Определение № 203 от 19.08.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. Варна, 19.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20253000600272 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при ОП Добрич срещу протоколно определение № 284 на Окръжен съд – Добрич, постановено в разпоредително заседание на 23.07.2025г по НОХД № 230/25г в производство по реда на глава XIX от НПК, с което съдът e изменил МНО по отношение на Е. Е. М. от „задържане по стража“ в „подписка“, като е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия. Прокурорът оспорва изводите на съда, че обвинението спрямо подсъдимия е неясно, формулирано по начин, не даващ възможност за уточняване на фактическите рамки на обвинението; че са допуснати и нарушения, свързани с правото на защита на обвиняемия в досъдебната фаза с назначаване на служебен защитник на същия при предявяване на разследването, както и на правото на защита на пострадалия да бъде информиран чрез получаване на препис от постановлението за 1 прекратяване на наказателното производство спрямо друго лице /Б.В.К./; изразява се и несъгласие с изменението на мярката за неотклонение на подсъдимото лице Е. Е. М. от „задържане по стража“ в „подписка“. Иска се съставът на АпС Варна да отмени определението за прекратяване на съдебното производство по НОХД № 230/2025г. по описа на ДОС и да постанови продължаване на съдебното производство, включително и по отношение на изменената мярка за неотклонение спрямо подсъдимото лице Придвижването на протеста и материалите по делото до Апелативен съд Варна сочи, че съставът на ДОС поддържа изразеното в определението становище и едновременно с това ангажира произнасяне на настоящия състав по реда на чл. 249 ал. 3 от НПК.

Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото прие следното:

Протестът е подаден в срок и е допустим, а по същество –неоснователен в по-голямата си част по следните съображения:

В Окръжен съд Добрич на 12.06.2025г е бил внесен обвинителен акт срещу Е. Е. М. за деяние по чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК.

С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 23.07.2025г, първоинст. съд, на основание чл. 249 ал. 2 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 и т. 6 от НПК e изменил МНО по отношение на Е. Е. М. от „задържане по стража“ в „подписка“ и е прекратил съдебното производство, връщайки делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия. За да стори това, окръжният съд е приел наличие на редица допуснати на ДП съществени процесуални нарушения, всяко едно от които налага самостоятелно връщане на делото на прокурора, доколкото са свързани с правото на защита на обвиняемия и на пострадалия, включително и при изготвянето на ОА – при липса на съществена непълнота на релевираните от прокурора факти в него, водещо до невъзможност за уточняване на 2 фактическите рамки на обвинението, от значение за вмененото престъпление на подсъдимото лице.

Мярката за неотклонение е преценено, че следва да бъде изменена, с оглед застъпеното становище от необходимост за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК и изтичането на преклузивния осем месечен срок на задържане, съобразно повдигнатото обвинение /чл.63 ал.4 от НПК/ - подс. Е. Е. М. е бил задържан по досъдебното производство на 14.10.2024г. , а на 12.06.2025г. /два дни преди изтичане на този срок/ е бил внесен ОА в съда.

Прочитът на обвинителния акт действително разкрива дефицит в подхода на прокурора да представи всички значими за конкретното престъпно деяние и лице факти, обуславящи неговата обективна и субективна съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза.

Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, включително и на постр. По този начин са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемите лица в него. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. От значение за защитната теза е /с оглед процесуалната възможност за провеждане на диференцирана процедура по глава 27 от НПК/ и за доказателствения процес /включително и за преценката за евентуално изменение на обвинението под формата на съществено изменение на обстоятелствената част, тъй като именно тя е тази, от която се обосновава прокурорската теза/, тези параметри да са ясно и точно посочени в обвинителния акт.

3

На първо място следва да се подчертае, че съставът на ДОС, запознавайки се начина на изложение в ОА на фактическите обстоятелства от прокурора, правилно е констатирал и много аргументирано е отразил в ревизирания съдебен акт, сериозен дефицит по съществени въпроси от фактическа и правна страна, с оглед вмененото на подсъдимото лице обвинение. Подходът на прокурора при излагане на фактическата обстановка чрез отделните доказателствени източници е ощетил пълнотата на изложението, значимо за очертаване на случилото се.

Използваните формулировки „…з а пререкание между пострадалия С.С.Т. и подсъдимия Е.

