Присъда № 9 от 15.07.2021, Районен съд - Кубрат

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 9/15.07.2021 ГОД. ПО НОХД № 114/2021

ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура Разград, Териториално отделение – Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимата Д. Д. Н. от с. Беловец, обл. Разград, за това, че през периода месец септември 2018 г. – 30.11.2020 г. в с. Беловец, обл. Разград, след като е била осъдена с Решение № 162/2018 г. по гр. дело № 538/2018 г. по описа на P C Кубрат, влязло в законна сила на 10.10.2018 г., да издържа низходящите децата Д.И.И, ЕГН: ********** и П.И.И., ЕГН: **********, чрез техният законен представител И.И.Н. – баща, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 пълни месечни вноски в размер на 260 за двете деца на обща стойност 7 020 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК .

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства доказват по несъмнен начин авторството на подсъдимата в извършване на инкриминираното деяние, за което е обвинен. Пледира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на Н. обстоятелства, поради което предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание вместо предвиденото пробация, същото да бъде заменено с глоба в размер на 300 лв.

Подсъдимата Д. Д. Н. както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена под наказателна отговорност. В съдебно заседание признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и прави искане да не се събират доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Защитникът й пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като подсъдимата и бившият й съпруг имали уговорка тя да не плаща издръжка за родените от прекратения брак деца. В подкрепа на това е депозираната от нея по ДП (л.30) декларация с нотариална заверка на подписа, съгласно която И.И.Н. декларира, че няма да има претенции за издръжка на децата Д. и П., които живеят при него. Заявява становище, че при наличието на такава уговорка между тях не е изпълнен фактическия състав на престъплението, а именно не са налице признаците от субективната страна на деянието подсъдимата съзнателно да не е изпълнила своето задължение. Алтернативно, в случай, че съдът признае Н. виновна, пледира съдът да наложи наказание при приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК като замени предвиденото пробация с глоба, ориентирана на минимума предвиден в закона.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.Д. Д. Н. е 37-годишна, с българско гражданство, разведена, неосъждана, с основно образование, работи като шивачка.

От фактическа страна:

Подсъдимата Н. и св.И.Н. сключили граждански брак с Акт № *** г. на община Кубрат. Живеели в село Беловец в дома на родителите на свидетеля, а на 27.05.2005 г. се родили децата им Д.И.И с ЕГН ********** и П.И.И. с ЕГН **********.

През 2016 г. отношенията между съпрузите се влошили, поради което и двамата постигнали сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брачната връзка. Така с Решение № 162/10.10.2018 г. постановено по гр. дело № 538/2018 г. по описа на Районен съд Кубрат, на основание чл. 50 от СК, бракът между тях бил прекратен по взаимно съгласие и било утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на децата са възложени на бащата, а майката – Д. Д. Н. се съгласила да плаща месечна издръжка за всяко от тях в размер на 130 лв. считано от месец септември 2018 г. до настъпване на условията за нейното изменение или прекратяване.

Независимо от представеното в съда споразумение и постановения съдебен акт, св.И.И.Н. подписал декларация, с нотариална заверка на подписа с рег. № 5329/30.08.2018 г. на Нотариус рег. № 004 на НК, че няма да има претенции за издръжка на децата Д.И.И и П.И.И..

Няма спор, че подсъдимата не е плащала дължимата се на всяко от децата издръжка или общо в размер на 260 лв. месечно. Поради това св. Н. се снабдил с изпълнителен лист и инициирал образуването на изпълнително дело №10/2018 г. по описа на ДСИ при РС–Кубрат с оглед принудително събиране на дължимите суми от подсъдимата. От приложената към досъдебното производство справка (л. 102-103) от ДСИ при Районен съд Кубрат, в рамките на образуваното изпълнително дело Н. внесла следните суми:

– 125 лв. на 30.11.2020 г.

– 260 лв. на 01.01.2021 г.

– 213 лв. на 01.02.2021 г.

– 260 лв. на 01.03.2021 г.

40 лв. на 02.03.2021 г.

2

Така към месец април 2021 г. подсъдимата останала задължена със сума в размер на 7 020 лв. В този смисъл е и назначената в хода на досъдебното производство и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, от чието заключение е видно, че за периода месец септември 2018 г. до 30.11.2020 г. подсъдимата дължи 27 пълни месечни вноски в размер на 7 020 лв.

