Решение № 20760 от 14.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20760 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110175291 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от *** срещу С. М. М., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1217,13 лева, представляваща главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 198,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.07.2024 г., сумата от 34,91 лева, представляваща главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 03.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43426/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като собственик на процесния имот, находящ се в *****, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

1

139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се е извършвала от *** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. М., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. И. Н., е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете при твърдението, че липсва прозрачност относно начина на начисляване на сумите за топлинна енергия, тъй като не са представени изравнителни сметки, а освен това няма данни те да са получени от него или представител на етажната собственост. Оспорва доказателствената стойност на представеното извлечение от сметка, тъй като е изходящ от ищеца частен документ, удостоверяващ изгодни за него факти. Оспорва отчитането на топлинната енергия да е извършено съгласно нормативната и договорна уредба, поради което счита, че дяловото разпределение е неточно извършено. Счита, че системата за дялово разпределение се прилага от ФДР, в случай че в имотите на потребителите, чиято собственост общо възлиза на най-малко 90 % от отопляемия обем в сградата – етажна собственост, са монтирани уреди за дялово разпределение или апартаментни топломери, какъвто настоящият случай не е. Сочи, че 1/3 от радиаторите в сградата не работят. Позовава се на отделни клаузи от ОУ на ищеца, които цитира. Оспорва наличието на валидно сключен договор с ФДР, тъй като съставеният протокол не отговаря на законовите изисквания, поради което услугата дялово разпределение е следвало да се извърши от ищеца, а не от ***. Оспорва да са ангажирани доказателства относно показанията на общия топломер и водомер в абонатната станция за процесния период, както и относно наличието на проведени метрологични проверки, тъй като липсват свидетелства в тази насока, в който случай съдебно-техническа експертиза не следва да се допуска. Цитира множество разпоредби на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обосновавайки с тяхното приложение довода си за неточно отчитане на топломерите и водомерите. Оспорва да е доказано въвеждането в експлоатация на абонатната станция, както и тя да е отговаряла на техническите изисквания. Счита за редно да заплати единствено реално потребено количество топлинна енергия. С тези съображения отправя искове за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби, а ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на цената на доставената топлинна енергия.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото лице придобива качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, респ. „битов клиент“ по смисъла на пар.

1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи цената на доставената топлинна енергия на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК /например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество/, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди – т. 1 от ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че с договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1/24.01.2003 г., том I, рег. № 087, дело № 1/2023 г., С. М. М. е придобил собствеността върху апартамент № 30, находящ се, в гр. София, ж. к. „Дружба“, бл. 105, вх. Б, ет. 5, заедно с прилежащото към него избено помещение № 14, съответните идеални части от общите части на сградата и 1,113 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото – държавна земя.

Установява се, че със заявление-декларация вх. № 1867/01.08.2003 г. ответникът е отправил искане до *** партидата за топлоснабден имот в ****. 30, да бъде променена на негово име.

Доколкото липсват данни за последващо разпореждане от страна на ответника с правото на собственост върху процесния имот, следва извод, че за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. именно той е бил собственик на топлоснабдения имот и в това си качество е потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Следователно между страните е съществувало облигационно правоотношение за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Спорни са обстоятелствата относно доставката на топлинна енергия през исковия период и нейното законосъобразно начисляване.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в 3

Наредбата за топлоснабдяването.

В чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

По делото се установява, че етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ***, е взела решение за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство и такъв договор е сключен. В тази връзка са представени и приети протокол от проведено на 30.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение да се сключи договор със СД „Електрон комерс“ за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ и е избран представител, които да сключи договора от името на етажната собственост, с оглед на което е сключен договор № 02061/20.08.2002 г. за извършване на услуга „топлинно счетоводство. Впоследствие, видно от представения протокол от проведено на 27.09.2008 г. Общо събрание, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с *** за извършване на услуга „топлинно счетоводство“.

Неоснователно е възражението на ответника, че в сградата не следва да се прилага система за дялово разпределение на топлинната енергия, както и възражението относно действието на договора, сключен с фирмата за дялово разпределение. Към датата на вземане на решенията на Общото събрание за сключване на договори извършване на услуга „топлинно счетоводство“, материалното право предвижда исков ред за защита срещу незаконосъобразните решения на общото събрание на етажните собственици. Данни за оспорване на тези решения по исков ред, респективно за тяхната отмяна липсват. Следователно взетите решения обвързват всички етажни собственици, в т. ч. и ответника.

Видно от представения по делото договор за възлагане на услугата топлинно счетоводство № Д-О-65/03.06.2020 г. между *** и ***, същият е сключен за срок от 3 години, считано от 01.05.2020 г., като в случай че един месец преди изтичане на този срок нито една от страните не заяви писмено, че желае неговото прекратяване, същият автоматично продължава действието си за още една година. Същевременно по делото са представени изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки за исковия период, като липсват данни за прекратяване на договора, от което следва извод, че същият е продължил действието си и през целия процесен период.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.