Решение № 79 от 23.05.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. В, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря В.В.У. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело № 20241300500110 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 55/22.01.2024 г., постановено по гр.д. № 2056/2021г. Вски районен съд е осъдил „Лома-Г.ев“ ЕООД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление:гр.В, ул.“Ильо Войвода“ №30,вх.А,ет.2 да заплати на Ц. И. М. с ЕГН ********** с адрес гр.В ж.к.“Г. Бенковски“бл.10,вх.А,ет.4,ап.8, на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 01.10.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до пълния претендиран от 60000 лв.частичен от 90000 лв.

„Лома-Г.ев“ ЕООД гр.В е осъдено да заплати на адвокат Я. Данчев Д.-САК сумата от 2100 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на Ц. И. М. от гр.В, безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, и е отхвърлил искането над този размер до претенидрания общ размер от 12380 лв. с ДДС , както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -В сумата в общ размер от 650.00 лв.

Ц. И. М. е осъден да заплати на „Лома- Г.ев“ЕООД при компенсация 1 направените по делото разноски в размер на 847.50 лв.

Решението е постановено при участието на Дженерали застраховане“ АД,ЕИК ********** като трето лице-помагач на ответника.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Ц. И. М. с ЕГН ********** чрез процесуален представителадв.Д., с изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт.

Излага се, че изводите на първата инстанция за справедливи размер на дължимото в конкретния случай обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и за наличие на проявена от страна на пострадалия работник груба небрежност са неправилни и необосновани. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди по реда чл. 52 ЗЗД с оглед на конкретно установените фактическите обстоятелства по делото в тяхната съвкупност бил занижен.

Установено било от изслушаните медицински експертизи, че вследствие на трудовата злополука ищецът получил травматично увреждане, представляващо счупване на ляво бедро, довело до трайно ограничение в движенията на ляв долен крайник, свързано с интензивни болки и страдания до приключване на оздравителния период, както и неврологично уврежданеАксиларна увреда на нервус перонеус вляво, представляващо най-тежкото и с най-дълготрайни последствия увреждане на нерв. Вследствие на увредите, били настъпили промени в походката и усета, слабост в ходилото, пръстите, установени при прегледа на ищеца, и в резултат на което е издадено ЕР на ТЕЛК, с което на е определена 50% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „петрохантерно счупване, закрито. Липсвало пълно възстановяване, имало неблагоприятна прогноза за бъдеще, ищецът търпял и ще търпи пожизнено значителни неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от процесната трудова злополука, променяйки изключително негативно ежедневието, качеството и начина му на живот занапред.

Излага се, че съдът посредством решението следвало да реализира справедливо възмездяване на претърпените болки и страдания, като отчете действителният размер на моралните вреди, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост”, отчитайки и високите нива на инфлация в страната,която реално „стопява“ размера на впоследствие присъденото от съда обезщетение на пострадалия, нарушавайки принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Сочи се, че в случая справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесната трудова злополука възлизал поне за сумата 60 000 лева.

2

Първоинстанционният съд не бил посочил, обсъдил и детайлно анализирал множество други релевантни факти и обстоятелства, като конкретните социално-икономически условия към датата на процесната трудова злополука - размер на минималната работна заплата, високите нива на инфлацията по официални данни на НСИ и т.н.; начина на получаване на травматичните увреждания; липсвал коментар от съда относно приетата допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице невролог, от която се установява аксоналната увреда на нерв, която изобщо не била обсъдена и оценена от съда; неблагоприятната прогноза за невъзможност за пълно възстановяване на увредените нерви и ограничените движения; липсвало обсъждане на трайните последици, които се наблюдават при ищеца, както и на издаденото ЕР на ТЕЛК като основно писменно доказателство за актуалния му медицински статус.

По отношение на приетото съпричиняване се сочи, че не било установено какво точно се е случило и кое конкретно правило за безопасност не е било съобразено от ищеца, нито че ищецът е проявил груба небрежност. .

Излагат се доводи, че съгласно трайно установената съдебна практика груба небрежност не можело да има, ако работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа и довела до настъпване на трудова злополука, което било установено по делото, както и че на ищеца не бил провеждан редовно инструктаж.

Иска се да бъде отменено решението в частта, с която предявеният от ищеца осъдителен иск за обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 01.10.2020 г., е отхвърлен за разликата над сумата от 15 000.00 лева до сумата от 60 000.00 лева /частичен иск от 90 000.00 лева/, като вместо това да бъде осъден работодателя да заплати сумата от още 45 000.00 лева, ведно със законната лихва. В условия на евентуалност при приемане наличие на проявена от работника груба небрежност се иска определеният от първоинстанционният съд принос в размер на 50 % да бъде намален.Съответно се претендират разноски пред инстанциите.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЛомаГ.ев“ЕООД. Излага се от въззиваемата страна, че при постановяването на решението първоинстанционният съд е обсъдил кумулативно всички елементи на състава. Сочи се, че ищецът бил проявил груба небрежност и съзнателна непредпазливост при изпълнение на задълженията си и бил пренебрегнал указанията на управителя на дружеството. Още се твърди, че след настъпването на злополуката не бил предприел необходимите действия за запазване на здравето си, като не бил извършил рехабилитационни 3 процедури.

