Решение № 374 от 01.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1021/2025
- Вид
- Решение № 374
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 01.12.2025
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Трайчо Георгиев Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.343б ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.25 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 374 гр. Варна, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Петър Митев
Трайчо Г. Атанасов при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно дело № 20253100601021 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна частна жалба от адв. Х. Х. от ВАК, защитник на осъдения Б. Б. гражданин на Украйна, против протоколно определение от 10.06.2025г. по НОХД №2253/2025г. по описа на РС Варна постановено по реда на чл.306 ал.1 от НК с което съдът е осъдил Б. да заплати в полза на държавата, сумата от 22 208 лв., представляваща равностойността на управляваното от него превозно средство – лек автомобил, марка „КИА Соренто“, с рег. № ******, послужило за извършване на престъплението по чл. 343 „б,, ал.1 от НК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и немотивираност на обжалвания съдебен акт. Изразява се несъгласие с първоинстанционното определение, като се твърди, че е нарушен принципа на пропорционалност на престъплението и наказанието, предвиден в чл.49 § 3 от Хартата на основните права на ЕС. Счита се, че е взета непропорционална мярка, която е несъизмерима с извършеното престъпление и същата противоречи на Конституцията на Р България.
1
Сочи се, че разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК е оспорена пред КС и предстои произнасяне, като е налице и преюдициално запитване до СЕС.
Поради тези и други съображения се иска отмяна на атакуваното определение, като да бъде заплатена в полза на държавата част от паричната равностойност на МПС послужило за извършване на престъплението по чл.343“б“ ал.1 от НК за което е осъден; алтернативно да бъде отменено като противоконституционна разпоредба от НК или се спре производството на основание чл.25 ал.1 т.4 от НПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата, като отново се иска отмяна на определението на ВРС. Счита, че е следвало да установи несъответствието между съюзната правна норма пряко уреждаща обществените отношения и противоречието й с чл.343б, ал.5 от НК, при което е налице непропорционалност за взетото решение за налагане на санкцията, след като подсъдимият е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 4 месеца, глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС. Посочва, че налагането на допълнителната санкция от наказателен характер е абсолютно непропорционална.
Виждане за неоснователност на жалбата и законосъобразност на определението на ВРС е изложено от прокурорът при ВОП. Счита, че не е нарушен принципа на законността на пропорционалност на наказанието според решението на Конституционния съд. Пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият нередовно призован, не се явява.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:
С Определение от 10.06.2025г. е било одобрено споразумение, с което обв. Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343„б“ ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както наказание глоба в размер на 150 лева.
2
Наложено е и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
С Определение от 10.06.2025г. след одобряване на споразумението по делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НК като на основание чл.343 „б“ ал.5 от НК е постановил обв. Б. да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 22 208 лева представляваща равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343 „б“ ал.1 от НК – лек автомобил марка „КИА Соренто“, с рег. № ******, който не е собственост на обвиняемия.
При преценка на тези факти настоящият съдебен състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд относно приложението на чл.343 „б“ ал.5 от НК.
Тази разпоредба предвижда, че "съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му", в случаите по ал. 1 - 4: при управляване на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда (ал. 1) или с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1 (ал. 2), или след употреба на наркотични вещества или техни аналози (ал. 3), или повторно (ал. 4).
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че Б. не собственик на гореописаното превозно средство, като в същото време е безспорно, че той е извършил престъпление по чл.343 „б“ ал.1 от НК, за което му е било наложено и съответното наказание.
По делото е изготвена съдебно оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на управляваното от Б. МПС с посочената концентрация на алкохол в кръвта към датата на инкриминираното деяние е в размер на 22 208 лева.
В този смисъл за първоинстанционния съд са били налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.343„б“ ал.5 от НК, поради което и същата е приложена правилно.
Неоснователни са възраженията на адв.Х. за нарушение на принципа за пропорционалност и за противоконституционност на посочената разпоредба.
3
Въззивният съдебен състав намира, че този принцип за пропорционалност е спазен.
Нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК е приета за регулиране на обществените отношения свързани с безопасността на транспорта, като критериите, при които се прилага са обективни, ясни и недискриминиращи.
Императивно предвиденото отнемане на МПС обаче не е наказание, а мярка, която е общественополезна и е приета от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му. Нещо повече не влиза в противоречие с Конституцията на Р България.
С решение № 8 от 17.07.2025 г. на КС по к. д. № 15/2024 г.
Конституционният съд е посочил, че не е нарушен принципа на законността, както и приема, че разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК не са противоконституционни.
Съдът застава на разбирането, че не всяко правно несъвършенство може да обуслови противоконституционност на основата на противоречие с принципа на правовата държава" (Решение № 2 от 2013 г. по к. д. № 1/2013 г.).
Съдът отчита конкретно във връзка с предвиденото отнемане в полза на държавата на МПС, което е собственост на дееца, или на неговата равностойност, че посредством това правило по същество се провежда именно конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт "да третира еднаквите еднакво", за което е определяща обективната преценка дали правните субекти се намират в една и съща или сходна ситуация (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13/2010 г.; Решение № 4 от 2021г. по к. д. № 1/2021 г.; Решение № 10 от 2022 г. по к. д. № 21/2021 г.; Решение № 15 от 2022 г. по к. д. № 10/2022 г. ).
Съдът е уточнил, че отнемането на паричната равностойност на МПС, когато не е собственост на дееца, осигурява конституционния принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според това дали моторното превозно средство е собственост на дееца или на друго лице.
Поради това и нормата на чл.343 „б“ ал.5 от НК е била приложена правилно от първоинстанционния съд.
4
С оглед на изложеното до тук, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, поради което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.06.2025г. по НОХД № 2253/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5