Решение № 388 от 10.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. В. Т., 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Й. Воденичаров при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Й. Воденичаров Гражданско дело №..0234100100450 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове, имащи за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди , иск за обезщетение за имуществени вреди- с правна квалификация изведена от нормите на чл.557 ,ал.1, т.2 , б.“а“, вр-. с чл.558 , ал.5 от КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.558, ал.1, изр.2-ро , вр. с чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ.

Ищецът С. Д. М. , с ЕГН: ********** от гр.В.Т. чрез пълномощника си Адвокатско дружество „В. и Б.“, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление : гр.С , ж.к. „М.“3, бл..., ет.5, офис 21, представлявано от адвокат Ц. В. от САК, твърди, че е пострадала , наблюдавайки развлекателно събитие- дрифт на леки автомобили, настъпило на 07.11.2021 г. около 15:30 часа в гр.В. Т., местност „З.“ на учебен автополигон : водачът З. П. П. губи контрол върху управлението на лек автомобил , марка „BMW“, навлиза в обрасъл с трева и храсти банкет, удря я и й причинява травматични увреждания , изразяващи се в закрито счупване на малък ляв пищял, счупване на латералния кондил на големия ляв пищял , полифрагментна , закрита метадиафизарна фрактура на големия пищял в горна трета и на главата на малкия десен пищял , придружен с костни крепитации, патологична подвижност, мозъчно сътресение и окултни кръвоизливи.

Постъпила е на лечение в МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ АД –В.Т. за времето от 07.11.2021 г. до 15.11.2021 г. , където са й извършени две операции, състоящи се в репозиция и поставяне на метална остеосинтеза , а именно – наместване на фрактурите на лява и дясна табия и поставяне на заключващи проксимални плаки в тях . Постъпила е отново в същата болница за времето от 16.01.2023 г. до 19.01.2023 г. където й е извършена операция за отстраняване на имплантите. С оглед дългия възстановителен период й се е наложило да полза отпуск по болест за общо 344 дни.

Преживяла е много тежки страдалчески

1 последици от получените травматични увреди: силни физически болки; невъзможност да се обслужва сама в бита и да води нормален социален начин на живот, чувство на непълноценност , стрес , безсъние , затвореност в себе си , депресивни състояния, остатъчни ограничени и болезнени движения при натоварване на долните крайници и при ппоява на лезки климатечни промени . .

Направила е и необходими разходи , свързани с лечението/ закупени лекарства и медицински изделия , заплатена потребителска такса , заплатени медицински услуги/, възлизащи общо на сумата от 3157,90 лева, представляващи претърпяна имуществена вреда от събитието.

Причинителят на вредите е нямал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.

477, ал. 2 от КЗ , тъй-като за въпросния лек автомобил не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите .

На 29.06.2022 г. е предявена пред Г. Ф. писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, но е последвал отказ да бъде удовлетворена с писмо изх.№..4-01-231/22/13.04.2023 г.

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Ф.-гр.С да й заплати сумата от 95 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата от 3 157,90 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях , считано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция / след представяне на всички необходими доказателства / до окончателното им изплащане .

В с.з. пълномощникът й поддържа предявените искове. Претендира присъждане на разноските по производството , както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът чрез пълномощника си юрисконсулт Й. Ш. оспорва по основание и размер исковете с възражения, че настъпилото вредоносно събитие не може да се вмени във вина на водача на лекия автомобил, защото има характер на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, поради обстоятелството , че пострадалата се е намирала на място, попадащо в опасната зона на спиране на моторното превозно средство ; при условие на евентуалност с поведението си тя е съпричинила собствените си вреди с принос надхвърлящ 50 % поради избор на неподходящо и необезопасено място за наблюдаване на развлекателното автомобилно представление , пресичащо коридора на движение на леките автомобили, поставило живота и здравето й в ситуация на повишена опасност ; размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен в несъответствие с изискването за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/.

Моли да бъдат отхвърлени с присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Привлеченият по реда на чл.219, ал.1 от ГПК помагач на ответника - З. П. П. чрез пълномощника си адвокат Е. П. от САК заявява , че оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което/ тъй-като и автополигона като земна площ предназначена за използване на движение на ППС също е“път“ по смисъла на пар.6, т.1 от ДР на ЗДвП/ разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на 2 получените от ищеца телесни увреждания с медико-биологичното им описание по- горе, произтеклите от тях вредни последици от субективно естество , липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от третото лице помагач лек автомобил, предявената пред ответника писмена претенция за изплащане на обезщетение и отказа да бъде изплатено са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА преписи на документи /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.11.2021 г. на ОД н МВР гр.В.Т. ; протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум по ДП № ЗМ 905/2021 г. на РУ на МВР В.Т. ; постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.02.2023 г. на прокурор при РП В.Т.; 2 броя епикризи на МОБАЛ „Д-р С. Ч.“ АД на ООТ ; болнични листи , фактури с фискални бонове, молба за изплащане на обезщетение , допълнителна молба и писма- отговори/ , показанията на свидетеля П. Т. К. – очевидец на събитието и Сибил Д. М. / сестра на пострадалата / , заключението на съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д.р Н. Г. , както и заключението на съдебно- автотехническата експертиза на вещото лице С. С./ и двете- неоспорени и приети по делото/, поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.

