Решение № 218 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500409 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 462/4.04.2024 г. по гр.д. № 2929/2022 г. на ОСПловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявеният от Л. П. С. против “П. В. Г.**“ЕООД-гр.П., П. В. П. и И. И. П. иск за прогласяване за нищожен поради абсолютна симулация договора, сключен на 07.06.2022 г. с нотариален акт за учредяване на пожизнено и възмездно право на ползване №**, том *, рег. № ****, н.д. № ***/2022г. на нотариус В.З., вписан под акт № ***, том № **, вх. № 18591 от 07.06.2022 г. на СВ- П., с който “П. В.

Г.**“ЕООД е учредило в полза на П. В. П. право на ползване върху следните свои имоти, а именно: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************, с адрес- гр. П., ул. „В.с.” №**, ет.*, ателие **, с предназначение на самостоятелния обект- ателие за творческа дейност, брой нива на обекта- 1, с площ по документ 83,25 кв. м, ведно с 1/ 2 идеална част от прилежащата изба №**- с площ 7,95 кв.м, както и 4,828 % идеални части от общите части на сградата, ведно с 1/ 2 идеална част от 6, 189% ид. части от 2/ 3 ид. части от поземлен имот с идентификатор ************, с адрес на поземления имот гр. П., ул. „В.с.” №**, трайно предназначение на 1 територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване /до 10 м/, с площ 319 кв. м, номер по предходен план- *******, кв. 26 по плана на кв. „М.х.”, парцел **-***- жилищно строителство и обществено обслужване, срещу заплащане на сума в размер на 5000 лв., както и съединения с него, при условията на евентуалност, иск за прогласяване за нищожен поради накърняване на добрите нрави договора, сключен на 07.06.2022 г. с нотариален акт за учредяване на пожизнено и възмездно право на ползване №**, том *, рег. № ****, н.д. № ***/2022г. на нотариус В.З., вписан под акт № ***, том № **, вх. № 18591 от 07.06.2022 г. на СВ- П..

Жалбоподателката Л. П. С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, посочени във въззивната жалба с вх. № 16 463/13.05.2024 г. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява два обективно евентуално съединени установителни искове – главен иск с правно основание чл. 26,ал.2,предл.5 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради абсолютна симулация на договора, сключен между „П.В.Г.**“ЕООД-гр.П. и П. В. П. с нотариален акт за учредяване на пожизнено и възмездно право на ползване №**/7.06.2022 г., том ***, рег. № ****, н.д.

№***/2022 г. на нотариус В.З., вписан като акт № ***, том **, вх. № 18 591/7.06.2022 г. на СВ-П., с който дружеството е учредило в полза на П. право на ползване върху притежаваните от ЕООД идеални части от описан недвижим имот – ½ ид.ч. от СОС ************** в гр. П. на ул.“В.с."**, ет.*,ателие ** с площ 83,25 кв.м., изба 12, 4,828% ид.ч. от общите части на сградата, ведно с ½ ид.ч. от 6,189% ид.ч. от ПИ ************, и евентуален иск с правно основание чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор поради противоречие с добрите нрави.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответниците по жалбата „П.В.Г.**“ЕООД-гр.П. и П. В. П. молят тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор с вх.

№ 20 666/14.06.2024 г. Като ответници в производството пред окръжния съд оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Претендират за присъждане на разноски за въззивното производство.

Ответницата по жалбата И. И. П. не е взела становище по нея. Като ответница в производството пред окръжния съд не е взела становище по исковете.

2

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателката, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че ищцата Л. С. и ответното търговско дружество „П.В.Г.“ЕООД-гр.П. са съсобственици при равни квоти, по ½ ид.ч. на описания в исковата молба недвижим имот в гр.П. – ателие ведно с изба и с идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Безспорно е, че с договор, сключен на 7.06.2022 г. с нотариален акт дружеството е учредило на ответника П. В. П. пожизнено и възмездно право на ползване върху притежаваната от ЕООД ½ идеална част от имота срещу заплащане на сумата 5 000 лв. Безспорно е, че към момента на сключване на сделката П. е бил в граждански брак с ответницата И. И. П..

