Решение № 258 от 12.10.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. С., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500377 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №418/04.05.2026г. по гр.д.

№2579/2024г. на С.ски районен съд, с което е осъдена Е. С. В. да заплати на Н. Х. Р., както следва: сумата от 8161,06 евро /15961,66лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за възстановяване на щети от увреждане на личното й имущество – извършени и заплатени разноски за установяване, подготвителни действия за ремонт /къртене на стени за осигуряване на достъп до вертикалните щрангове/ и ремонтни дейности по възстановяване на щетите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 27.05.2024г. до окончателното й изплащане и сумата от 2556,45 евро /5000лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства, дискомфорт да използва собственото си жилище, напрегнатост, чувство на потиснатост, влошено здравословно и психологическо състояние, представляващи пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ответницата, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 27.05.2024г. до окончателното й изплащане. С решението са присъдени на ищцата разноски в размер на 1637,93 евро.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното 1 производство Е. С. В. чрез пълномощник адв. Г. Х., като с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

В жалбата си, въззивницата Е. В. чрез пълномощника си адв. Х. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място счита, че съдът неправилно е определил правната квалификация на исковете, като такава по чл. 45 от ЗЗД, а не по чл. 109 от ЗС. На следващо място счита, че не са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Не било доказано по безспорен начин, че източникът на теча е от нейното жилище и така останала недоказана пряката причинно-следствена връзка между поведението й и настъпилите вреди.

Констатациите на вещото лице по обезпечителното производство изключвали категоричен извод, че вредите произхождат именно от имота на ответницата. Позовава се на констативния протокол от 23.01.2024г. на „Л.“ ЕООД, като посочва, че специализираната диагностика не е локализирала по несъмнен начин теч, произхождащ от индивидуална инсталация на ответницата. Съдът изградил изводите си на предположение, базирано на местоположението на апартаментите. От констативните протоколи не се установявал по несъмнен начин причинителя на теча.

Съдът игнорирал изцяло първоначалната и допълнителната експертиза, според които нямало причинно-следствена връзка между бездействието на ответницата и настъпилите повреди в дома на ищцата. Посочва, че от констативните протоколи се установило, че причините за течовете са вследствие на компрометирани вертикални щрангове – водопровод – топла и студена вода, отоплителна инсталация – лира, преминаващи през жилищата на страните, които са общи за всички собственици в сградата. Въззивницата намира за неправилен извода за нейно противоправно бездействие. По делото не било установено тя да е знаела за конкретна локализирана авария, да е била уведомена за дефект в нейна индивидуална инсталация, да е отказала ремонт, да е отказвала достъп, да е препятствала извършване на ремонтни дейности.

Посочва, че ползвателите на нейния апартамент са били потърпевши от течовете, търсили съдействие за спиране на водоподаването осигурили са достъп до имота за отстраняване на повредите по общите части. Посочва, че тя сама не е имала обективна възможност самостоятелно да отстрани проблема. Освен това съдът не отчел, че се касае за вертикални щрангове и елементи от общата ВиК инсталация на сградата и не можело да се ангажира нейната лична отговорност за неотстраняване на повреди по обща част. Решението било вътрешно противоречиво, тъй като съдът приел, че щранговете са силно амортизирани, засегнати били няколко апартамента, въпреки това приел, че единствен причинител е ответницата. На следващо място въззивницата посочва, че неправилно съдът е присъдил пълен размер на претендираните вреди. Не било установено кои от претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от 2 твърдяното противоправно поведение. Не бил разграничен необходимия ремонт от дейностите по цялостно обновяване и подобряване на имота. Дейностите за възстановяване на течовете, подмяната на тръби били заплатени от общите средства на етажната собственост. Допълнителните ремонтни дейности и закупени вещи за обзавеждане от страна на ищцата не били за възстановяване на ведите, пряка и непосредствена последица от увреждането. На последно място са изложени съображения относно неправилното присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Не била доказана пряката причинна връзка между твърденията на ищцата и поведението на ответницата. Неимуществените вреди били приети за доказани на база субективни твърдения и свидетелски показания на близки на ищцата без обективни доказателства за действително настъпило увреждане на психическото или физическото здраве на ищцата. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени изцяло решението на СлРС. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от другата страна – Н. Х. Р., отговарящ на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата чрез пълномощника си адв. В. М.

- Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира решението на СлРС за правилно и законосъобразно. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди атакуваното първоинстанционно решение. Посочва, че дадената от съда правна квалификация е правилна, тъй като се претендира обезщетяване на вече настъпили вреди, а не за преустановяване на неоснователни вредоносни действия, пречещи упражняването на правото на собственост. Ответницата не възразила по доклада и дадената от районния съд правна квалификация. Посочва, че увреденото лице може да предяви иска срещу всички солидарни длъжници или само срещу някои от тях, а ответникът има регресен иск спрямо останалите етажни собственици, доколкото те също с бездействието си са допринесли за теча в дома на ищцата.

