Решение № 594 от 08.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 594 гр. Б., 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Илинска при участието на секретаря Теофания Лазова в присъствието на прокурора Н. Г. С. като разгледа докладваното от Анета Илинска Гражданско дело № 20211200100968 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.

И. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Я., ул. Е.Й. № 3, чрез адв. К. М. против Прокуратурата на РБългария.

В исковата молба се твърди, че до 15.09.2021 г. ищецът не е надлежно уведомен за изготвеното Постановление за прекратяване на НП вх. № 645/2012 г. от 23.10.2013 г., изготвено от Р.Б.К.-Е., административен ръководител - районен прокурор РП гр. Р., с което е отменено Постановление от 30.01.2013 г. на водещия разследващ следовател при ОСлО при ОП Б., с което Т. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 142а, ал.1 във вр. с ал.2 от НК и е прекратено НП по ДП № 21/2012 г. по описа на същия следствен отдел, поради липса на доказателства за извършено престъпление, съгласно указанията на по-горе стоящите прокурори. Посочва се, че ДП е образувано срещу ищеца в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.а от НК и чл. 371 б.в от НК, за това, че бил злоупотребил със служебното си положение и превишил властта си, бил извършил неправомерно задържане и други принудителни действия по отношение на три лица и от това били произлезли вредни последици, изразили се в злепоставяне и уронване авторитета на МВР.

Посочва се, че на 30.01.2013 г., на ищеца е повдигнато обвинение за извършени няколко отделни престъпления: по чл. 142а ал2, предл.2, във вр. с ал.1 от НК и чл. 142 ал.2 т.6 от същия кодекс. Наложило се е по тази преписка да се произнасят Специализирана прокуратура, ОП Б., Апелативна 1 прокуратура С. и ВКП, РП Р..

Разглеждан е и варианта и за престъпление по чл. 283 от НК, като вкл. органите на ДП си позволили в лицето на конкретния следовател да нарушат и подсъдността, свързана със специализираното правосъдие и да повдигнат обвинение, и да разследват за престъпление, за което те са некомпетентни.

Съответният прокурор от специализираната прокуратура е отказал да приеме материалите по ДП. Навсякъде извършените проверки са довели до „ ...еднозначния извод, че по ДП липсват данни за престъпление от компетентността на специализираната прокуратура ... При извършените институционен контрол от ВКП този извод е определен като правилен и законосъобразен, тъй като напълно съответствал на установената по делото фактическа установка и направената вярна правна оценка на събраните доказателства ...“.

Сочи се, че всичко това води до един категоричен фактически, а от там и правен извод: Органите на ДП - прокуратура и следствие, са извършили незаконосъобразни действия и бездействия, представляващи абсолютен произвол и злоупотреба с власт.

Посочва се, че изрично е разпоредено копие от това постановление да се изпрати на обвиняемия и на тъжителите за сведение, както и е указано, че то подлежи на обжалване пред PC Р. в 7-дневен срок от връчването му.

Твърди се, че с две молби от 16.09.2021 г. и от 30.09.2021 г. от името на ищеца, адв.М. е поискал изрично да им бъде връчено Постановлението за прекратяване, като в крайна сметка на 15.09.2021 г. го е получил на ръка от деловодител К., отразено изрично на молбата от 08.09.2021 г.

Също така на 08.10.2021 г. му е било предадено на ръка и деловодна справка поискана по т. 3 от втората им молба и незаверени копия от материали от ДП.

В справката, написана от съдебен деловодител Е. К., изрично е било посочено, че управителите на двете фирми „К.К.“ гр. С. и „С.96Г“ ООД гр. С. - не са уведомени за постановлението за прекратяване, защото не били адресати на същото.

Посочва се, че самото ДП е образувано по две жалби, както следва:

Жалба от Р.Х.А., управител на „К.К.“ гр. С., с изрично посочен адрес, като на жалбата вх. № е Ж- 15/21.03.2012 г. в деловодството на ОД на МВР гр. Б., в нея се твърди, че ищецът бил извършил незаконосъобразни действия, с които е нарушил права и свободи, Конституцията на РБългария, Европейска конвенция, Закона за МВР, уронил е престижа на институцията, подчинявайки нея и присъщото й призвание за постигане на лични цели.

