Решение № 2623 от 04.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2623 гр. София, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100505797 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435-438 ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на длъжника И. Г. Р. с вх. № 3951 от 15.04.2022 г. на ЧСИ Й.Ц., и с вх. № 34187 от 03.06.2022 г. на СГС, срещу Постановление от 06.04.2022 г. на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20147840400169, обективирано на лист 95 от представеното копие от изпълнителното дело, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция.

В жалбата се поддържа, че в рамките на изпълнителното дело, от датата на налагане на запор върху вземането за трудовото възнаграждение - 18.02.2014 г., до 29.09.2017 г. е извършвано единствено имуществено проучване спрямо длъжника, което по съществото си не е изпълнително действие, поради което делото е прекратено по силата на закона на 18.02.2016 г. Оспорва съображенията на ЧСИ, инкорпорирани в постановлението му за отказ, че изпълнително действие е поискано от страна на взискателя с молба от 03.06.2015 г., с доводи, че с молбата взискателят е поискал налагане на възбрана на неконкретизирано недвижимо имущество, и то без да са извършени последващи изпълнителни действия от страна на ЧСИ. Сочи, че извършените след 18.02.2016 г. изпълнителни действия са ирелевантни, доколкото са извършени след перемиране на делото, съответно – се заличават с обратна сила. Моли съдът да отмени отказа на частния съдебен изпълнител и да прекрати производството по изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Взискателят “Агенция за събиране на вземания” ЕАД в законоустановения срок оспорва основателността на подадената жалба. Извършва подробен опис на изпълнителните действия по делото и твърди, че не са налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното дело.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви ЧСИ Ц. излага подробен списък на предприетите изпълнителни действия по делото и сочи предявената жалба за неоснователна. Твърди, че е сезиран по молба на длъжника и е извършил справка по изп. дело, вследствие която е установил, че няма основание за прекратяване на делото.

Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена от длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт – арг. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, като е заплатена 1 дължимата държавна такса.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В конкретния случай изпълнителното производство № 20147840400169 по описа на ЧСИ Ц., рег. № 784 на КЧСИ, е образувано по молба на “Агенция за събиране на вземания” ООД – праводател на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, от 17.02.2014 г. във връзка с издаден срещу И. Г. Р. изпълнителен лист от от 04.02.2014Г. по гр. д. № 4913 от 2014 на СРС, 55 състав, като още с молбата за образуване взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника, като е възложил и правомощията, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. Със Запорни съобщения изх. № 2343 от 18.02.2014 г. и изх. № 2316 от 18.02.2014 г., са наложени запори върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника И. Р. от работодателя „Е.“ ЕООД и на вземанията за суми по банкови сметки, намиращи се при „Уникредит булбанк“ АД.

С молба вх. № 3494 от 03.06.2015 г., т.е. по-малко от две години от налагането на запорите, взискателят “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е поискал от ЧСИ Ц. да проучи имущественото състояние на длъжника посредством справка в Имотен регистър, като в случай на установяване на недвижимо имущество, то същото да бъде възбранено.

С последващо запорно съобщение от 18.05.2016 г. , съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от работодател „Бомато“ ЕООД.

По делото са приложени извлечения от банковата сметка на ЧСИ Ц. (л. 53 – 60 от изп. дело), от които се установява, че в периода 26.06.2017 г. – 30.10.2017 г. са постъпвали суми от наложен запор върху вземане за трудово възнаграждение.

На 11.10.2019 г. пред ЧСИ е постъпила молба от взискател, с която се иска налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника.

С ъ с запорно съобщение изх. № 14004 от 16.11.2020 г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника от „Л.Д.Д.“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В мотивите на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, респективно срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на 2 влязлото в сила разпределение и др. В обобщение на горното, в т. 10 от въпросното тълкувателно решение е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Разпоредбата е предвидена като санкция за дезинтересиралия се кредитор, който бездейства да събере вземането си в рамките на образувано срещу длъжника изпълнително дело, и с това му причинява допълнително вреди.

В случая не е налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице своевременно и системно инициирани от страна на взискателя действия по изпълнението, както и са налице данни за периодично постъпвали суми от приложените по отношение на този длъжник изпълнителни способи, също инициирани от взискателя. Установява се, че взискателят, е проявил активно процесуално поведение за опазване на своя интерес и удовлетворяване на подлежащото на принудително изпълнение притезание, израз на което е и молбата от 03.06.2015 г., с която същият е искал насочване на изпълнението върху собственото на длъжника недвижимо имущество чрез налагане на възбрана. Обстоятелството, че съдебният изпълнител не е приложил поискания от взискателя изпълнителен способ, не може да доведе до негативните за взискателя последици по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, доколкото санкцията в разпоредбата е предвидена за взискател, който е бездействал да поиска изпълнително действие за събиране на вземането си. Във връзка с направените в жалбата оспорвания следва да се посочи, че взискателят не е задължен да знае и да посочва конкретно върху кое имущество на длъжника да насочи изпълнение, поради което и в молбата е изискал от ЧСИ да направи надлежна справка в Имотния регистър.

Предвид изложените съображения, и доколкото от представеното копие от изпълнително дело се не установява взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника И. Г. Р., с вх. № 3951 от 15.04.2022 г. на ЧСИ Й.Ц., и с вх. № 34187 от 03.06.2022 г. на СГС, срещу Постановление от 06.04.2022 г. на ЧСИ Й.Ц., рег. № 784 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20147840400169, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване- арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3