По ДП са приложени справки, от които се установява, че Н. в периода от 25.07.2017 г. до 19.10.2017 г. е била регистрирана като безработна и не е получавала парични помощи за безработица за периода от 2018 г. до настоящия момент. Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Кубрат е изплатила за времето от месец януари до месец ноември 2018 г. социални помощи в размер на 1650 лв. Н. не притежава МПС, а видно от справката изготвена от Служба „Вписвания“ към АВ, че от 2013 г. до 04.01.2021 г. липсват вписвания или отбелязвания.

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства.

С оглед направените от подсъдимата Д. Д. Н. самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка.

Това е така, защото самопризнанията на подсъдимата се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимата, показания на свидетелите Н., Иванов и Иванова, съдебнооценъчна експертиза, протокол за доброволно предаване, справки, справка за съдимост. Тези доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното деяние от подсъдимата.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимата Д. Д. Н. с действията си е осъществила състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като през периода месец септември 2018 г. – 30.11.2020 г. в с. Беловец, обл. Разград, след като е била осъдена с Решение № 162/2018 г. по гр. дело № 538/2018 г. по описа на PC Кубрат, влязло в законна сила на 10.10.2018 г., да издържа низходящите децата Д.И.И, ЕГН ********** и П.И.И., ЕГН **********, чрез техният законен представител И.И.Н. – баща, съзнателно не е изпълнила това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 27 пълни месечни вноски в размер на 260 за двете деца на обща стойност 7 020 лв..

3

Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 143, ал. 3 от СК).

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използването на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 25 – годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Това означава, че за времето от месец септември 2018 г. – 30.11.2020 г. , подсъдимата Д. Д. Н. не е изпълнявала своите задължения на родител, от които не може да бъде освободена, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимата не е заплащала изцяло дължимата ежемесечна издръжка за непълнолетните си деца, въпреки влязлото в законна сила решение на съда, а през това време за здравето, лечението, образованието, отоплението и всичките други потребности на децата се е грижел бащата – свидетелят Н..

С бездействието си по отношение на вмененото й с влязлото в сила съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своите низходящи – Д. и П., дължима за горепосочения период от съответно 27 месеца (т. е. в размер на повече от две месечни вноски), след като е бил осъдена да ги издържа.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимата Н. е съзнавала общественопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимата, че е осъдена да заплаща издръжка на децата си с влязло в сила съдебно решение, предвиждане, че в следствие на бездействието синът й и дъщеря й няма да получат дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин същите ще бъдат лишени от полагаемите им се финансови ресурси, но въпреки това от волева страна подсъдимата е искала настъпването на общественоопасните последици от деянието си, изразяващо се в неполучаване на паричните суми от страна на непълнолетните й деца.

Възражението й, че са имали договорка с бащата на децата й да не плаща издръжка е несъстоятелно. Представената по ДП декларация де факто представлява отказ от право на издръжка. Отказът от право представлява едностранно волеизявление, с което се упражнява възможността на титуляра на едно субективно право да заяви нежеланието си да го ползва и желанието си да прекрати съществуването му. Следователно като едностранно 4 волеизявление, което прекратява определено право, то може да породи действие дотолкова, доколкото законът допуска това. Законодателят е посочил случаите, в които отказ от субективно право е недопустим, като такъв е и отказът от издръжка за бъдеще време, регламентиран в разпоредбата на чл. 147 от СК. И това в случая е разбираемо, тъй като следва да се гарантира интереса на децата. Незнанието на закона не извинява никого, поради което и съдът приема, че е осъществен състава на визираното престъпление и от субективна страна.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.Д. Д. Н. за виновен в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало; признание за виновност; частично плащане на дължими месечни вноски; съдействие за разкриване на обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното, съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. „в” от НК, като замени предвиденото за това престъпление пробация с наказание глоба в размер на 200.00 лева.

С оглед този изход на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Д. Д. Н. дължи направените по делото разноски и следва да заплати по сметка на ОД на МВР–Разград сумата 78.00 лева – разноски на досъдебното производство.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№9 гр. Кубрат , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова и прокурора Кристиян Димитров Петров (РП-Разград) като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Наказателно дело от общ характер № 20213320200114 по описа за 2021 година