Решение № 819 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502840 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 260707/12.05.2023 г. по гр.д. № 9458/2020 г. на СГС, I-7 състав, частично е уважен иск по чл. 45 ЗЗД, предявен от В. И. И. с ЕГН: ********** против К. Т. К. с ЕГН: ********** за заплащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на разпространени чрез видео, публикувано във фейсбук профил на К. К. на 06.05.2020г. със заглавие: „Възраждане Без цензура-Разтърсващи факти“, обидни и клеветнически твърдения на ответника по отношение на ищеца, а именно: „за да монтира поръчков материал ...един журналист....., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали...“; „При гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки.....Ти си се навел...“, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането - 06.05.2020г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, частично от глабална сума от 100 000лв., както и за изразите: „то беше показано в пърчовия репортаж“; „...когото пърчовия, тоест, ..когато разследващия журналист ме питаше“; ...“ще съдим така наречения разследващ журналист, защото става въпрос за много тънко направени внушения, а тази седмица, която предстои, ще има и направо откровени лъжи, ...само, че аз мисля, че достатъчно голяма част от хората 1 имат здрав разум и няма как да се хванат на толкова елементарни лъжи.“; „...журналистът, ако въобще можем да наречен този човек жерналист.“, „...а както видяхме целта на материала не е да потвърди казаното от мен, а целта на материала е да потвърди поръчката, която е направена, тоест да се опитат да съсипят моя публичен образ.“; „...тези кадри, тези кадри най - вероятно ще бъдат изрязани и ще се опитат да направят монтаж, който да покаже всъщност отново, разбира се, аз съм така да се каже обвинен.“ Със същото решение, е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. И. И. с ЕГН:

********** против ПП „Възраждане”, регистрирана с решение от 02.02.2015г. по ф.д. № 720/2014г. по описа на СГС партиден номер 404, peг. 10, том 13, иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане на ответната партия да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, част от глобална сума от 50000лева, представляваща неимуществени вреди вследствие на разпространени чрез статия, публикувана в сайта на Политическа партия „Възраждане“ от 13.05.2020г. със заглавие „Търпението на Възраждане свърши“ ОБИДИ, а именно: „върхът на наглоста беше репортажа на така наречения „разследващ жирналист“ В. И..

Манипулативни кадри....“, както и КЛЕВЕТИ: Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина“, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането - 13.05.2020г. до изплащането.

В резултат на този изход в производството, страните са осъдени да си заплатят взаимно разноски по правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, но с Определение 264441/09.08.2023 г. по делото, СГС е изменил по реда на чл. 248 ГПК постановеното решение в частта за разноските, като е осъдил В. И. да заплати на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) възнаграждение на адв. Р. Р. от САК в размер от 1 058.08 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция спрямо К. К., който е бил представляван безплатно от адв. Р..

Решението на СГС е атакувано само в осъдителната му част от К. К. (чрез адв. Р.) с искане то да се отмени като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което исковата претенция да се отхвърли изцяло. Счита, че не е налице осъществен деликт, а като е приела обратното, първата инстанция е нарушила материалния закон.

С писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК процесуален представител на В. И. оспорва жалбата като неоснователна.

Подадена е още и частна жалба от В. И. против първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК с доводи, че неправилно е присъдено възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв. Р. и с искане към САС да го отмени, тъй като нямало основания да се присъжда такова възнаграждение.

Относно посочената частна жалба е налице подаден писмен отговор от противната страна, с който се счита, че тя следвало да се остави без уважение.

От съдържанието на въззивната жалба е изводимо, че в отхвърлителните си части решението на СГС е влязло в законна сила като необжалвано от никого.

Пред Софийски апелативен съд нови доказателства не са искани и не са 2 събирани.

Въззивната инстанция установи следното от материалите по делото, след като се запозна със същите:

По изложените в искова молба обстоятелства В. И. И. е предявил срещу К. Т. К. и Политическа партия „Възраждане“, при условията на обективно и субективно пасивно съединяване частични искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетения, както следва: а/ за осъждане на ответника К. на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, част от глобална сума от общо 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространени чрез видео, публикувано във фейсбук профил на К.К. на 06.05.2020г. със заглавие: „Възраждане Без цензура-Разтърсващи факти“ ОБИДИ, а именно: „за да монтира поръчков материал ....един журналист – жертва на времето, в което живее. Човек, който прави това, което му кажат.