Ищцата твърди с подадената на 9.09.2022 г. искова молба, че договорът е нищожен като абсолютно симулативен, тъй като страните по него не са желаели настъпване на правните му последици. Евентуално, при отхвърляне на главния иск, твърди, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че единствената причина, поради която е учредено правото на ползване, е да бъде занижена цената на имота, за да може дружеството да го придобие по изгоден за него начин. Твърди, че сключването на договора цели единствено увреждане на правната сфера на ищцата като обезцени притежаваните от нея идеални части, а не типичните за него правни последици. Заявява, че по-малко от месец след учредяването на правото на ползване дружеството е подало в районния съд искова молба за съдебна делба на имота, за който е учредено правото на ползване, и е образувано гр.д. № 8985/2022 г. на РС-П.. Заявява, че при депозирането на исковата молба дружеството следва да е било наясно, че при съблюдаване на нормативните изисквания е твърде малко вероятно да съществува възможност за обособяване на две отделни жилища от процесното жилище, като с оглед на тях вероятният изход от делото за делба ще бъде изнасянето на имота на публична продан при условията на чл.348 от ГПК. Заявява, че именно това сякаш е реалната цел на дружеството, което очевидно иска да придобие изцяло собствеността върху процесния имот. Заявява, че наличието на право 3 на ползване на трето лице върху част от имота автоматично води като последица намаляване на интереса на трети лица към участие в евентуална процедура по публична продан, като същевременно драстично ще намали цената. Заявява, че това е очевидно, защото учреденото право на ползване ще бъде противопоставимо на бъдещ купувач, който съответно няма да може да използва в цялост закупения имот, а ще трябва да търпи ограничение на правомощията си като собственик на имота, в това число същото би било противопоставимо и на ищцата като другия собственик на имота. Заявява, че дори ищцата да участва в процедурата по публична продан на имота, тя не би имала възможност да го ползва в пълен обем, нито да се разпорежда с него.

Твърди, че именно поради тази цел ответното дружество е учредило в полза на ответника П. възмездното право на ползване, като целта е единствено постигане на ниска цена, на която дружеството да изкупи притежаваните от нея идеални части от имота, и друга цел не може да има, тъй като умишленото сваляне на цената би било в ущърб на самото дружество при закупуване на имота от трето за собствеността лице. Твърди, че страните по договора не целят настъпването на неговите последици, като е видно от исковата молба за делба, че дружеството е поискало от съда да бъде разпределено ползването на имота между него и ответницата С., което допълнително потвърждава изначалната привидност на учредяването на право на ползване, тъй като е нелогично житейски и юридически субектът, учредил правото на ползване на трето лица, да иска от съда същото да му бъде предоставено при положение, че доброволно се е лишил от него. Твърди още, че дружеството и П. са свързани лица, тъй като управителката и едноличен собственик на капитала на ЕООД-ищец П. В. е близка приятелка с ответника П. и с неговата съпруга, което е видно от профилите на лицата в социалната мрежа Facebook, като ходят и на семейни пътувания заедно. Посочено е и че П. В. живее на семейни начала с О.З.Ц., с когото са съдружници в „Н.-****“ООД, а в профила на П. П. е качена снимка на В. и Ц., както и снимка на В. с деца. Посочено е, че в профила на В. също са налични снимки, в които присъстват П. и съпруга, както и Ц.. Заявява, че снимките са качвани в профилите в периода 2016-2021 г., което показва, че двете семейства поддържат дългогодишни близки отношения. Заявява, че от фейсбук-профилите им се установява и наличие на отбелязвания от съвместни излизания, както и коментари под различни техни публикации. Счита, че така категорично се установява съществуването на 4 близки отношения между В., П. и неговата съпруга, което води до извод за свързаност на лицата. Твърди, че понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхно явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, като в съдебната практика е разяснено, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация.