Е. М.…, ескалирало в сбиване…при участие и на друго лице /Бисер Красимиров, който също нанесъл удари с ръце по тялото на пострадалия Т./ и нанасяне от страна на подс. М. на удар с остър предмет с метален отблясък на пострадалия…“, не може да удовлетвори изискването на законодателя за фактическо описание досежно начина на извършване на конкретното престъпно деяние – как и къде /в коя част на тялото на пострадалия/, с каква сила е нанесен този удар, местоположението на пострадалия и подсъдимия един спрямо друг, какъв е механизма на деянието, какво нараняване е причинил този удар. Чрез заключението на СМЕ /само по себе си то е непълно и в недостатъчна степен обосновано/, което не е източник на факти, а само ги интерпретира, прокурорът е преценил, че е изпълнил задълженията си за изясняване на подробности, значими за извършеното - да опише фактически, какво е било състоянието на пострадалия и вследствие на чии действия прокурорът е посочил, че нараняванията на пострадалия са резултат от деятелността на обвиняемите, което на фона на липсата на фактическо описание на изпълнителното деяние на престъплението, действително /както правилно е посочил ДОС/ създава допълнително объркване, доколкото подсъдимият /обвиняемият/ очевидно е един. Наличието на данни в доказателствените източници по досъдебното производство за оказана спешна медицинска помощ на пострадалия, не освобождава от задължение прокурора да посочи този факт в обвинителния акт и да опише в какво се е изразила тази спешна медицинска помощ.

Известни са относимите към съдържанието на обвинителния акт процесуални норми и съдебна практика. От тази гледна точка обвинителният акт съдържа обстоятелствена част, необходима по смисъла на чл. 246 ал. 2 от НПК, но описанието на престъплението, което прокуратурата приема, че е 4 осъществено от обвиненото лице е непълно. Следва в изложението да е безспорно какво прокурорът счита за установено – конкретните действия на обвиненото лице, с които е осъществен престъпния състав. Съвсем различен е въпросът за доказателствените източници, които в случая прокурорът е използвал като отправна точка, цитирайки установеното чрез тях.

Едновременно с това, съставът подкрепя изводите на ДОС за важността на пълнотата на обвинителните факти, с оглед бъдещото процесуално развитие на производството.

Изтъкнатите в ревизираното определение фактически непълноти в ОА, касаещи местоположението, възприятията и евентуалното участие на свидетелите В.Г. и Т.Х. не се възприемат от състава на въззивния съд за съществени, доколкото тези факти биха могли да бъдат изяснени в хода на съдебното производство, явяващо се централна фаза на наказателното производство.

П о възражението в протеста за допуснати нарушения, свързани с правото на защита на обвиняемия и пострадалия в досъдебната фаза:

1.По отношение на обв. М. въззивната инстанция, идентично на първата такава приема, че правото му на защита на ДП е било съществено накърнено /видно от материалите от ДП – л.5-30 , т. 3/, с оглед незаконосъобразните действия на разследващия орган, предхождащи и тези по назначаване на служебен защитник и предявяване на разследването, респ. приключване на ДП и внасяне от прокурора на следващия ден на ОА в съда /очевидно, с оглед изтичане на преклузивния осем месечен срок от задържане на обв./. Много подробно първостепенният съд е коментирал това нарушение на проц. правила, становището му изцяло се споделя от състава на АпС Варна, поради което не е необходимо да се преповтарят доводи в подкрепа на същото.

Същественото в случая не е дали чрез назначаването на служебен защитник на обвиняемия е била осигурена възможност да бъде защитаван от адвокат, запознал се с материалите по делото и с предмета на обвинението, а че обвиняемото лице - задържано под стража, е било лишено от възможност само да организира лично защитата си чрез упълномощаване на защитник, доверило се е на разследващия орган и се е отказало от вече упълномощен 5 такъв, но с уговорката, че роднините му ще упълномощят защитник, при последвало светкавично назначаване на служебен защитник и предявяване на разследването, респ. приключване на ДП!!!

2.По отношение констатираното от страна на ДОС нарушение на правото на пострадалия да бъде информиран чрез получаване на препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо друго лице, което е било обвиняемо по същото досъдебно производство: с оглед на приложените от прокурора писм. доказателства към протеста – л. 8 от ВЧНД № 272/25г на АпС Варна, възражението се явява основателно: установява се от заверено за вярност с оригинала копие на известие за доставка, че постановлението от 02.06.2025 г. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство е било връчено на 04.06.2025 г. на пострадалия С.С.Т. чрез леля му С.И.. Обв. акт е внесен в съда на 12.06.2025г.

Следващото възражение в протеста касае МНО на обв. М.: същата е изменена от ДОС, с оглед застъпеното становище от необходимост за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК и изтичането на преклузивния осем месечен срок на задържане.

Доколкото и въззивната инстанция счита, че са налични тези основания за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249 ал.4 т.1 и т.2 от НПК, налагащи връщане на делото на прокурора, изтичането на преклузивния осем месечен срок на задържане на обвиняемото лице, съобразно повдигнатото обвинение /подс. Е. Е. М. е бил задържан по досъдебното производство на 14.10.2024г. , а на 12.06.2025г. - два дни преди изтичане на този срок е бил внесен ОА в съда/, прави абсолютно безпредметно искането на прокурора, респ. произнасянето на съда при наличие на императивната норма на чл.63 ал.4 от НПК.