Посочва, че ответницата с бездействието си, изразяващо се в непредприемане на съответните действия с грижата на добрия стопанин да ограничи последствията от наводнението, е нарушила общото правило да не се вреди другиму и това бездействие е противоправно. Излага подробни съображения относно доказаността на вредите – имуществени и неимуществени и техния размер. Намира за доказана причинната връзка между бездействието на ответницата и настъпилите вреди. Въпреки наличието теч и в нейния апартамент, ответницата не предприела действия по отстраняването му до обезпечителното производство. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

3

В с.з., въззивницата Е. С. В., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х., която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з., въззиваемата Н. Х. Р., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. В. М. - Д., която оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа съображенията, изложени в отговора на същата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

От събраните пред първоинстанционният съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:

Ищцата Н. Х. Р. е собственик на обект в сграда етажна собственост с идентификатор №***, находящ се на адрес: гр. С., бул. „Ц.О.“, бл. 17, ет.

4, ап. 15, тип - жилище, апартамент с площ 43 кв. м, заедно с 1.57% ид.ч. от общите части на сградата.

Ответницата Е. С. В. е собственик на находящия се непосредствено над жилището на ищцата обект в сграда етажна собственост с идентификатор № ***, с адрес: бул. „Ц.О.“, бл. 17, ет. 5, ап. 19, тип – жилище, апартамент, с площ 43 кв.м., заедно с 1,55% ид.ч. от общите части на сградата.

На 23.01.2023г. въз основа на заявена щета, представител на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е извършил оглед на апартамент №15 в гр. С., ул. „Ц.О.“, чл.17, ет.4, собственост на Н. Х. Р., като е съставил констативен протокол относно необходим ремонт на коридор – таван и стени, като е посочено, че по данни на собственика, вследствие авария в банята на ет.5, ап.19, се просмуква вода в застрахования апартамент.

4

На 05.10.2023г. е извършена проверка на състоянието на отоплителните тела в апартамента на ищцата от служител на „Т. – С. – инж. А.А.“, като е установен теч от щранг лира в баня или от банята на съседите.

На 10.10.2023г. Р. е подала до ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ново заявление за възникнало събитие – силен теч от тавана на банята и коридора, предизвикани от неизправност във водопроводната инсталация на ап. 19. Съставен е на 11.10.2023г. констативен протокол от представителна застрахователя, в който са описани вреди по коридор и баня, като е посочено, че в банята тръбите - общи за блока на ТЕЦ и ВиК, са корозирали и са за подмяна.

С констативен протокол от 17.10.2023г., на основание чл. 57 от ЗУЕС, Комисия от домоуправителя на ЕС Я.К.Я., ищцата Н. Р. и собственици на ап. 3 С.Ч. и на ап. 7 Д.Н. е извършила оглед в ап. 15 и констатирала течове и капки вода по тавана на банята, рушаща се мазилка, корозирала арматура, дупки и петна по тавана; мухъл и лоша миризма на влага и плесен; мухъл и мокри петна в коридора по тавана и стената към банята; мухъл и големи кафяви петна в кухнята по тавана и стената, рушаща се мазилка и лоша миризма. С протокола е уведомен собственикът на ап. 19 на ет.5 да осигури достъп за изследване причините за констатираните течове.

С молба от 31.10.2023 година ищцата Р. уведомява домоуправителя Я.К.Я., че е проведено на 28.10.2023г. изследване със специализирано устройство - термокамера, от което е установено наличие на компрометирани тръби от топлопреносната инсталация на входа, представляващи общи части, което според нея, обуславяло необходимостта от извършване на неотложен ремонт. В същата тази молба ищцата е поискала и отпускане на средства от фонда по чл. 50 от ЗУЕС.

На 01.11.2023г. ищцата инициирала образуване на обезпечително производство за обезпечаване на доказателства, по което била назначена експертиза, изготвена на 13.01.2024 година по ч.гр.д. № 4237/2023г. От заключението на вещото лице се установява, че щети аналогични по вид има и в двете обследвани жилища. Към момента на посещението в жилището на ищцата имало само влага, но в жилището на ответница – ап. 19 все още имало активен теч от стичащи се непрекъснати струйки вода по вертикалния щранг на входящата тръба за БГВ, видими след междуетажната таванска плоча. Вещото лице е посочило, че в апартамент №15 не се установява активен теч от водопроводната, канализационната и отоплителна инсталация, като се установила значителна влажност в кухнята по разделителната стена между кухня и баня с тоалетна. Щетите и белезите от продължителни течове се установяват и в двете жилища и са аналогични. Вероятна причина за щетите в ап.15 може да е амортизираните вертикални щрангове на сградните инсталации, които в частта си в ап.19 не са подменяни, но с оглед факта, че непрекъснатите струйки вода продължавали по вертикалния щранг на входящата тръба за БГВ на ап.19 е възможно 5 източника на теч да бъде от пети етаж нагоре. Вещото лице е посочило, че категоричност може да се даде след обследване с термокамера. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че според него причината за теча е щранговете на водопроводната и отоплителната инсталация.