Решение № 4627 от 18.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4627 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов при участието на секретаря Анелия Ц. Николова като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20243110112552 по описа за 2024 година

Ищцата Д. Б. Д. излага, че въз основа на договор за наем от 24.09.22г. е отдала под наем на ответницата Д. И. Й. собственият си имот представляващ апартамент №**, находящ се в гр.Варна, ***, за срок от 12 месеца, като месечната наемната цена е била договорена в размер на 450лв. платима от първо до пето число на текущия месец. Също така е бил уговорен и предоставен на наемодателя, депозит в размер на 450лв. като обезпечение в случай на нарушения от страна на наемателя. Имота е бил предоставен във владение на наемателя и е бил изготвен и разписан от страните приемопредавателен протокол. След изтичане на договорения период, на 01.10.23г. е бил подписан анекс към договора, чрез който, същия е бил продължен с още 12 месеца. С анекса месечния наем е бил предоговорен в размер на 500лв.

Ищцата твърди, че за месеците декември 2023г. и януари 2024г. не са последвали плащания на наемната цена, в резултат на което, е било изпратено на наемателя едноседмично предизвестие за прекратяване на договора. В предизвестието е било указано, че наемателя трябва да предаде владението на имота до 19.01.2024г. След изказано възражение от страна на наемателя била уточнена дата на предаване 26.01.24г. На уречената дата в присъствие на свидетели наемателя, отказал да предаде владението на имота, за което е бил съставен и подписан от свидетелите протокол, както и е било свалено показанието на електромера на жилището. Независимо от отправеното предизвестие, наемателя, ответник по иска продължил да ползва процесния имот. Във връзка с отказа да предаде владение върху имота, ищцата е 1 образувала срещу ответницата бързо производство по гр.д.

№20243110101693/2024г. по описа на РС - Варна. По реда на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, ответницата е осъдена с Решение №1538/03.05.2024г. да предаде владението на посочения по-горе недвижим имот на ищцата, на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.

Въпреки отправената от ЧСИ Л.С.С. per. № 895, с район на действие ВОС покана за доброволно изпълнение, по изп. дело №20248950400927, Д. И.

Й. не е освободила имота. Това наложило ищцата да бъде въведена с Протокол за въвод във владение на недвижимия имот на 27.06.2024г. от ЧСИ Л.С.С. peг.

№895, с район на действие ВОС, по изпълнително дело №20248950400927.

Ищцата моли съда да призове страните и да постанови решение с което да осъди ответницата да й заплати:

- на основание чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, 500лв. за м.декември 2023г. и 403..23лв. януари 2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението,

- на основание чл.86, aл.1 от ЗЗД сумата в размер на 223.17лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 904.23лв. за периода от 26.01.2024г. до 03.10.2024 г.

- на основание чл.236, ал.2, да заплати за времето от 26.01.2024г. до 27.06.2024г. обезщетение общо на сумата в размер на 4 996.11лв. обезщетение за неправомерното ползване на имота и вещите в него

-354.67лв. лихва върху сумата от 4 996.11лв. за времето от 27.06.2024г. до 3.10.2024г.

203,50лв. за ел. ток, включваща сумата в размер на

69,82лв. по фактура за времето от 04.04.2024г. до 03.05.2024г. и сумата в размер на 0.60лв. за неустойка за просрочие,

77,41лв. по фактура за времето от 04.05.2024г. до 03.06.2024г., -55,67лв. за период от 04.06.2024г. до 27.06.2024г. по фактура за времето от 04.06.2024г. до 03.07.2024г.,

-7.73лв. лихва за забава върху сбора от сумите за ел.енергия за времето от 27.06.2024г. до 3.10.2024г.

