024 г., към ПРИСЪДА № 17 от 09.10.2023 г., по нохд № 233/2022 г. по описа на РС-Рг.
Производството пред Рг.РС е образувано по ОА, внесен от РП-Б., ТО-Р., с който е повдигнато обвинение Й.А.Я., ЕГН*, роден па *, в г.Р., о.Б., с адрес: г.Я., о.Б., у.„Г.“№42, българин, българско гражданство, неженен, средно образование, неосъждан, безработен, в това, че за периода от м.11.2021 г. до м.04.2022 г. включително, в г.Б., о.Б., след като е осъден с определение №150/2021 г., постановено по гр. д. №1167/2021 г. по описа на Рг.РС, влязло в сила на 04.11.2021 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си А.Й.Я., чрез нейната майка и законен представител - С.Л.Л., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 6 месечни вноски по 170.00 лева месечно, в общ размер на 1`020.00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство представителят на РП-Б., ТО-Р., поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Сочи, че от представените писмени доказателства и показанията на свидетелката Л. се установява, че през посочения в обвинителния акт период от м.11.2021 г. до м.04.2022 г. подсъдимият не е изпълнявал задължението си да издържа свой низходящ, а именно: дъщеря си А.Й.Я., след като вече е бил осъден с влязло в сила определение на 04.11.2021 г. на РС-Р.. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му бъде наложено по-лекото от алтернативно предвидените наказания за извършеното престъпление „пробация“ за срок от 6 месеца с прилагане на задължителните пробационни мерки.
В хода на производството е конституирана в качеството на частен обвинител А.Й.Я., чрез нейната майка и законен представител С.Л.Л.
Подсъдимият в хода на съдебното следствие се възползва от правото си да даде обяснения.
Същият признава, че не е изплатил издръжката на дъщеря си, тъй като нямал финансова възможност. По някой път закъснявал с изплащане на издръжката като посочва, че имал и друго дете, което да издържа. Посочва, че е извършил плащания в периода от 16.07.2022 г. до 31.12.2022 г. Заявява, че е изплатил издръжката и за процесния период от м.11.2021 г. – м.04.2022 г. Извършил плащане на 1`011.37 лв. на 07.2022 г., което се отнасяло за периода 14.07.2022 г. до 31.12.2022 г. Следващите вноски са от 182.00 лв. за м.01. с лихвите. За м.02. и .03.2023 г. заплатил 183.55 лв. От 01.02. до 31.04.2023 г. е дал 254.95 лв. За м.05. дал сумата от 180.00 лв. Парите били заплатени по каса на „И.П.“. Твърди, че е давал пари и на ръка 4 пъти – различни суми от 40.00 лв. до 60.00 лв.
В хода по същество и в последната си дума моли да му бъде наложено по-леко наказание „глоба“.
Районният съд след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и законът, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:
Подсъдимият Й.А.Я., ЕГН*, роден на *, в г.Р., о.Б., с адрес: г.Я., о.Б., у.„Г.“№42, българин, българско гражданство, неженен, средно образование, неосъждан, безработен.
Подсъдимият Й.Я. и свидетелката С.Л. са живели във фактическо съжителство. Видно от представеното удостоверение за раждане, е, че от съжителството им се родило детето А.Й.Я.
По делото са приложени материалите по гр.д. №1167/2021 г. по описа на РС-Рг, образувано по ИМ на С.Б., в качеството й на майка и законен представител на А.Я. по предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК. По цитираното дело е постановено определение №150 от 04.11.2021 г. в производство по привременни мерки по реда на чл.323 от ГПК, относно упражняването на родителските права, режим на лични контакти и дължимата издръжка на детето. В производството по привременни мерки, съдът е постановил упражняването на родителските права на майката С.Л.Б., определил е режим на лични контакти с бащата и е 1 осъдил Й.А.Я. да заплаща в полза на детето А.Й.Я., чрез майката и законен представител С.Б., месечна издръжка от 170.00 лв., считано от датата на постановяване на определението до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт, като определението по постановените привременни мерки е влязло в сила на датата на постановяването му 04.11.2021 г. С определение №253/14.07.2022 г. е изменен размера на определената издръжка, която Й.А.Я. следва да заплаща като привременна мярка на ненавършилото пълнолетие дете на 177.50 лв. Производството по делото е приключило с определение №292/09.08.2022 г., с което съдът е одобрил постигната между страните съдебна спогодба.
Въпреки постановеното определение в хода на производството по чл.323 от ГПК, по привременни мерки по цитираното по-горе гр. д. №1167/2021 г. по описа на РС-Рг, подсъдимият не е изплатил нито една месечна вноска за издръжка на детето си, като издръжката не е изплащана през целия инкриминиран период от м.11.2021 г. до м.04.2022 г., включително. Същият оставил детето си изцяло на грижите на неговата майка. В резултат на бездействието си, респ. неплащането на дължимата издръжка от страна на подсъдимия Й.Я., дължимата от същия издръжка за период от м.11.2021 г. до м.04.2022 г. включително, възлиза общо на сумата от 1`020.00 лв.