Твърди, че случаят е такъв, тъй като е учредено пожизнено право на ползване, ползвателят е на възраст 42 години, насрещната престация е едва 5 000 лв., която сума е умишлено избрана, тъй като допуска плащането в брой, и е вероятно сумата изобщо да не е платена. Заявява, че имотът е страхотно ситуиран и при солидната му площ много лесно той може да бъде отдаван под наем на висока цена, като средната пазарна наемна цена в района е около 700 лв. и следователно сумата, платена за учреденото право на ползване, може да бъде спечелена само от отдаване под наем за малко повече от година. Заявява, че данъчната оценка на правото на ползване е поне 5 пъти по-голяма от заплатената цена и в съвкупност с останалите аргументи се налага извод за липса на еквивалентност на престациите и нарушаване на добрите нрави.

Затова твърди, че процесният договор е нищожен поради неговата абсолютна симулация, както и поради погазване на добрите нрави. Претендира договорът да бъде обявен за нищожен като симулативен, евентуално, ако не бъде уважен главният иск, да бъде обявен за нищожен поради противоречие с добрите нрави.

С молба от 13.03.2023 г. ищцата е заявила искане до съда като ответник по спора да бъде конституирана и И. И. П., за която е установено, че е съпруга на ответника П. П.. Искането е уважено с определение на окръжния съд от 17.03.2023 г.

С подадените на 22.12.2022 г. и 23.01.2023 г. отговори на исковата молба ответниците П. П. и „П.В.Г.**“ЕООД оспорват исковете като неоснователни по изложени идентични съображения. Твърдят, че договорът не е симулативен, тъй като те са желаели правните последици. Твърдят, че е невярно единствената причина, поради която е учредено правото на ползване, да е да бъде занижена цената на имота, за да може дружеството да го придобие по изгоден за него начин, защото такива уговорки никога не е имало между тях. Твърдят, че сключването на договора не цели увреждането на 5 правната сфера на ищцата, нито е имало за цел да обезцени притежаваните от нея идеални части. Относно делото за делба считат, че дружеството като съсобственик има дадено му от закона право да желае прекратяване на съсобствеността. Твърдят, че предположенията, посочени в исковата молба, че наличието на право на ползване води до намаляване на интереса на трети лица, са извън уговорките между тях, не са целели да свалят цената на имота при бъдеща продажба, това не е в техен интерес. В отговора на дружеството е заявено, че в проведена среща през лятото на 2022 г. с адвокат-пълномощник на ищцата й е предложена сумата 37 000 евро, която счита за нормална пазарна цена, за да закупи дела на ищцата, но тя отказала, което навежда на мисълта, че тя желае да удължи във времето уреждането на отношенията им, като в същото време безвъзмездно ползва целия имот. Твърдят, че доводите на ищцата, че управителят на дружеството и ответника П. са свързани лица, не отговарят на истината. Заявяват, че в §1,т.13 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане е упоменато, че „свързани лица“ са лицата по смисъла на §1,т.3 от ДР на ДОПК, а в случая не е налице нито една от изброените законови хипотези. Заявяват, че е несериозно твърдението за свързани лица, тъй като се предполагат приятелски отношения между тях, изведено от представени снимки. Твърдят, че не е налице несъответствие на насрещните престации, което да води до нищожност на сделката, и няма неравностойност, водеща до липса на престация. Заявяват, че е избрана сума в размер на 5 000 лв., тъй като не е учредено право на ползване върху самостоятелен обект, а върху ½ ид.ч. от обекта, в който случай местоположението на имота няма приоритет пред факта, че се учредява право на ползване върху ½ ид.ч. от имота. Твърдят, че сумата е платена лично в брой от приобретателя на управителя на дружеството. Заявяват, че аргументът, че средната пазарна наемна цена в района е 700 лв., от който се прави извод, че платената за учреденото право на ползване цена може да бъде спечелена само от отдаване под наем за малко повече от година, не е съобразен с обстоятелството, че това е така в случай, че имотът се отдава под наем като самостоятелен обект, а не в идеална част.