-189,67лв. за вода, включваща сума в размер на

-62,60лв. с лихвите по фактура за времето от 26.01.2024г. до 21.02.2024г., -59,35лв. с лихвите по фактура за времето от 21.02.2024г. до 21.03.2024г., -29,91лв. с лихвите по фактура за времето от 18.04.2024г. до 17.05.2024г., -31,62лв. по фактура за времето от 17.05.2024г. до 21.06.2024г., -6,19лв., съгласно протокол за въвод във владение от 27.06.2024г. и фактура за времето от 21.06.2024г. до 22.07.2024г.,

-7.12лв. лихва за забава върху сбора от сумите за вода за времето от 2

27.06.2024г. до 3.10.2024г.

-12,85лв. за интернет и телевизия за времето от 15.06.2024г. до 27.06.2024г., съгласно протокол за въвод във владение от 27.06.2024г. и фактура за времето от 15.06.2024г. до 14.07.2024г.,

0.49лв. лихва за забава върху сумата за интернет и телевизия за времето от 27.06.2024г. до 3.10.2024г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.10.2024г. до окончателното изплащане на главниците и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответницата Д. И. Й. с отговорът си по чл.131 от ГПК изразява становище, че не оспорва претенциите на ищцата за:

- Неплатен наем в размер на 1000лв. за периода м.12.2023г. и м.01.2024г., лихва за забава и законна лихва от 03.10.24г. до изплащане на сумата.

- Разход за ел.енергия в размер на 203,50лв. за периода 04.04.24г.27.06.24г., лихва за забава и законна лихва от 03.10.24г. до изплащане на сумата.

- Разход за вода на ап.№54 в размер съгласно показанията на водомер аб.

№1280439, но оспорва на претенцията за:

- Разход на вода за периода 26.01.24г.-27.06.24г. по отношение на начислена и разпределена обща вода, като твърди, че начисления размер е формиран поради неплатени задължения за обща вода съгласно показния на общ за сградата водомер към ВиК за изминал период, през който не е била наемател на жилището, както лихва за забава и законна лихва върху същия.

- Размера на обезщетение за ползване на процесното жилище и вещите в него, без основание, за периода 26.01.24г.-27.06.24г., както и лихва за забава за периода 26.01.24г.- 03.10.24г.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.232, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД.

По делото като доказателства са представени:

Договор за наем от 24.09.2022г., в който е обективирано изявление на страните по делото, с което ищцата отдава под наем на ответницата ап.** находящ се в гр.Варна, *** за срок от дванадесет месеца считано от 1.10.2022г. срещу месечен наем в размер на 450лв. платим до пето число на текущия месец, като при подписването на договора се дава от наемателя в полза на наемодателя сумата от 450лв. за обезпечение имащо за цел да покрие хипотезите предвидени в чл.26 от него. Договорът е двустранно подписан и съдържа задължителните по закон реквизити за наемен договор поради което се разглежда от състава като редовен породил целените с него правни последствия за страните. Представен е и анекс от 1.10.2023г., с който наемното правоотношение се удължава с една година считано от датата на анекса, а 3 наемното възнаграждение се увеличава на 500лв. месечно.

Представено е също от ищцата копие от решение №1538/03.05.2024г. по гр.д.№1693/2024г. на ВРС по силата на което ответницата в настоящото производство е осъдена да предаде на ищцата наетия апартамент, като на основание посоченото решение е извършен принудителен въвод съгласно представения протокол за въвод във владение от 27.06.2024г. на ЧСИ Л.С. с район на действие ОС Варна.

Съобразявайки горните доказателства съставът намира, че по делото се е доказало наличието на възникнало между страните наемно договорно отношение по силата на което ищцата е отдала под наем на ответницата апартамент срещу месечно наемно възнаграждение в размер на първоначално 450лв., а след това 500лв. платимо до пето число на съответния месец.

Ответната страна не е оспорила твърдението за липса на плащане от нейна страна на наемното възнаграждение за м.декември 2023г. и януари 2024г., както и че поради това договорът е бил прекратен считано от 26.01.2024г. При това положение и предвид отрицателните твърдения на ищцовата страна за липса на извършени плащания съдът намира, че претенцията за заплащане на наемни възнаграждения за м.декември 2023г. и м.януари 2024г. следва да се разглежда като доказана по основание, а що се отнася до размера на дължимите се суми съдът намира, че следва да се вземе предвид договореното по договора и определения размер от вещото лице съобразило, че имота не е бил нает за целия месец януари 2024г. като дължимите се главници съответно възлизат на 500лв. за м.декември и 403.23лв. за м.януари.