Жалба от Н.Т.Т., управител на „С.96Г“ ООД гр. С., с посочени два адреса - един в гр. С. и един в гр. С.З., и в нея той е формулирал същите претенции,

Н. Т. бил използвал служебното си положение в интерес на своя брат, възпрепятствал възможността за осъществяване на договорни отношения, 2 съдействал за прикриване на евентуално извършено престъпление, цитират се членове 283, 294 и 387 от НК на РБългария, като се иска Т. да понесе отговорност по ЗМВР и да бъде образувано съответното ДП. Изрично е поискано, да бъдат уведомени като жалбоподатели за резултата от проверката. Жалбата е с вх. № Ж- 15/23.03.2012 г.

Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба, процедурата по чл. 243, ал. 4 НПК не е осъществена, като на обвиняемия препис от Постановлението за прекратяване на НП, чрез автора на настоящото, му било връчено едва на 15.09.2021 г., т.е., след почти 8 г., след произнасянето на наблюдаващия прокурор.

Твърди се, че по този начин е преградена възможността на обвиняемия (ищец в настоящото производство в ОС Б.) да упражни своето право, формулирано в същия чл. 243 ал. 4, във вр. с ал. 5 и 6 НПК, като е преградена тотално възможността за упражняване на съдебен контрол (двуинстанционен) вкл. и от Т., който и към настоящия момент не е съгласен с основанията за прекратяването на наказателното производство.

Анализирайки мотивите на Постановлението за прекратяване, можело да се достигне до извод, че РП Р. прекратява ДП, защото така са преценили по-горестоящите прокурори, като изрично се позовава и сочи като причина за прекратяването „ с оглед изпълнението задължителните указания дадени по прокурорска пр. № 9360/2013 г. по описа на Върховна касационна прокуратура стр. 4 долу и стр. 5 горе от пост/то.

Сочи се, че вместо мотивите да са еднозначни в смисъл, че няма никакви данни и доказателства за извършено каквото и да е престъпление с/у лицето, с/у което е образувано ДП, повдигнато е обвинение и е привлечено в качеството на обвиняем с мярка за неотклонение „подписка“. До такива изводи РП Р. не била стигнала и възможността това да бъде коригирано чрез съдебна процедура - чл.243 ал.4 във вр. с ал. 6 т. 2 НПК - съдът може да измени пост/то относно основанията за прекратяване , вече отдавна е погасена и то по вина на ответната прокуратура.

Според ищеца, съобразно събраните доказателства, това ДП изобщо не следвало да се образува, изобщо не е следвало да му бъде повдигано каквото и да е обвинение и по същество органите на МВР и на Прокуратурата да се превръщат в институции, извършващи незаконосъобразни действия и бездействия в полза на две частни търговски дружества, намесвайки се в гражданско-правни отношения и поощряващи абсолютно незаконосъобразна дейност, извършвана не по установения от закона ред - съдебен спор, приключващ с влязъл в сила съдебен акт, получаване на Изпълнителен лист и събиране на съответното вземане или на съответна вещ, или доброволно, или чрез използване на държавен или частен съдия- изпълнител. Тази незаконосъобразност била констатирана и с влезли в сила съдебни актове по друг процес.

Твърди се, че в този смисъл, искът е заведен в първия възможен момент, след като ищецът, по негова инициатива, чрез процесуалния му представител, 3 успява да осъществи процедурата по чл. 243 ал. 4 НПК. Сочи се, че дори да е имало опити за връчване на това Постановление поне на обвиняемия (вместо на двете дружества постановлението за прекратяване било изпращано на физически лица, които не са подали жалбите и не следвало да бъдат уведомявани за каквото и да е, поне не и преди те да са представили някакви доказателства, че представляват тези две юридически лица, упълномощени по съответния законов ред) и от тук всякакво възражение за изтекла давност, дори да бъде направено такова, моли като неоснователно да бъде отхвърлено.