Удрянето на пострадалата от лекия автомобил, управляван от третото лице- помагач в резултат на загубата на контрол върху правилното му движение по пътя /асфалтовата площадка/ , довела до излизането му от нея е факт , който обективно разкрива правно оценъчното явление неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.

Това е така, защото обществения разум, въплътен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения/ удари, сблъсъци/ по пътищата между моторни превозни средства, моторни превозни средства и пътни съоръжения и моторни превозни средства и хора, тъй-като те практически неминуемо довеждат до травми, смърт, както и повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП.

Този факт по принцип съдържа логическата тежест на градиво/ основание / за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице.

Безспорно е, че за възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен обективен модел, която даден физически правен субект в качеството на водач на МПС не е положил, а е могъл и е бил длъжен да положиаргумент от чл.11, ал.3 от НК/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Те не го оборват и няма обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването му е било извън интелектуално-волевите способности / контрола на съзнанието/ поради ситуация на обективна невъзможност на водача на лекия автомобил да го предотврати/ избегне , попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му .

Този извод се подкрепя и обосновано се налага от заключението на автотехническата експертиза, обясняващо по какъв начин е възникнало събитието и от експлоатационно техническа гледна точка в чие поведение се корени решаващата причина за това.

Тя е основно в неговото поведение, тъй-като в нарушение на повелението на чл.20, ал.2 ЗДвП не е преценил правилно условията на северната асфалтова площадка / „пътя“ по смисъла на па.6, т.1 от ДР на ЗДвП/ при навлизането в ляв завой / покрита с чакъл и пепел/ , движейки се с по-висока скорост/ 69,7 км./ч/ , намалена до 58,3 км./ч с натискане на спирачките / от тази, която би му позволила / по- малка от 35,3 км./ч/ да премине точно по кривата на завоя и да избегне явлението странично „плъзгане“ на автомобила и излизането му от пътя, което се е случило вследствие на загуба на контрол върху управлението му/ състояние на опасна неуправляемост/ , причинена от значително по-високата скорост и 3 рязкото / аварийно/ и закъсняло натискане на спирачната уредба в неподходящ момент , довели до блокиране на колелата и преминаването му през банкета / район, покрит с трева и храсти към изхода на автополигона/ , където се е намирала група зрители , заедно с пострадалата и децата й, единствена не успяла да избегне удара.

От съществено значение за извода е обстоятелството , че водачът е имал възможността своевременно да ги види , за да предприеме уместни действия с уредите за управление на автомобила.

Поради факта , че за ползването на въпросното моторно превозно средство не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите/ сключването й се изисква от нормите на чл. 483, ал.1, т.1, ал.7 от КЗ/, в тежест на Гаранционния Ф. е вменено по силата на нормите на чл.519, ал.1, т.1, чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ задължението да заплати на извънсъдебно упражнилата правото си пострадала обезщетение за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди до размер на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, опредЕ. за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие в срока по чл.496, ал.1 КЗ - чл. 558, ал.

1, ал.5 КЗ .

На езика на гражданскоправната филоС /липсва легално определение/ правнозначимата неимуществена вреда е неблагоприятна последица /аргумент от чл.51, ал.1 от ЗЗД, където ясно е казано : „ . . . последица от увреждането"/ от противоправно и виновно засягане на идеални блага, които са предмет на абсолютни лични права или най-общо на някакъв правнозащитим интерес /ценност- лична неприкосновеност, свобода, телесно и психическо здраве, чест, достойнство, добро име, тайна на информацията, душевно спокойствие и др.

Прекият вредоносен резултат от деликтното деяние на водача на лекия автомобил съгласно заключението на приетата съдебно медицинска експертиза, състоящ се съвкупно в получени няколко травматични увреждания от един и същ характер / многофрагментни разместени счупвания на костите на двете подбедрици, наложило поставяне на метална остеосинтеза на счупените кости , оперативна интервенция за премахване на метала /е засегнал правно защитимо идеално благо на пострадалата , наречено здраве , както във физическия/ физиологичния/ , така и в душевния / по широк/ смисъл на понятието / вторият, свързан с нервно- психическото благосъстояние на личността- болки и страдания /- заключението на вещото лице и свидетелските показания на сестра й .