Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 637 от 01.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1354/2026
Вид
Решение № 637
Подписан
01.06.2026
Състав
Пламен Димитров Караниколов

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183, ал.4, т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201354 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Т. Н. Я., ЕГН **********, срещу НП на Началник РУ в ОД МВР - Варна, РУ 01 - Варна, с което й е наложено административно наказание ГЛОБА.

В жалбата си въззивницата изразява позиция, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН като основание за връчване на наказателното постановление не може да се приложи, тъй като липсват данни жалбоподателката да не е намерена на посочения от нея адрес, а новият й да е неизвестен. Във връзка с това счита, че НП е незаконосъобразно връчено и датата за връчване следва да 26.03.2026 г. . на следващо място счита, че в 1 обстоятелствената част на наказателното постановление липсват всякакви констатации на АНО.

Текстът на НП възпроизвежда изцяло правната норма, регулираща неправомерното поведение на водача, но не са изложени конкретни факти и обстоятелства, срещу които лицето да може да се защитава.

В АУАН и НП, в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсва описание на факти и обстоятелства, които да се подведат под конкретна правна норма.

Въззивницата изразява позиция, че със самото НП са и отнети 8 контролни точки, като и тук органът единствено е посочил процесната Наредба, като в наказателното постановление липсва изписване на законовия текст и предвид това е ограничено правото й на защита. И не на последно място, смята, че органът не е извършил проверка дали са налице условията за налагането на чл.28 от ЗАНН.

В с.з. въззивницата поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По съществото на делото счита, че вмененото нарушение е недоказано, наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и поддържа наведените в жалбата доводи за отмяна. Моли за присъждане на разноски.

Представител на органа, издал наказателното постановление не се явява.

В молба е изразил становище по основателността на жалбата и претендира възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

2

На 03.05.2024г. въззивницата Я. управлявала лек автомобил „ Рено Мастер“ с рег. № ******* в гр. Варна по ул. „Кракра“ в посока ул. „ Георги Бенковски“, обл. Варна.

При управлението на автомобила, въззивницата достигнала и се разминала с полицейски автомобил, в който се намирали полицейски служители - А. Д. и св. Д. Г., изпълняващи служебните си задължения.

При движението си към полицейските служители въззивницата Я. използвала мобилен телефон без да използва специално устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете и това било възприето от св. Г..

След като установили горното, полицейските служители подали сигнал за спиране на въззивницата.

За установеното управление на превозно средство при използване на мобилен телефон без да използва специално устройство, позволяващо използването му без помощта на ръцете, св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение. При предявяване на акта въззивницата го подписала при липса на възражения.

Възражение не постъпило в тридневния срок.

На 20.05.2024 г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка.

Извършеното от въззивницата е било квалифицирано като нарушени на чл.104а. от ЗДвП, като е било наложено административно наказание глоба.

3

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:

На първо място съдът приема 26.03.2026 г. за датата, на която е връчено наказателното постановление. Практика сочи множество хипотези, при които деецът не е открит на посочения от него адрес поради уважителни причини – в конкретния случай отсъствие от страната за продължителен период. Тази ситуация не предполага уведомяване за нов адрес, тъй като такъв не е налице.

Хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН изхожда единствено от презумираната недобросъвестност у нарушителя, довела до ненамирането му на посочения от него адрес и липсата на посочен нов такъв. Предвид липсата на недобросъвестност от страна на въззивницата, проведеният с нея разговор от инспектор Попова и поетият ангажимент при прибирането си в България да посети Сектор „ПП“ - Варна, съдът не допуска, че е предизвикала „неприсъствено“ връчване на наказателното постановление по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

На следващо място, съставеният акт и въз основа на него издаденото наказателно постановление са съставени при спазването на материалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващият орган на база на събраните по преписката доказателства, при липса на спорни обстоятелства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДвП и е дал правилна правна квалификация на извършеното от въззивницата. Въз основа на квалификацията на Д.ието е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. По отношение на наказанието, наложени на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП правилно е бил определен вида на наказанието, което е с константно определен размер. По отношение на отнетият брой точки на основание Наредба N Iз 2539 от 17.12.2012г. на МВР и неизписването на 4 конкретния член, а само посочването на Наредбата, съдът счита, че отнемането на точки не представлява административно наказание и непосочването на конкретната норма, не представлява ограничаване и нарушаване на правото на защита, тъй като не подлежи на обжалване.

Що се отнася до възражението с жалбата, че фактическата обстановка по делото не е описана, а единствено е нарушението и че това не отговаря на истината, съдът не счита така.

В наказателното постановление е описано изпълнителното Д.ие, което е осъществила въззивницата. От друга страна, от показанията на св. Г. по безспорен начин се установява, че на 03.05.2024г. въззивницата е шофирала, говорейки по мобилния си телефон. Това обстоятелство е обективирано и в акта за установяване на административно нарушение, подписан без възражения от страна на въззивницата, който представлява доказателство по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Предвид изложеното, съдът намери, че при установяване на фактическата обстановка следва да бъдат кредитирани показанията на св. Г. и предвид горното, прие за безспорно установената фактическа обстановка, твърдяна от административно наказващия орган.

Съставът на нарушението се осъществява при постоянно променящо се място на извършване на нарушението и е недопустимо да се вменява в задължение на органите, установяващи нарушението да навлизат в по – голяма конкретика от посочване на улица, булевард и други данни, установяващи приблизителното място на установяване на нарушението.

На следващо съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъи като конкретния случаи не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичаините случаи от този вид, а обратно предвид направената Справка картон на водача – въззивницата Я., и в този смисъл правилно е било прието, че въззивницата 5 следва да бъде санкционирана за извършените административни нарушения.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

По разноските.

С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК в р . чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00 лева.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 лева.

6

Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24 – 0433 – 000654 / 20.05.2024 г. на Началник РУ в ОД МВР - Варна, РУ 01 - Варна, с което на Т. Н. Я., ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лв. / 25.56 евро/ на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Н. Я., ЕГН: ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредбата за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80.00 / осемдесет / лева, /40.90 евро/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

7

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати по компетентност на Наказващия орган.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 8