Решение № 4963 от 11.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4963 гр. Пловдив, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330105737 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от П. М. П. с ЕГН **********, с адрес гр.********, ул. "********", бл. ***, ет.

***, aп. ***, чрез адв. М. от против "Адессо кредит България" ЕООД с ЕИК 202250289, със седалище в гр. Ботевград, бул. " 3-ти Март" №83 за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителстки кредит № ******/26.09.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка от 1286,10 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и десет стотинки) като противоречаща на принципа на добрите нрави. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на 26.09.2022г, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000 лева за 18 месеца, при фиксиран лихвен процент по заема 40,00%, годишен процент на разходите – 48,22%. Дължимата сума е 3978 лв. В чл.4 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение.

В случай на неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1286,10 лв. дължима на вноски. Налице са нарушения на ЗПК, защото неустойката не включена в ГПР. Нарушен е принципа за добросъвестност, което води до нищожност на договора . Предвидената неустойка е загубила присъщите за 1 неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на законовите разпоредби. Признава сключването на договора и предоставяне на сумата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е сключен договор за потребителски кредит и, че в него се съдържа клауза за заплащане на неустойка, задължението, по която не е включено при определяне размера на ГПР.

Начисляването на неустойка в конкретния случай е изначално ясно и като разход по кредита размера й следва да бъде включен при изчисляване на ГПР. Неспазването на това правило се явява нарушение на чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК и чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като възнаградителна лихва, а като друг вид разход – неустойка за неизпълнение на задължение. Допълнителното възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до неяснота при формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход, който следва да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит е недействителен. След като целият договор за кредит е нищожен, то такава е и конкретната клауза за дължима неустойка по него.

С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че следва да обсъди, посоченото от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки 2 конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.

В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би 3 претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Предвид това предявения иск по чл. 26 от ЗЗД се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните от него разноски, съобразно доказателствата за сторени такива в размер от 52 лв. за държавна такса.

Тъй като ищеца е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адв. М. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид наличието на изобилна трайна съдебна практика по подобни спорове.

На ответника разноски не се дължат.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата от договор за паричен заем кредит № ******/26.09.2022 г. сключен между П. М. П. с ЕГН **********, с адрес гр.

********, ул. "********", бл. ***, ет. ***, aп. ***, и "Адессо кредит България" ЕООД с ЕИК 202250289, със седалище в гр. Ботевград, бул. " 3-ти Март" №83 предвиждаща заплащане на неустойка от 1286,10 (хиляда двеста осемдесет и шест лева и десет стотинки) като противоречаща на принципа на добрите нрави.

ОСЪЖДА "Адессо кредит България" ЕООД с ЕИК 202250289, със седалище в гр. Ботевград, бул. " 3-ти Март" №83 да заплати на П. М. П. с ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. "********", бл. ***, ет. ***, aп. ***, сумата от 52 (петдесет и два) лв. за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Адессо кредит България" ЕООД с ЕИК 202250289, със 4 седалище в гр. Ботевград, бул. " 3-ти Март" №83 да заплати на адвокат Г. Г. М., с ЕИК ****** адрес: гр. ********, ул. "********" № *** , сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5