Излагат се доводи, че сумата правилно е определена, тъй като почти една година след настъпилата злополука въззивникът работи като охрана в”Агенция за охрана и сигурност СГ-5” гр.София , което сочело липса на ограничени движения. Жалбоподателят не бил положил грижи за здравето си като не спазвал лечебно -охранителния режим и не бил провеждал двигателна рехабилитация, физиотерапевтични курсове и сеанси, с което сам бил допринесъл за влошаването на здравословното си състояние. Не било установено от писмените доказателства, че има увреждане на нерва, единствената диагноза е „Пертрохантерна фрактура”. Излага се, че показанията на Т.С. и С.С. противоречат на заключенията на медицинските експертизи и на писмените доказателства, както и че изложените в жалбата оплаквания досежно липсата на писмена заповед и необходимостта от точно посочване на нарушените разпоредби, както и липсата на инструктаж са неоснователни, тъй като устните заповеди също са задължителни за изпълнение.

Иска се да бъде потвърдено решението на първата инстанция като правилно и законосъобразно.

От третото лице – помагач „Дженерали застраховане“ АД,ЕИК ********** не е постъпило становище и не е представлявано в съдебно заседание.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В исковата си молба против „ Лома-Г.ев“ ЕООД ищецът Ц. И. М. твърди, че на основание трудов договор № 5/14.09.2018 г., сключен между страните, същият е назначен в ответното дружество на длъжност „машинен оператор дървообработване“ с място на работа дърводелски цех- гр. В, ЗПЗ.

На 01.10.2020 г. около 10:30 ч. на временно работно място - склад на сечище обект 20707 в с. Антимово, общ. В с ищеца настъпила злополука, като с Разпореждане № 17/17.11.2020 г., издадено на основание чл. 60, ал. 1 КСО от длъжностно лице при ТП на НОИ - В, последната е призната за трудова по чл.

55, ал. 1 КСО. Видно от Удостоверение с изх. № 1029-05-1954#1 от 23.09.2021 г., издадено от ТП на НОИ - В, разпореждането е влязло в законна сила на 29.07.2021 г.

Поддържа се, че процесната трудова злополука е настъпила на посоченото време и място като М., изпълнявайки в работно време дейност в интерес на предприятието по събиране и складиране на дървесина, паднал от височина /от кабината на товарен автомобил /и получил травма на долния ляв 4 крайник. В резултат получил тежки травматични увреждания, а именно:субтрохантерна и пертрохантерна фрактури на лява бедрена кост със засягане на бедрената шийка и тазобедрената става; вторична артроза на лява тазобедрена става;аксонална увреда (травматична лезия) на нервус перонеус вляво (перонеалния нерв на долния ляв крайник) с перонеална пареза.

Излага се, че непосредствено след настъпилата трудова злополука ищецът е транспортиран и приет по спешност в Отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ „Света Петка“ АД - гр. В с оплаквания от силни болки и оток в областта на лявата тазобедрена става с невъзможност за извършване на движения. По време на болничния престой са направени комплексни изследвания и са проведени консултации с лекари специалисти и е назначена медикаментозна терапия. Осъществена е оперативна интервенция - открито наместване на фрактурите на левия фемур с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза. Пациентът е изписан на 08.10.2020 г. за продължително лечение.

Твърди се в исковата молба, че оплакванията в травматично засегнатата област на левия крак от палпаторни и спонтанни болки в седалищната област и бедрото, както и от ограничени и болезнени движения в лявата тазобедрена и колянна става са продължили, на ищеца е извършен последващ преглед от ортопед-травматолог, при който обективно са констатирани горните оплаквания, придружени и от нарушена походка с две патерици без натоварване, и назначена медикаментозна терапия. Посочва се от ищеца, че е ползвал отпуск за временна неработоспособност с общ период от 210 календарни дни.

Излага се, че впоследствие, предвид характера и степента на получените от ищеца травматични увреждания, както и отрицателните резултати от възстановителния процес, на ищеца след освидетелстване е определена инвалидизация 50 % трайно намалена работоспособност изцяло вследствие на получените при процесната трудова злополука тежки травматични увреждания на долния ляв крайник. Поддържа се, че в настоящия случай при ищеца най-вероятно няма да настъпи пълно възстановяване от получените при процесната трудова злополука травматични увреждания, което само по себе си се отразява крайно негативно и върху качеството му на живот и за в бъдеще.

Твърди се, че вследствие на преживяната трудова злополука ищецът Ц.

М. е изпитал интензивни и негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологическо сътресение и смущение, още повече като се вземе предвид и внезапното височинно падане. С оглед характера на получените травми, водещ симптом бил изключително силната болка в областта на тазобедрената става на левия крак.

5

Сочи се, че предвид получените тежки фрактури на долния ляв крайник, болката се усилвала и при най-малък опит за движение, като в определени моменти ставала нетърпима. Поради горното се налагал системен прием на обезболяващи медикаменти, които обаче били с временно действие.