Решение № 69 от 03.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Кюстендил, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. К.а като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20261520200496 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Ч. К. С., с ЕГН – **********, с постоянен адрес – гр.П., ул.“**********“**, вх.* , ет.*, ап. ** против Заповед за задържане рег. № 277зз-24 от 15.04.2026 година, издадена от Я. Г. С., старши инспектор при група ППД, в сектор ООР, при ОДМВР – Кюстендил. С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят. Упълномощеният от него процесуален представител пледира за отмяна на атакуваната Заповед , като твърди допуснати нарушения на ЗМВР от материален и процесуален характер .

Ответникът Я. С., ст. инспектор при група ППД, в сектор ООР, при ОДМВР – Кюстендил, в качеството му на полицейски орган по задържането, чрез упълномощен процесуален представител – гл.ю.к. Л., изразява становище за оставяне без уважение на жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено

По делото е представена окомплектована преписка по атакуваната 1

Заповед за задържане.

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.04.2026 г., във връзка с предстоящите Парламентарни избори, в гр. Бобов Дол, на територията на ТЕЦ Бобов дол е бил организиран пропускателен режим. Свидетелите Я. С. и С. П., служители на РУКюстендил, осъществявали контрол на входа на ТЕЦ – Бобов дол. В хода на извършваната там проверка било установено лицето Ч. К. С., за който в РУ Кюстендил била постъпила информация, че организира предлагането или даването на другиго на имотна облага, с цел да се склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат , политическа партия или коалиция, които действия биха осъществили състава на престъпление по чл. 167, ал.3 от НК.

След проведена беседа с лицето на територията на ТЕЦ Бобов дол, същият е конвоиран до сградата на РУ – Кюстендил , където е изготвена Заповед за задържането му от ст. инспектор Я. С. и същият е задържан за времето от 11:00 ч. до 15:50 ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а по съществото си е ОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице рег.№ 277зз-24/15.04.2026 г., издадена от Я. Г. С. – ст. инспектор, служител на група ППД, в сектор ООР, отдел ОП при ОДМВР , Ч. С. е задържана за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , "а именно за това, че са налице данни , че е извършил престъпление по чл. 67, ал.3 от НК“.

Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е предявена на задържаното лице и връчена срещу подпис.

За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по чл. 72, ал. 3 , 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, му е предоставена декларация, която той е подписал.

2

Като част от административната преписка по делото е представен Протокол за обиск на лице; Декларация за правата на задържаното лице, подписана от него и лист за преглед на пациент от МБАЛ“Д-р Н.

Василиев“АД – Кюстендил. Няма представена докладна записка, изготвена по повод конкретния случай .

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски служител – Я. С., заемащ длъжност "ст. инспектор, служител на група ППД, в сектор ООР, отдел ОП при ОДМВР“.

На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при издаване на атакуваната заповед. Издадена е в писмена форма /чл. 74, ал. 1 ЗДвП / и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.

Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл.

74, ал. 2 ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 6 ЗМВР.

3

Съдът намира обаче, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не е посочено фактическото основание за задържане на лицето. Като правно основание за задържането на С. е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като фактически обстоятелства полицейският орган е посочил: „ има данни, че организира предлагането или даването на другиго на имотна облага, с цел да се склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат , политическа партия или коалиция, които действия биха осъществили състава на престъпление по чл. 167, ал.3 от НК.

Описани по този начин, мотивите за задържане на лицето не покриват минималния стандарт за мотивиране на Заповед за задържане на лице, съобразно изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР , респ. на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, тъй като липсва описание на фактическите основания за задържане, а щом те липсват, не може да се прецени и доколко те са съответни на посочената в заповедта разпоредба от закона, а оттам и на целта на закона.

Вярно е, че полицейският орган действа при условията на оперативна самостоятелност дали да задържи лицето или не, но тази негова дейност е проверима по реда на съдебния контрол. Според чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност, която е комплексна категория и включва и изискването за форма на акт, част от която са и мотивите. Липсата на мотиви прави съдебната проверка за законосъобразност невъзможна, което във всички случаи води до отмяна на издадения акт, тъй като така се предотвратява възможността за административен произвол.

По повод мотивиране на заповедта по чл. 72 от ЗМВР състав на Софийски районен съд е отправил до СЕС преюдициално запитване и е постановено решение по дело № С-608/21 г., което според чл. 633 от ГПК, е задължително за всички съдилища и учреждения в България. С решението си СЕС приема следното:

1/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, според която основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, вкл.

4 информацията за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане. Същата разпоредба обаче не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на лишаване от свобода или в кратък срок след началото на същото.

2/Чл. 6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършване на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущото разследване.

Фактологията по делото, интерпретирана в светлината на разрешенията, дадени в решението на СЕС, води до извод, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като не съдържа описание на релевантните факти, заради които полицейският орган е задържал Ч. С.. След като СЕС не отрича възможността мотивите на акта да се съдържат в друг документ, то дължимата от съда проверка следва да бъде съсредоточена именно в тази посока – съставен ли е такъв документ, от кого и кога задържаното лице се е запознало с него. Такива документи по делото не са представени и реално задържаното лице по никакъв начин не е информирано за фактическото и правното основание за задържането си.

Изложеното по- горе мотивира съда да приеме, че като напълно немотивирана атакуваната Заповед за задържане е незаконосъобразна и подлежаща на отмяна .

Предвид основателността на жалбата, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна и следва да бъде частично уважена. Доколкото, в хода на съдебните прения е направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на наказващия орган, 5 то съдът следва да редуцира дължимата сума за адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 35а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа : „За представителство, защита и съдействие на задържано лице по Закона за Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 300 лв. “

Видно от приложеното по делото пълномощно, Ч. С. е упълномощил адв. А. Р. от АК - Кюстендил, който да го представлява по делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие , сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 300 евро и са платени изцяло , в брой.

Във връзка са направеното възражение за прекомерност и предвидения в Наредбата фиксиран размер за адвокатско възнаграждение , съдът ще уважи искането именно в предвидения в чл. 35а от Наредба №1 размер, а именно в размер на равностойността на 300 лева - 153,39 евро.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 предл. 2 АПК , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №№ 277зз-24 от 15.04.2026 година, издадена от Я. Г. С., старши инспектор при група ППД, в сектор ООР, при ОДМВР – Кюстендил, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, на Ч. К. С., с ЕГН – **********, с постоянен адрес – гр.П. ул.“*********“**, вх.* , ет.*, ап. ** е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Кюстендил, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ДА ЗАПЛАТИ на Ч. К. С. сумата от 153,39/сто петдесет и три евро и тридесет и девет цента/ евро, представляваща сторени от същата разноски в производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.

6

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 7