Решение № 273 от 22.12.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ 234

№ 273 гр. С., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ст. Стойчев при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Симеон Ст. Стойчев Гражданско дело № 20231870100334 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „М. п.к.” ЕАД (със старо име: „С б. с.” АД), с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Р.П.К.” № 4, вх. А, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б.Я.Я., чрез адв. И. М. Л., срещу С. А. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Н. К.” № 8, на основание чл. 422, вр. чл. 414, вр. чл. 415 от ГПК, чл. 183, вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86, вр. чл.

84 от ЗЗД, с които се иска да бъде установено спрямо ответника С. А. А., че дължи на ищеца „М. п.к.” ЕАД сумата от 175,56 лв., представляваща неразплатена сума по Договор за продажба на изплащане № 505678191 от 31.12.2019г., която сума се твърди, че била заплатена от ищеца на „А* Б.” ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сума в размер на 28,92 лв. – мораторна лихва за забава за периода 02.04.2021г. – 15.11.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на заявлението в заповедното производство (21.12.2022г.) до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът „М. п.к.” ЕАД твърди, че на 31.12.2019г. между „М.” ЕАД /сега А* Б.” ЕАД/, с ЕИК: 131468980, от една страна, като продавач, и ответника С. А. А., от друга страна, е сключен Договор за продажба на изплащане № 505678191, по силата на който ответникът станал собственик на устройство Handset A1 Alpha Black+PH case , със сериен номер:

357878101853743. Съгласно т. 10.2.1 от Договора купувачът се задължава да заплати закупената вещ съгласно погасителен план. Поради неплащане на задължението договорът е прекратен предсрочно на основание чл. 12.3 от същия. Твърди се, че от друга страна между „А* Б.” ЕАД и „С б. с.” АД е сключен договор за поръчителство, на основание чл. 3 от който „С б. с.” АД се задължава се задължава да обезпечи вземанията на абонати, сключили с „А* Б.” ЕАД договори за продажба на изплащане. Поради липса на доброволно плащане, както и на основание чл. 2.2.3 от договора за поръчителство от 07.11.2014г., „С б. с.” АД е заплатило на „А* Б.” ЕАД сумата от 175,56 лева, представляваща задължението на С. А. А. към „А* Б.” ЕАД. До ответника е изпратено уведомление по чл. 146 от ЗЗД, с което е уведомен, че считано от 02.04.2021г. задълженията му към „А* Б.” ЕАД са прехвърлени към „С б. с.” АД.

На 28.07.2022г. между „М. п.к.” ЕАД (новото име на „С б. с.” АД) и „Ф. за г. на в. на ф. л.” 1

ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който „М. п.к.” ЕАД приема поемателя, „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД, с ЕИК: *********, като съдлъжник за вземанията, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014г. между „С б. с.” АД и „М.” ЕАД.

Задължението на С. А. А. фигурира под № 216 в Приложение № 1 към договора. „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД не е изплатил задължението, поради което е образувано изпълнително производство по чл. 410 ГПК срещу С. А. А. и срещу „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД.

Възражение е подадено само от С. А. А., с ЕГН: **********, докато заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД, с ЕИК:

*********.

Към исковата молба са приложени: Договор за продажба на изплащане № 505678191, в който се съдържа и план за изплащане на задължението; Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от 31.12.2019 г.; Договор от 07.11.2014г. между „М.” ЕАД и „С б. с.” АД за извършване на кредитен скоринг и гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „Мобилетел” ЕАД от абонати по договори за продажба на изплащане, сключени въз основа на кредитния скоринг и одобрение, дадено от „С б. с.” АД; Анекс от 08.11.2015г. към Договора от 07.11.2014г.; Анекс от 15.03.2016г. към Договора от 07.11.2014г., с който срокът на договора се продължава до 07.11.2016г.; Анекс от 12.12.2016г. към Договора от 07.11.2014г., с който срокът на договора се продължава до 07.11.2017г.;

Анекс от 05.06.2018г. към Договора от 07.11.2014г., с който срокът на договора се продължава до 07.08.2018г.; Анекс от 01.10.2018г. към Договора от 07.11.2014г., с който срокът на договора се продължава с 12 месеца; Анекс от 08.08.2019г. към Договора от 07.11.2014г., с който срокът на договора се продължава с една година; Анекс от 08.08.2020г. към Договора от 07.11.2014г., с който срокът на договора се продължава до 30.09.2020г.;

Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от Закона за задълженията и договорите до С. А.

