Определение № 213 от 18.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20255001000305 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 от ГПК, вр. 121 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ***, гр.

С. частна жалба против определение, рег. № 313 от 23.04.2025 г. постановено по т. дело № 81/ 2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ***, гр. С. за местна неподсъдност на т. дело № 81/2025 г. на Старозагорския окръжен съд.

В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго, с което възражението за неподсъдност да се уважи като делото се изпрати за разглеждане от Софийски градски съд.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото намери за установено следното:

На 07.03.2025 г. в Старозагорския окръжен съд е постъпила искова молба от „К.“ ООД, ЕИК ***, с. Б., общ. К. против ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ***, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за сключен между ищеца и ответника на 27.06.2022 г. във формата на полица рег. № *** застрахователен договор. Същият бил със срок на действие 29.06.2022 г.-28.06.2923 г. и 1 предмет опазване от погиване от случайни събития на движимото и недвижимо имущество собственост на ищеца. Съответно се споменава за настъпило застрахователно събитие и респективно за отказ от страна на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка със същото.

С отговора на исковата молба застрахователното дружество е направено възражение, че делото не е подсъдно на Старозагорския окръжен съд, а на Софиийски градски съд на основание чл. 105 от ГПК, вр. с чл. 108, ал. 1 на ГПК като е посочено, че в случая разпоредбата на чл. 113 от ГПК и чл. 115, ал.

2 от ГПК са неприложими. Тези твърдения на първо место са обосновани с факта, че ищецът не от категорията лица, на които законодателят е предоставил законова привилегия досежно подсъдността, респ. не е потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Казано е, че той няма качество на увредено лице по смисъла на чл. 115, ал.2 от ГПК, както и че същата касае исковете по КЗ свързани с наличието на непозволено увреждане.

По повод на това възражение съдът с обжалваното определение е приел, че разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК е приложима. В тази връзка е посочено, че със същата се дава право на ищеца да избере дали да предяви иска си по настоящия или по постоянния си адрес, съответно седалището си, към датата на настъпване на застрахователното събитие, или по местонастъпването му. Това и фактът, че седалището било в района на Сз ОС е дало основание да се приеми, че възражението е неоснователно.

Недоволен от определението е останал ответникът и е подал жалбата причина за започване на настоящето производство.

В нея той сочи, че Сз ОС неправилно е приел, че се касае за иск на увредено лице по чл. 432 от КЗ. В тази връзка са преповторени възраженията, че ищецът не е трето увредено лице по смисъла на КЗ и не е пострадал от непозволено увреждане. Изложени са и съображения, че той има качество на застрохаващ, а искът му е с основание чл. 405 от КЗ, което изключва приложимостта на чл. 115, ал.2 от ГПК. С оглед на това е посочено, че определящо за подсъдността му е разпоредбата на чл. 108, ал.1 от ГПК и при направено в срок възражение за местна неподсъдност делото следва да се изпрати за разглеждане от СГС.

Жалбата е основателна.

2

В чл. 105 от ГПК е казано, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

В чл. 108, ал.1 ГПК е уточнено, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище като от това е възможно изключение по споровете, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове. В тези последни случаи е казано, че исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

В случая ответник по делото е юридическо лице със седалище в гр. С..

Това и липсата на данни за спор с негово поделение или клон би следвало да доведе до извод, че той следва да се предяви пред СГС.

Условното изразяване в случая се прави с оглед на факта, че при извършване на горната преценка следва да се даде и отговор не са ли налице предпоставки за приложимост на чл. 113 от ГПК или чл. 115, ал. 2 от ГПК.

В първата разпоредба се казва, че искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.

Основното определение за потребител е дадено в § 13, т.1 от ЗЗП. От същото е видно, че това е само физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги. Има обаче и специални закони, според които потребители услугите, чието предоставяне се урежда с тях са и юридическите лица/ КЗ, ЗЕ и т.н./.

Това обаче не значи, че по отношение на последните е приложима споменатата разпоредбата на ГПК. Това е така по причина, че при систематично тълкуване на същата следва извод, че тя е създадена за защита на икономически по слабата в правоотношението страна имаща качество на потребител, т.е. този по ЗЗП. В подкрепа на този извод на първо место е обстоятелството, че в чл. 113 ГПК се говори за постоянен и настоящ адрес, а не за седалище на ЮЛ. Също така с изр. 2 на чл. 113 от ГПК, законодателят изрично изключва възможността тези искове да имат за предмет разрешаване на спорове между търговци при условие, че в него се предвижда образуваните дела по искове от или срещу потребители да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

В случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК.

3

С нея е предвидено, че исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, Г.ф. и Н.б.б.а.з. се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Това е така по причина, че тук от страна на законодателя се говори единствено за искове на УВРЕДЕНИТЕ по смисъла на КЗ лица. Те според разпоредбите на КЗ са лицата пострадали от действията на субекти, чиято „гражданска отговорност“ е застрахована, т.е. лицата пострадали от непозволено увреждане и упражняващи правото си да търсят дължимото им се обезщетение от застрахователя, а не от застрахованото лице причинило увреждането.

В случая ищецът не е такова лице, което изключва приложимостта на чл.

115, ал. от ГПК.

На база така изложеното следва извод, че подсъдността на иска станал повод за образуване на делото пред Сз ОС следва да се определи по правилата на чл. 105, ал.1, вр. с чл. 109, ал.1 от ГПК, т.е. спорът е подсъден на СГС.

Това и факта, че възражението за неподсъдност е направено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК прави същото допустимо и основателно.

Не в този смисъл е определението на Сз ОС, което налага отмяната му и постановяване на друго с което производството по делото да се прекрати и изпрати по подсъдност на СГС.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, рег. № 313 от 23.04.2025 г. постановено по т. дело № 81/ 2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК ***, гр. С. за местна неподсъдност на т. дело № 81/2025 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело № 81/2025 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

ИЗПРАЩА същото по подсъдност на Софийски градски съд.

4

Определението подлежи на обжалване от страните в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5