Предвид извода за основателност на претенцията за главници за наем следва да се приеме, че е доказан по основание и акцесорния иск за присъждане на лихви върху тези суми за времето от 26.01.2024г. до 3.10.2024г., като размерът на тази претенция е съобразен със заключението на вещото лице и следва да се уважи изцяло като се осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 223.17лв.

По отношение на претенцията за заплащане на обзщетение за ползване на имота въпреки противопоставянето на наемодателя и след прекратяване на наемния договор съдът намира, че той се доказва по основание от представените доказателства за прекратяване на договорното отношение поради неплащане и липсата на възражение от ответницата в тази насока и представеният протокол за въвод от 27.06.2024г., като за времето от 26.01.2024г. до 27.06.2024г. следва да се приеме, че ответницата е ползвала апартамента в който е била наемател до началната дата на периода въпреки противопоставянето на ищцата, като вещото лице по назначената и приета ССчЕ е посочило, че сумата дължима се за този период като обезщетение възлиза на 4 996.11лв., като претенцията е съобразена с това заключение и поради това тази претенция следва да бъде уважена също изцяло.

Искът по чл.236, ал.2 от ЗЗД се явява обуславящ по отношение претенцията по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихви в размер на 354.67лв.

4 върху сумата от 4 996.11лв. за времето от 27.06.2024г. до 3.10.2024г.

Посочената сума е съобразена отново със заключението на вещото лице и поради това следва да бъде присъдена като се уважи изцяло и този предявен иск.

По отношение исковете за заплатени и от ищцата вместо ответницата разноски за консумативи – ток, вода и кабелна телевизия с интернет съдът приема, че представените от Д.Д. касови бонове доказват, че разходи за тези консумативи са правени, като факта, че боновете са у ищцата води на извода, че тя е направила тези разходи. Извършването на тези разходи от страна на ищцата води на извода, че ответницата не е изпълнила задължението си по чл.16 от договора да ги заплаща и следва да бъде осъдена да възстанови на ищцата разноските направени за консумативи. Вещото лице по този въпрос е потвърдило извършването на плащания от страна на ищцата възлизащи на общо 203.74лв. за ползвана в имота ел.енергия за времето от 26.01.2024г. до 27.06.2024г., 189.67лв. за ползвана вода за същия период и 12.85лв. за телевизия и интернет доставяни от „Виваком България“ При това положение съставът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата посочените суми заедно с начислени върху тях лихви за времето от 27.06.2024г. до 3.10.2024г. в размери както следва 7.73лв. по сумата за ел.енергия, 7.12лв. за „ВиК“ и 0.49лв. за сумата заплатена за телевизия и интернет.

Предвид изводите за основателност на всички предявени искове съставът приема, че ответницата освен, че следва да се осъди да заплати в полза на ищцата претендираните суми следва да бъде осъден да заплати и сторените от нея разноски възлизащи на сумата от 2 771.98лв.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. И. Й. ЕГН********** от гр.Варна, *** да заплати на Д. Б.

Д. ЕГН********** от гр.Варна, ***, ** сумите както следва:

-500лв. за м.декември 2023г. и 403.23лв. януари 2024г. наемно възнаграждение дължимо се по договор за наем от 24.09.2022г. и анекс към него от 1.10.2023г., на основание чл.232, ал.2, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.10.2024г. до окончателното им изплащане,

-223.17лв. лихва за забава върху главницата от 904.23лв. за периода от 26.01.2024г. до 03.10.2024г. на основание чл.86, aл.1 от ЗЗД -4 996.11лв. обезщетение за неправомерното ползване на имота и вещите в него за времето от 26.01.2024г. до 27.06.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба 03.10.2024г. до окончателното им изплащане, на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД 5