От показанията на свидетелката С.Л. се установи, че живяла във фактическо съжителство с подсъдимия. Имали родено едно дете. След като се разделели свидетелката заживяла в дома на родителите си. Впоследствие се омъжила и от тогава носи фамилията Л. Твърди, че Й. бил осъден да заплаща издръжка на детето А.Й.Я., но не си спомня точно от коя дата е осъждането. Твърди, че Й. не плащал издръжката на детето си редовно. Първата вноска била 1`011.37 лв., с която изплатил издръжката от 14.07.2022 г. до 31.12.2022 г. Тези пари са внесени на 04.01.2023 г. По „И.П.“ получавала плащанията. Следващото плащане било на 15.02.2023 г. от 182.00 лв. за м.01.2023 г. издръжка с лихви. Втората вноска е на 28.04.2023 г. от 180.00 лв. издръжка за м.02. и м.03.2023 г. Третата вноска била от 250.00 лв., внесена на 09.05.2023 г. издръжка от 01.02. до 31.04.2023 г., като било посочено „мед. разходи“, като свидетелката сочи, че не разбрала за какво са тези разходи. Свидетелката посочва, че за периода м.11.2021 г. – м.04.2022 г. не е получавала издръжка за детето си. Също така посочва, че има определен режим на лични отношения между бащата и детето, който Й. спазвал. Правил подаръци на детето. На скоро детето имало рожден ден, като също й направил подарък. Посочва, че подсъдимия й е давал пари на ръка, но не си спомня с точност сумите. Тези пари според свидетелката не са били за издръжка и са давани, преди да влезе в сила определението на съда за издръжката.
По делото са приложени разписки за заплатени суми от Й.А.Я. в периода от 15.02.2023 г. – 21.06.2023 г., чрез „ИП“АД, както следва: разписка №0700017561621456/04.01.2023 г., е, отразена заплатена сума от 1`011.37 лв., като основание за плащане е посочено издръжка на дете – А.Я. от 14.07.2022 г. до 31.12.2022 г., разписка №0700017936110029/15.02.2023 г. като основание за плащане е посочено издръжка на дете – А.Я. от м.01.2023 г., разписка №0700018583535997/28.04.2023 г. като основание за плащане е посочено издръжка на дете – А.Я. за м.2. и м.3.2023 г., разписка №0700018666713248/09.05.2023 г. и разписка №0100019039195507/21.06.2023 г. като основание за плащане е посочено издръжка на дете – А.Я. за м.05.2023 г.
От представената справка с вх. №5810/19.07.2023 г., ведно с приложено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.03.2023 г. на РП-Б., ТО-Р. се установява, че е образувано ДП №58/2023 г. по описа на РУ-Р. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, водено срещу Й.Я., за това че не е заплатил дължимата издръжка на А.Я., след като е осъден с влязло в сила съдебно решение за периода от м.09.2022 г. до м.01.2023 г. Производството е прекратено на основание чл.183, ал.3, вр. ал.1 от НК.
От представеното свидетелство за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан (реабилитиран е по право).
2
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелката С.Л., дадени пряко и непосредствено от съда и приложените писмени доказателства и частично от обяснения на самия подсъдим дадени в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира напълно дадените от св. Л. показания като вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с приложените по делото писмени доказателства. По отношение дадените от подсъдимия обяснения в хода на съдебното следствие отчитайки, че същите са освен средство за защита, но и важно доказателствено средство, съдът не кредитира дадените обяснения относно твърдението, че е заплатил дължимата издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете за инкриминирания период от м.11.2021 г. до м.04.2022 г. В тази част показанията на подсъдимия се опровергават от дадените показания на св. Л., така и от представените като писмени доказателства платежни нареждания, издадени от „ИП“АД. Видно от обсъдените по-горе платежни нареждания, е, че в същите изрично е посочено основание за плащане на сумите: издръжка на детето А.Й.Я. и период за който плащанията се отнасят. Посочените периоди отразени изрично в платежните документи се отнасят за период следващ инкриминирания такъв. В останалата част съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като съобрази ангажирания доказателствен материал в неговата цялост, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна процесното инкриминирано деяние по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Й.А.Я. е субект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като е лице осъден, по силата на съдебно определение (определение №150/2021 г., постановено по гр.д. №1167/2021 г. по описа на РС-Рг), влязло в сила на 04.11.2021 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си А.Й.Я., чрез нейната майка и законен представител – С.Л.Л. Въпреки това си задължение в периода от момента на неговото възникване по силата на съдебното определение – считано от м.11.2021 г. до м.04.2022 г. включително, подсъдимият не е изпълнявал вмененото му по силата на съдебен акт задължение да заплаща такава издръжка. Не се установи в инкриминирания период Й.Я. да е осъществявал частични плащания на въпросната издръжка, поради което съдът приема, че престъплението е извършено чрез пълно бездействие и неговият престъпен резултат по отношение на кредитора е настъпил. Касае се за резултатно по характера си престъпление, чиито престъпен резултат е отрицателен по своето съдържание - изпадане в забава на поне 2 месечни вноски. Изпълнителното деяние на това продължено престъпление се осъществява чрез бездействие, като за осъществяване състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо да са налице кумулативно две предпоставки – влязъл в сила съд. акт, по силата на който единият родител е осъден да изплаща ежемесечна сума за издръжка на свой низходящ, и втората предпоставка - тази издръжка да не е плащана за повече от 2 месеца, т.е. престъпният състав се осъществява чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен характер на отношенията и вниманието, което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за издръжката им средства. Не се предпоставя изпълнението на състава на престъплението от други фактори, като наличие на имущество у подсъдимия, наличие или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на каквито и да било действия или вменяването на задължение за извършване на такива от страна на детето или на родителя, упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от неплатилият родител. Както бе отбелязано по-горе съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и твърдението, че е изплатил дължимата издръжка за инкриминирания период.
Доказателства за извършено плащане от негова страна не бяха ангажирани до приключване на съдебното следствие пред настоящата инстанция. Нещо повече твърденията в тази насока на подсъдимия се опровергава както от показанията на св. Л., така и от приложените 3 платежни документи, удостоверяващи, че плащанията се отнасят за друг период.