Решение № 1344 от 16.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Плевен, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430100840 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Д. П. против „***“ЕАД .Твърди се, че на 09.01.2025 г. ищцата е получила съобщение за образуване на ИД № 20249060491508 по описа на ЧСИ В. С., рег.№906, район но действие ОС-Плевен. Към съобщението е приложен изпълнителен лист от 23.01.2.2011 г., издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по чгд 7625/2010 г. по описа на PC-Плевен, с която ищцата е осъдена да заплати на кредитора “****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ****, вписано в **** на сумите, както следва: главница в размер760,55 лв., договорна лихва представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на 171,42 лв., дължима за периода 29.08.2008 г. до 30.04.2009 г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 186,49 лв. дължима за периода 30.09.2008 г. до 25.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2010 г. до окончателното й изплащане и сумата от 25 лв.-разноски по делото.

В съобщението е посочено, че кредитор на вземането е „****, въз основа на сключен договор за цесия от 08.07.2014 г. с „****“ ЕАД /понастоящем **** С.А., клон ***“ ЕАД , а задължение е в размер 2 889,18 лв., от което 760,55 лв.-главница, 11420.40 лв. - лихви за периода 11.11.2010 г.-06.01.2025г., 357,91 лв. неолихвяеми вземания (мораторна лихва, обезщетения и т.н.), 25,00 лв. присъдени разноски, 150 лв. разноски по изпълнителното дело, 453,32 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 06.01.2025 г.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят „**** е направил изявление, че за вземането първоначално е било образувано ИД №2212/2015 г. по описа на ЧСИ Александър Бизов.

1

До този момент ищцата не е била уведомена от титуляра на вземането „****“ ЕАД или от ***” ЕАД , за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, за да е породила тя действие спрямо нея и кредитор на вземането е този, който е посочен в изпълнителния лист. Поради това прави възражение, че вземанията предмет на издадения изпълнителен лист по чгд 7625/2010 г. по описа на PC-Плевен в полза на „**** ЕАД, са погасени поради изтекъл 5годишен давностен срок. Давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 01.12.2010 г. и е изтекла на 01.12.2015 г., през който период от страна на кредиторът по изпълнителния лист „****“ ЕАД не са били предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността.

Съгласно съдебната практика изпълнителното действие срещу длъжник в изпълнително дело, образувано от взискател - цесионер, ще бъде надлежно процесуално действие, само след съобщаване на цесията на длъжника. В този смисъл е решение № 50069 от 05.07.2024 г. по т.д. № 1470 по описа за 2022 г. II ТО на ВКС е прието, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение 2 от 26.06.015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 116 в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като насочване на изпълнение чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор. Не представляват изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, извършването на разпределение. След като прекъсването на давността се извършва с изпълнителни действия, предприети от взискателя, то от значение е неговата легитимация, за да е налице процесуално изпълнително действие, годно да прекъсне давността. В решението е прието, че длъжникът може да упражни всички правопогасяващи вземането възражения на длъжника, включително възражението за изтекла давност, срещу цедента, които той може и следва да упражни срещу взискателя-цесионер. Следователно длъжникът може да се позове спрямо цесионера на погасителна давност, изтекла спрямо цедента до съобщаване на цесията.

На 09.09.2015 по молба на „**** е образувано ИД №2212/2015 г. по описа на ЧСИ Александър Визов, рег.№850 г. За да са налице процесуални изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, от съществено значение е легитимицията на взискателя, в случая ****, тъй като в изпълнителния лист от 23.01.2.2011 г., по чгд 7625/2010 г. по описа на PCПлевен, издаден в полза на “****“ ЕАД. От образуване на ИД №2212/2015 г. по описа на ЧСИ Александър Визов до прекратяването му на 03.10.2024 г. липсват каквито и да е доказателства легитимиращи „**** като кредитор на вземането, поради което всички действия извършени от „**** от датата на неговото образуване-09.09.2015 г. са невалидни, не са произвели правни действия и не са прекъснали погасителната давност за вземането, която е започнала да тече от датата на влизане на заповедта за изпълнение в сила на 01.12.2010 г. и е изтекла на 01.12.2015 г. Следователно към 11.12.2024 г.датата на образуване на ИД № 20249060491508 по описа на ЧСИ В. С., рег.

№906, район но действие ОС-Плевен е била настъпила погасителната давност за принудителното събиране на вземането.

2

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл. 439 ГПК по отношение на „***” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: ****, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, представлявано от ****, че Д. В. П., с ЕГН ********** от ****, НЕ ДЪЛЖИ следните суми: 760,55 лв. -главница, сумата от 1 142,40 лева, представляваща законна лихва за периода от 11.11.2010 г. до 06.01.2025г., сумата от 357,91 лева, представляваща неолихвяеми вземания, сумата от 25,00 лева - разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.01.2011 г. по ч. гр. д.

№7625/2010 г. по описа на PC-Плевен, въз основа на който е ИД № 20249060491508 по описа на ЧСИ В. С., рег.№906, с район на действие ОСПлевен, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране. Претендира разноски.

В срок по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, като е оспорил предявения иск.Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Безспорно по делото, че със Заповед №5333/12.11.2010г. за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 23.02.2011г. издаден по ч.гр.дело№7625/2010г. на Районен съд Плевен, е разпоредено: ищцата да заплати на кредитора “****“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ****, вписано в **** на сумите, както следва: главница в размер 760,55 лв., договорна лихва представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на 171,42 лв., дължима за периода 29.08.2008 г. до 30.04.2009 г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на 186,49 лв. дължима за периода 30.09.2008 г. до 25.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2010 г. до окончателното й изплащане и сумата от 25 лв.-разноски по делото.Същата е уведомена за заповедта- л.160 от делото.

Не се спори, че въз основа на ИЛ кредиторът е подал молба и е образувано изп.д.№2212/2015г. на ЧСИ, рег.№850, като е преобразувано под номер на изп.д. рег.№1508/24г. на ЧСИ, рег.№906. Не е спорно, видно от приложеното дело, че преди процеса е прехвърлено вземането в резултат на изпълнителния лист по прехвърлено вземане от първаначалния кредитор на ищеца.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника процесните суми поради изтекла погасителна давност.

Искът по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.

Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в 3 производството, по което е издадено изпълнителното основание. При заповедното производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това обаче заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила и по тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /така и задължителната практика на ВКС- вж.

Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр. д. № 7393/2013 г. на Върховен касационен съд/.

Ищецът е уведомен от ЧСИ и уведомяването на длъжника за цесията има значение за изследване противопоставимостта й на длъжника, който може валидно да плати на предишния кредитор преди уведомяването.Няма доказателства за извършено такова плащане, още повече, че преводите се правят по сметка на ЧСИ.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/. Всички други възражения е следвало да се поставят по чл.414 от ГПК и производство по чл.422 от ГПК. Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК или съответно по чл.423 от ГПК. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 ГПК.

Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл.424 ГПК, а именно: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото/ оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане/, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на 4 възражението по чл.414 ГПК, или с които не могъл да се снабди в същия срок./Определение№225/27.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№41/2012г.

Въпросът за погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за всички правоотношения.В случая вземането на ищците е установено с влязла в сила заповед, поради което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е петгодишен, считано от влизане на заповедта в сила, който тече след връчване на заповедта на длъжника.Видно от приложеното ч.грд. е налице отбелязване , че не е открит и при старата действаща уредба е прието, че и влязло в сила още през декември 2010г., кяато е издаден ИЛ -2011г.Въз основа на същата през септември 2015г. с молба от кредитора е образувано изп.производство.

Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.

№2/2013 г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."Съглсно същото 5