Определение № 11427 от 27.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11427 гр. София, 27.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504137 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена по пощата на 12.03.2026 г., от съделителя ответник С. Ц. С. срещу разпореждане № 20150021/06.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 7011/2021 г. на Софийски районен съд, 170 състав, с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх.

№ 25012990/10.10.2025 г., с която се обжалва постановеното по делото решение № 20144219/05.09.2025 г., с което съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на акта. Указанията на съда за представяне на доказателства за внесена по тази жалба държавна такса били неправилни, доколкото С. Ц. С. вече бил внесъл такса за въззивно обжалване на постановеното по чл. 235 ГПК решение. Освен това, указанията не били редовно връчени на адвоката на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне делото на СРС за продължаване на действията по администриране на подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение от 30.05.2025 г., постановено по гражданско дело № 7011/2021 г. на Софийски районен съд, 170 състав, са отхвърлени предявените искове за делба. В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК С. Ц. С. е направил искане по чл. 250 ГПК за допълване на това решение. С решение № 20144219/05.09.2025 г. съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение, като е приел, че не е сезиран с претенциите, посочени в молбата, по които се дължи произнасяне в диспозитива на акта по същество.

Срещу това решение в срока по чл. 259, ал. 2 ГПК С. Ц. С. е подал въззивна 1 жалба. По-рано, на 17,07,2025 г., е била подадена и въззивна жалба срещу постановеното по чл. 235 ГПК решение, като с молба от 08.10.2025 г. е представен документ за внесена по сметка на СГС държавна такса за разглеждане на тази жалба. С разпореждане от 14.10.2025 г. съдът е дал указания на С. Ц. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса по въззивната жаба срещу решението, с което е отхвърлено искането по чл. 250 ГПК.. Указано е и че при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. Препис от разпореждането е изпратен на адреса на кантората на упълномощения от С. Ц.

С. адвокат Х.П., като е получено от колега – адвокат М.П..

С обжалвания акт съдът е върнал въззивната жаба, като е приел., че указанията за представяне на доказателства за внесена държавна такса не са изпълнени - на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

С молба от 13.02.2026 г. С. Ц. С. е представил доказателства за внесена по сметка на СГС държана такса в указания размер.

Обжалваният акт е неправилен поради следните съображения:

За да бъде редовна, въззивната жалба трябва да има преписаното от закона съдържание /чл. 260 ГПК/ и към нея да са приложени документите, посочени в чл. 261 ГПК. Ако е налице нередовност на въззивната жалба на основание чл. 262, ал. 1 ГПК съдът следва да даде указания за отстраняването им.

Неизпълнението на указанията е основание за нейното връщане по чл.

262, ал. 2, т. 2 ГПК само при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ако указанията са били ясни, пълни и съответстващи на закона /включително да са посочени и последиците при процесуално бездействие/; 2/ ако на страната е било изпратено съобщение, в което точно са били посочени указанията на съда, включително и срокът за изпълнението им или ако на страната е бил връчен препис от самия съдебен акт, с който са дадени указанията и 3/ ако страната е бездействала в срока, даден от администриращия съд по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай горепосочените предпоставки не са налице, тъй като дадените от първоинстанционния съд указания не са съответни на закона. Ако съдът отхвърли искане по чл. 250 ГПК, приемайки че се е произнесъл по целия предмет на делото, на практика отказва да разгледа претенция, която страната твърди да е част от този предмет. Въззивната проверка на този акт /без значение как е именуван – решение или определение, без значение дали с него съдът оставя искането без уважение или без разглеждане/ се изчерпва в преценка по процесуалноправния въпрос сезиран ли е първоинстанционният съд с претенция, по която не се е произнесъл с акта по същество, или не /дължи ли произнасяне по същество на такава претенция или не/. При извод за неправилност на акта, с който искането по чл. 250 ГПК е отхвърлено, въззивният съд ще го отмени и ще върне делото на първата инстанция за разглеждане на съответната неразгледана част от спорния предмет, а няма да се произнесе по съществото на този спорен предмет. Ето защо по жалбата срещу акта, с който се отхвърля искане по чл. 250 ГПК, се дължи отделна такса от тази за въззивно обжалване на решението по чл. 235 ГПК. С оглед обхвата на въззивната проверка обаче тази такса не е по чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /която се внася за разглеждане на спора по същество от въззивния съд/. Дължимата 2 държавна такса е за частна жалба - по чл. 19 от Тарифата. Към момента на постановяване на акта по чл. 262, ал. 1 ГПК тя е в размер на 15 лева – помалко от указания от СРС.

Неизпълнението на незаконосъобразните указания не може да бъде основание за връщане на жалбата. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Доколкото такса понастоящем е внесена, жалбата следва да се изпрати за отговор.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 20150021/06.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 7011/2021 г. на Софийски районен съд, 170 състав.

Определението подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3