А. (без дата и доказателства за връчването му); Приемо-предавателен протокол № 313/10.08.2020г. с който на основание Договора за поръчителство „А* Б.” ЕАД връчва на „С б. с.” АД списък на абонатите с просрочени задължения, ведно със самия списък; Платежно нареждане за кредитен превод от 02.04.2021г. за сумата от 6320,64 лв., платена от „С б. с.” АД на „А* Б.” ЕАД; Приемо-предавателен протокол № 346/26.04.2021г. с който на основание Договора за поръчителство „С б. с.” АД предава на „А* Б.” ЕАД списък на абонатите чиито просрочени вземания към „А* Б.” ЕАД са изпълнени от„С б. с.” АД, ведно със самия списък;

Договор за встъпване в дълг между „М. к. п.” ЕАД и „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД, съгласно който „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД се задължава да заплати на „М. к. п.” ЕАД вземания на физически л., платени от „М. к. п.” ЕАД на „А* Б.” ЕАД.

Ответникът С. А. А., с ЕГН: **********, е подал отговор на исковата молба чрез адв.

Е. А., САК, като оспорва същата като недопустима и неоснователна. Твърди, че договорът с „А* Б.” ЕАД е сключен с лице на име С. А. А., като твърди, че това е лице, различно от ответника. Твърди, че името С. А. А. се среща и в заповедното производство. Твърди, че исковата молба е неоснователна, тъй като ответникът не е сключвал никакъв договор с „М. к. п.” ЕАД и няма никакви задължения към него. Ответникът С. А. А. не е бил уведомен за встъпването в дълг. Уведомлението е без дата, а не е и адресирано до С. А. А.. Оспорват се представените от ищеца документи - договор, приемо-предавателен протокол и уведомление до ответника, за което няма основание да му е било връчено. Представя Удостоверение с изх. № 258/06.02.2023г. от община С., от което е видно, че лицето С. А. А., с ЕГН:

********** е с постоянен адрес в гр. С., ул. „Н. К.” № 19, считано от 23.01.2002г., както и копие от личната карта на ответника, от който е видно, че постоянният му адрес е в гр. С., ул. „Н. К.” № 19.

Ищецът „М. к. п.” ЕАД е подал допълнителна молба-уточнение, с която е посочил, че разликата в изписването на името на С. А. А. като „С. А. А.” е плод на техническа грешка и за идентификацията на лицето меродавен следва да бъде единният му граждански номер, в който е идентифициран във всички документи - ЕГН: **********.

Съдът по искане на страните е допуснал гласни доказателствени средства, като впоследствие нито една от страните не е довела допуснатите й свидетели.

2

Съдът по искане на ответника е открил производство по чл. 193 от ГПК по отношение на представените по делото договор и приемо-предавателен протокол, като е указал, че доказателствената тежест пада върху ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства в тази насока.

Районен съд – С., след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:

На 31.12.2019г., между „М.” ЕАД /сега „А* Б.” ЕАД/, с ЕИК: 131468980, от една страна, като продавач, и ответника С. А. А., от друга страна, е сключен Договор за продажба на изплащане № 505678191, по силата на който ответникът станал собственик на устройство Handset A1 Alpha Black+PH case , със сериен номер: 357878101853743. Съдът приема, че страна по договора е ответникът С. А. А., доколкото изписаното в договора ЕГН съвпада с неговото. Съгласно т. 10.2.1 от Договора, купувачът се задължава да заплати закупената вещ съгласно погасителен план. Не са ангажирани доказателства за прекратяване на същия, което следва да стане с едностранно писмено волеизявление на „А* Б.” ЕАД до ответника /по арг. от чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД/. От друга страна между „А* Б.” ЕАД и „С б. с.” АД е сключен договор за поръчителство, на основание чл. 3 от който „С б. с.” АД се задължава да обезпечи вземанията на абонати, сключили с „А* Б.” ЕАД договори за продажба на изплащане. По делото е представено платежно нареждане от 02.04.2021г. от „С б. с.” АД към „А* Б.” ЕАД за сумата от 6320,64 лв., за която не се установява с категоричност дали има връзка с процесното задължение на С. А. А. към „А* Б.” ЕАД, доколкото като основание на плащането в него е записано „втора вноска по споразумение от 10.03.2021г.”, а преведената сума не отговаря на процесното задължение. До ответника е изпратено уведомление по чл.

146 от ЗЗД, без дата и без доказателства, че му е връчено, с което е уведомен, че считано от 02.04.2021г. задълженията му към „А* Б.” ЕАД са прехвърлени към „С б. с.” АД. На 28.07.2022г. между „М. п.к.” ЕАД (новото име на „С б. с.” АД) и „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД е сключен Договор за встъпване в дълг, по силата на който „М. п.к.” ЕАД приема поемателя, „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД, с ЕИК: *********, като съдлъжник за вземанията, произтичащи от договора за поръчителство от 07.11.2014г. между „С б. с.” АД и „М.” ЕАД.

Задължението на С. А. А. фигурира под № 216 в Приложение № 1 към договора. „Ф. за г. на в. на ф. л.” ЕООД не е изплатил задължението.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че С. А. А., с ЕГН: **********, посочен в някои от писмените доказателства като С. А. А., с ЕГН: **********, е едно и също лице, като всички възражения на ответника за липса на идентичност следва да бъдат оставени без уважение, доколкото не би могло да им две л. с едно и също ЕГН, но различно, макар и близко по звучене презиме.

За да докаже съществуването на процесното вземане, ищецът на първо място следва да докаже, че вземането е възникнало. Предпоставка за възникването му е развалянето на договора между продавача „А* Б.” ЕАД и потребителя С. А. А.. По делото не са ангажирани доказателства кога и с какво волеизявление „А* Б.” ЕАД е прекратило договора. На основание чл. 87, ал.1, изр. 2 от ЗЗД волеизявлението следва да е в писмена форма за действителност и следва да е стигнало до длъжника. Императивното правило на закона предпоставя прекратяването на договора от даването на подходящ срок от кредитора по вземането, за какъвто срок по делото също не са наведени твърдения. Следва да се допълни и че цитираният чл. 12.3 от Договора за продажба на изплащане № 505678191 от 31.12.2019г. урежда последиците от развалянето на договора, но не посочва основанието за прекратяване, нито урежда процедура, различна от посочената в ЗЗД.

Съдът счита, че договорът и приемо-предавателният протокол между „А* Б.” ЕАД и ответника са подписани от ответника, поради липсата на доказателства за противното, но не са ангажирани доказателства за разваляне на правоотношенията между „А* Б.” ЕАД и 3 ответника. Поради изложеното, по делото следва да се счита за недоказан както факта на прекратяване на договора за продажба на изплащане, така и падежът на вземането на „А* Б.” ЕАД към С. А. А., което е предпоставено от датата на предсрочното прекратяване на договора. В следствие на това не може да се прецени и дали към 10.08.2020г. между „А* Б.” ЕАД и „С б. с.” АД е било налице валидно правоотношение по договора за поръчителство между тях по отношение вземането срещу ответника, доколкото съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Безспорно е, че кредиторът „А* Б.” ЕАД не е предявил иск срещу ответника, следователно ищцовото дружество следва да докаже, че договорът за продажба на изплащане е бил прекратен след 10.02.2021г.