Посочва се, че не само, че срещу ищеца е повдигнато обвинение, но и чрез комисия в четиричленен състав, назначена със заповед на директора на ОД на МВР гр. Б., е предложено да се приеме, че двете жалби са основателни, срещу ищеца (т. 3 от справка pen № Ж-15/26.04.2012 г.) да бъде образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, във връзка с която справка и предложение на тази комисия, е наложено със заповед „уволнение“ peг. № К9943/05.09.2012 г., от Министър, тогава, на МВР Ц.Ц.. Основанията са същите, които са посочени и в Постановлението за образуване на ДП и за привличане като обвиняем.

Прокуратурата го обвинява, че противозаконно е лишил някого от свобода, като го е извършил като длъжностно лице, за което предвижданото наказание е от 2 до 8 г. лишаване от свобода, а съответният министър дисциплинарно го уволнява, защото „ ... се е намесил в гражданско — правен спор, като осуетил изпълнението на правно - регламентирани действия от служебно естество на служители на фирма „С.96Г“ ООС срещу брат му В. Т. ... „ стр. 1 от заповедта.

Твърди се, че това разпореждане на този конкретен министър на МВР с Решение № 5650/25.04.2014 г., адм.д 13474/2012 г. на ВАС, 5-то отделение е отменено, а с последващо Решение № 13502/12.11.2014 г. адм.д. № 8035/2014 г. на петчленен състав на ВАС II-ра колегия, е оставено в сила.

Твърди се, че връзката между наказателното от общ характер производство и дисциплинарното такова е пряка и непосредствена, което не пречи за установяване на пряката причинно - следствена връзка между действията на прокуратурата и настъпилите вреди. Ако нямало първото, нямало да има и второто, като се виждало, че и двете завършват с един и същи резултат, като разликата е, че съдебното производство по обжалване на заповедта, приключва почти една година след прекратяването на наказателното от общ характер производство.

Посочва се, че мотивите са едни и същи и ищецът търпи неприятности, тревоги и отрицателен стрес, на практика до 15.09.2021 г.

Твърди се, че са налице всички основания: материално-правни и процесуално- правни за ангажиране отговорността на ответника, да обезщети вследствие на неговите незаконосъобразни действия и бездействия ищеца за нанесените му неимуществени вреди, които са както следва:

Постановление за прекратяване на наказателно ДП от 23.10.2013 г., връчено по надлежния ред на обвиняемия на 15.09.2021 г.

4

Свързано с това ДП дисциплинарно уволнение и прекратяване по изключително позорящ начин на близо на близо 13-годишна професионална кариера на офицер от органите на МВР, което дисциплинарно уволнение е отменено с влезли в сила съдебни решения от 25.04.2014 г. до 12.11.2014 г.

Целия този проблем продължавал вече почти 10 г., като през цялото това изключително продължително като период време са причинени на ищеца значителни по обем тревоги и притеснения, създало е проблеми в неговото семейство, тотално е опозорило доброто му име, накърнило е тежко неговата чест и достойнство, вкл. пред семейството му, роднинския кръг, колеги, близки, приятели и познати, причинило му е здравословни проблеми от нелечим характер, включително и заболявания по скалата на СЗО — МКБ 10.

Отправено е искане до съда, да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие незаконно обвинение по ДП № 645/2012 г. по описа на РП Р., следствено дело № 21/2012 г. по описа на ОСлО — ОП Б., ведно с мораторната лихва от датата на прекратяване на Наказателното постановление от 23.10.2013 г. до максимално допустимия период, а именно 23.10.2016 г., както и със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на главниците, както и да бъде осъден да заплати и всички разноски, сторени в съдебния процес.

Искът е изменен по размер за сумата от 300 000 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на Прокуратурата, в който се посочва, че исковата молба е недопустима, тъй като е изтекла предвиденета в чл. 110 от ЗЗД 5-годишна давност за предявяване на иска - наказателното производство по ДП № 21/2012 г. по описа на ОСлО при ОП - гр. Б. е прекратено с постановление на Районна прокуратура - гр. Р. от 23.10.2013 г., препис от което е изпратен на Н. И. Т. на адреса, на който живее, като в обратна разписка е удостоверено връчването на прокурорския акт на съпругата му Б. Т.а на 29.10.2013 г. От този момент бил изтекъл период от време, значително надвишаващ предвидената в ЗЗД 5годишна давност.