Решение № 2225 от 05.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1988/2026
- Вид
- Решение № 2225
- Подписан
- 05.10.2026
- Състав
- Нина Русева Моллова Белчева
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 2225 гр. Бургас, 05.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Нина Р. Моллова Белчева при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело № 20262120101988 по описа за 2026 година
Производството е образувано по повод исковата молба на А. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, представлявано от С.Я..
Твърди се, че за периода от 02.02.2022 г. до 26.05.2022 г. ищцата била превела на ответника сумата в общ размер от 1420,12 лв. През този период между страните нямало съществуващо облигационно правоотношение, поради което преведената сума се явявала получена от ответника при начална липса на основание, поради което се моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД е подало писмен отговор в срок, с който сочи, че сумата от 1420,12 евро е получена по сключен между страните договор за потребителски кредит № ********/30.10.2021 г., с който е отпуснат на ищцата заем в размер на 3400 лв. за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП 18,90% и ГПР 20,63%. Сочи се, че общият размер на всички плащания възлизал на сумата от 4109,28 лв., като понастоящем задължението по договора било заплатено доброволно. Твърди се, че така сключеният договор бил действителен, като на основание същия се заявява, че по сметка на дружеството действително е постъпила сумата от 1420,12 лв., с която били погасени задължения, различни от главницата по договора.
По повод твърденията на ответника за наличие на договор между страните, ищецът посочи, че не оспорва обстоятелството, че на 30.10.2021 г. ищцата е получила от ответника паричен заем в размер на 3400 лв., с поето задължение да го върне, и в тази връзка е превела по сметка на „Кредисимо“ ЕАД сумата от общо 4109,28 лв. Заявява, че не е подписвала 1 сочения от ответника договор, общи условия и приложение към договора, и в тази връзка го счита за недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1 от същия закон. Твърди, че единствено е било постигнало съгласие между страните в устна форма да получи и върне сумата от 3400 лв. В тази връзка бе направено и прието изменение на претенцията, като същата бе увеличена на сумата от 362,55 евро.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
След извършената конкретизация от страна на ищеца, се навежда твърдение за сключен между страните устен договор за сумата от 3400 лв. Ответното дружество от своя страна не оспорва размера, но сочи, че е сключено писмено съглашение между страните, обективирано в договор за потребителски кредит № ******** от 30.10.2021 г. По делото е представен екземпляр от последния, който не носи подпис на нито една от страните, като от ответника не се твърди, че същия е бил сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, действал към 30.10.2021 г. В тази връзка предвид направеното оспорване от ищеца, че не е подписвал такова съглашение, и с оглед липсата на ангажирани каквито и да било други доказателства от ответника в тази насока, следва да се приеме, че писмен договор за потребителски кредит № ******** от 30.10.2021 г. между страните не е сключван при сочените в него условия. Въпреки това по делото не е спорно, че е налице съглашение, по силата на което ответното дружество е предало, а ищеца е получил в заем сумата от 3400 лв. със задължение да я върне. Безспорно, предвид изявленията на „Кредисимо“ в отговора на исковата молба, че по негова сметка ищцата е заплатила сумата от общо 4109,28 лв., съдът приема, че А. С. е върнала на заемателя сумата от 3400 лева.
Предвид, обаче, липсата на доказателства, че остатъкът е заплатен на годно основание, а именно сочения договор за потребителски кредит, подписан екземпляр от който не е представен по делото, следва да се приеме, че действително сумата от 709,28 лв. или 362,25 евро се явява недължимо платена. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Доколкото в случая е налице необосновано разместване в имуществената сфера на ищеца за сметка на ответника, последния дължи връщане на заплатената от С. сума в сочения размер.
Предвид на това, че исковата молба има характер на покана за плащане, дължи се от ответника и законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат сторените разноски, които възлизат на сумата от 25,56 евро- заплатена държавна такса.
От страна на процесуалният представител на С. се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 204,52 евро, което искане и размер съдът намира за приемливо и основателно.
Съгласно константната практика на съдилищата, вкл. на върховната инстанция, за да 2 упражни правото си да получи възнаграждение в определен от съда размер за оказана адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, адвокатът следва да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание изрично посочена хипотеза по чл.38, ал.1 ЗА, без да е необходимо да доказва наличието на това основание. В настоящия случай, при определянето на конкретния размер съдът се съобрази с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, проведеното само едно заседание, липсата на фактическа и правна сложност на делото, отчитайки и постановките на решение по дело С-438/22 на СЕС, включително и постановената след това решение практика на ВКС. Ето защо намира, че възнаграждение в минимален размер от 204,52 евро в достатъчна степен ще овъзмезди положения труд.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, представлявано от С.Я., да заплати на А. Х. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., сумата от 362,65 евро, представляваща платена без основание сума по сключен между страните договор за заем от 30.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 18.05.2026 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,56 евро, представляваща заплатени разноски.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, представлявано от С.Я., да заплати на адв. Д. Г. Б. от АК-Пловдив, с адрес на кантората гр. П., адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, в размер на 204,52 евро.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3