Зависим от системата и от тези, които му плащат да прави нереалистични и подвеждащи материали...“; „....то писмото беше показано в поръчковия репортаж“, „то беше показано в пърчовия репортаж“; „поръчковия репортаж“; „...когото пърчовия, тоест, ..когато разследващия журналист ме питаше“; ...“ще съдим така наречения разследващ журналист, защото става въпрос за много тънко направени внушения, а тази седмица, която предстои, ще има и направо откровени лъжи, ...само, че аз мисля, че достатъчно голяма част от хората имат здрав разум и няма как да се хванат на толкова елементарни лъжи.“; „при гербаджиите се наведе“ /изречена три пъти/, докато на кадъра е изписано „при гербаджиите се наведох“;

„В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки.....Ти си се навел...“; „...журналистът, ако въобще можем да наречен този човек жерналист.“, както и КЛЕВЕТИ, а именно „в опит да се компроментира д-р К. К.“; „...а както видяхме целта на материала не е да потвърди казаното от мен, а целта на материала е да потвърди поръчката, която е направена, тоест да се опитат да съсипят моя публичен образ.“; „...тези кадри, тези кадри най - вероятно ще бъдат изрязани и ще се опитат да направят монтаж, който да покаже всъщност отново, разбира се, аз съм така да се каже обвинен.“ ; „Така. Е, видяхте всъщност това, което няма да видите в останалите репортажи, които ще излязат по темата...., когато някой посяга по такъв начин на един журналист очевидно е, че той е свършил много добра работа.“, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането - 06.05.2020г. до изплащането ;

- за осъждане на ответника Политическа партия „Възраждане“ на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, част от глобална сума от 50000лева, представляваща неимуществени вреди вследствие на разпространени чрез статия, публикувана в сайта на Политическа партия „Възраждане“ от 13.05.2020г. със заглавие „Търпението на Възраждане свърши“ ОБИДИ, а именно: „върхът на наглоста беше репортажа на така наречения „разследващ жирналист“ В. И.. Манипулативни кадри....“, както и КЛЕВЕТИ: Възраждане е наясно, че срещу нас е впрегната цялата репресивна и медийна машина.“, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането - 13.05.2020г.

3 до изплащането. Ищецът претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Като твърди, че от посочените действия е претърпял описаните в исковата молба болки и страдания, както и че били осъществени фактическите състави на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 49 ЗЗД, ищецът И. претендира да му се заплатят посочените по-горе обезщетения.

Ангажираните от страните доказателства са писмени, гласни, както и са приети и изслушани съдебна компютърно-техническа експертиза /СКТЕ/ и съдебно-фонетична експертиза /СФЕ/.

Съгласно оплакванията във въззивната жалба на К. К. и позицията, изразена от въззиваемото лице в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че между страните няма спор относно фактите, а единствено по правото, т.е. дали е направен правилен анализ и интерпретация на събраните доказателства, за да се приеме, че К. К. е нарушил общото правило „Да не се вреди другиму“ /neminem lаedere/, респ. ако го е нарушил, дали обезщетението за неимуществени вреди е определено правило и в съответствие с принципа за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД. Други оплаквания не се релевират.

Това е така, защото съгласно чл. 269 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният съд следи служебно, а относно останалото е обвързан от оплакванията в жалбата.

В този контекст, съдът счита, че обжалваното решение на СГС е безспорно валидно и допустимо - в писмена форма, постановено от лице, което е съдия, в обема на правораздавателната му власт, подписано е и е относно искове, каквито са били действително предявени в рамките на търсената защита – за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане спрямо ответник-физическо лице (чл. 45 ЗЗД) и от ответник-юридическо лице (чл. 49 ЗЗД). Тези искове са били и процесуално допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация и при спазване принципа за диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК.

Относно правилността на решението и съобразно оплакванията във въззивната жалба (чл.

269, изр.второ ГПК), посочени по-горе:

Хронологично следва да се разгледат най-напред оплакванията дали има деликт, защото едва ако се установи наличието на непозволено увреждане, тогава ще възникне въпрос как и с колко следва да се обезщетят настъпилите от деликта неимуществени вреди по реда на чл.

52 ЗЗД.

С разпоредбите на чл. 39 - 41 на Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано, ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможна е обаче колизия на прокламирани права - в случая между свободата на словото, от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.

39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България. С посочените разпоредби 4 изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.

Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.

За да е обидно или клеветническо дадено изявление (или засягащо по някакъв друг начин честта, достойнството или доброто име на някого, дори и да не покрива състава на чл. 146 или 147 НК - в този смисъл и решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III Г.О. на ВКС), респ. - за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице (едно или повече). Обидният (унизяващият) израз трябва да е насочен към това определено лице; разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението чрез неговите имена или по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност. Само в такъв случай, при предявен деликтен иск съдът може да приеме, че са накърнени доброто име, честта или достойнството, именно на ищеца, респ. - че именно той е противоправно увреден. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. При тази преценка съдът следва да има предвид и процесуалноправния аспект на поставения материалноправен въпрос, а именно - че съгласно трайно установената съдебна практика (решение № 85/23.03.2012 г. по гр. дело № 1486/2011 г. на IV Г.О. на ВКС, решение № 12/06.02.2013 г. по гр. дело № 449/2012 г. на III Г.О. на ВКС) ищецът следва да посочи от кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат.