Решение № 684 от 03.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 684 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100502058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20107109/01.11.2023г. по гр.д. № 14368 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 54-ти състав Бетонинтелект 94”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на СД”Ар-тех Д. и с-ие”, ЕИК 121738922 на основание на чл. 266 , ал.1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 11760лв ., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2015г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по договор за проектиране от 23.07.2013г. за изработка на проект за организация и изпълнение на строителство и част ПБЗ на обект: реконструкция и разширяване на пречиствателна станция за отпадни води „Равда” – ПИ ***, ***, местност „Пречиствателна-гр. Ахелой”; сумата от 1463,42лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 26.12.2013г. до 17.03.2015г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2661лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД за горницата над 1463,42лв. до предявен размер от 1512,57лв. и за периода от 10.12.2013г. до 25.12.2013г.

С Определение

№ 20122085/09.05.2024г. по дело № 14368/2015г. е

1 отхвърлена молба на ответника Бетонителект 94”ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25041550/20.11.2023г., изпратена на 17.11.2023г. от ответника по исковете Бетонинтелект 94”ЕООД, ЕИК ******* в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че районният съд допуснал съществени нарушения на правилата за връчване на призовки и на съобщения, възпрепятствал защитата му и игнорирал изложените аргументи и твърдения. Не било установено ищецът да е изпълнил точно задълженията си по договора.

Договор бил сключен, но не бил изпълнен, оспорил документите, представени от ищеца, неправилно тези му оспорвания не били разгледани. Констативния протокол от 25.11.2013г. не бил подписан от представляващия го, не бил приет изработен от ищеца РПОИС или ПБЗ за обекта по договора, не била приета и издадената от ищеца фактура от представляващ ответника, не била подписана от управителя му. Отделно, датата на протокола доказвала забава с 3 месеца на ищеца, така за въззивника възникнало вземане за неустойка, което можел да удържи от възнаграждението, както можел и да прекрати договора, тези права възложителят реализирал . Осчетоводяването на фактурата през януари 2014г. не препятствала тези негови права извършването на прихващането. Неоснователността на главния иск водел до неоснователност и на акцесорния иск за обезщетение за забава. Счетоводната експертиза не давала отговор на въпроса доколко точно е изпълнена работата Осчетоводяването на фактурата не доказвало изпълнение, нито че възложителят се е отказал от санкционните клаузи по договора. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ищец– СД”Ар-тех Д. и с-ие”, ЕИК 121738922 в предоставения срок за отговор не е изразило становище. С допълнителна молба е оспорило жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно.

Издадената фактура била осчетоводена от ответника, който ползвал и данъчен кредит по нея в размер на начисленото ДДС, това установявало че работата по фактурата е приета. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 4154/19.03.2015г. на СД”Ар-тех Д. и с-ие”, ЕИК 121738922 срещу

Бетонинтелект 94”ЕООД, ЕИК *******, с която е поискало от съда на основание на чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД за осъди ответника да му заплати сумата о т 11760лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2015г., до изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по договор от 23.07.2013г. за изработка на проект за организация и изпълнение на строителство и част ПБЗ на обект: „Реконструкция и разширяване на пречиствателна станция за отпадни води „Равда” – ПИ ***, ***, местност „Пречиствателна-гр. Ахелой”; сумата от 1512,57лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 10.12.2013г. до 17.03.2015г. Посочил е, че с ответника на 23.07.2013г. сключили договора, изпълнението на същата била пирета на 25.11.2013г. с подписан от страните констативен протокол, за възнаграждението била издадена фактура № 525/10.12.2013г., приета и осчетоводена от ответника, който ползвал и данъчен кредит по ЗДДС във връзка с тази фактура, но възнаграждението не било платено. Дължало се и обезщетение за забава, което било в размер на процесната сума за периода от издаване на фактурата до 17.03.2015г.

Претендирал е разноски.

Ответникът „Бетонинтелект 94”ЕООД, ЕИК ******* в предоставения срок за отговор не е изразил становище по исковете. Със становище от 13.10.2017г., депозирано след срока за отговор е оспорил исковете, като е посочил, че договор между страните бил сключен, но по него нямало точно изпълнение на задълженията. Не бил подписал протокола от 25.11.2013г., не бил приел работата, не бил подписал и приемал фактурата. Дори да се приемело обратното работата била изпълнена със закъснение от три месец, същото се сочело в протокола от 25.11.2013г., породило се правото му да прекрати договора поради тази забава, както и вземане за неустойка за забава от 3312лв, която можел да прихване с размер на възнаграждението, реализирал тези си права. Претендирало е разноски.

С влязло в сила на 21.10.2022г. Определение 13.10.2017г. на районния съд потвърдено с Определение от 10.04.2018г. по ч.гр.д. № 3156/2018г. на СГС е оставена без разглеждане молбата на ответника по исковете за възстановяване 3 на срока за подаване на отговор на исковата молба.

По делото е приет неоспорен от страните договор за проектиране от 23.07.2013г., носещ подписи за страните по делото, съгласно който на 23.07.2013г. ответникът Бетонинтелект 94”ЕООД е възложил на ответника СД”Ар-Тех-Д. С-ие” и последния е приел срещу възнаграждение от 13800лв. без ДДС в срок от 30 дни със свои сили и средства да изработи проект за организация и изпълнение на строителство и част : ПБЗ на обект 2:

Реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадъчни води „Равда-ПИ ***, ***, местност „Пречиствателната, гр.

Ахелой” , съобразно описаното в Приложенията. Съгласно чл. 4 от договора приемането на работата е на няколко етапа – първи етап е физическото предаване на разработки на фаза работен проект, което се извършва с констативен акт; етап на експертно приемане с посочване на слабостите на проекта, срок за което е 30 дни, което се извършва протокол, отразяващ решението на експертния съвет, назначен от възложителя. Съгласно чл. 7 от договора възнаграждението се изплаща на две части – 4000лв. без ДДС при подписването на договора и 9800лв. без ДДС в срок от 30 дни от цялостно изпълнение на работата и приемането им от възложителя без забележки, удостоверено с актовете за фактическо и експертно приемане. Съгласно чл. 16 от договора при забава на изпълнителя с повече от 10 дни възложителят може да прекрати договора и изпълнителят дължи връщане на платеното, както и неустойка от 10% от цената по договора.

Приет е констативен акт от 25.11.2013г носещ подпис за страните по делото, съгласно който Б.Д. като представител на ответника е приел от ищеца проект за организация и изпълнение на строителство и част ПБЗ на обект 2:

Реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадъчни води „Равда-ПИ ***, ***, местност „Пречиствателната, гр.

Ахелой” .

Приета е фактура № 525/10.12.2013г. издадена от ищеца на ответника за сумата от 11700лв. с ДДС представляваща плащане по договор от 23.07.2013г.

РПОИС и РБЗ реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадни води Равда, ПИ ***, *** м. Ахелой.- окончателно плащане.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно4 счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, писмо от ТД на НАП от 20.06.2023г. и дневник на подадените от ответника месечна справка-декларация по ЗДДС за януари 2014, дневник на покупките му е посочило, че фактурата № 525/10.12.2013г е осчетоводена от ответника през януари 2014г., включена е в дневника за покупки към месечната справка-декларация по ЗДДС за януари 2014г., ползвал е данъчен кредит по нея.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така както са предявени, като е съобразил твърденията за факти и търсената защита от ищеца. При така възприето правната квалификация на иска би могло да се отрази само на правилността на решението в обжалваната част.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД - иск за плащане на възнаграждение по договор за изработка и обезщетение за забава на плащането му.

Регламентирания в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД договор за изработка може да има за предмет резултат както от интелектуални, така и от физически усилия и труд. С този договор изпълнителят срещу възнаграждение поема задължение да извърши конкретни действия, като е възможно водещи да са интелектуалните такива ( предоставяне на съвети, участие в преговори) или фактическите действия (изготвяне на документи, планове, договори, вещи и др.). Престацията на изпълнителя е резултата от труда му, съдържанието на която е определена от волята на страните. Независимо от това дали водещо са интелектуалните или физическите действия изпълнителят се избира с оглед на специалните му познания в областта на възложената работа. Това само по себе си не означава, че договор е сключен с оглед на личността на изпълнителя. За да се приеме, че договора за изработка е сключен с оглед на личността на 5 изпълнителя следва волята на страните да е ясно изявена за това обстоятелство, тоест да се установи, че определящо за сключването на договора е не спецификата на работата, а личността на изпълнителя. (В този смисъл Решение № 5/15.03.2010г. по т.д. № 390/2009г. на ВКС, І-во Т.О.;

Решение № 12/31.05.2013г. по т.д.№ 239/2012г. на ВКС, І-во Т.О. постановени по реда на чл. 290 от ГПК).

Съдът приема за установено по делото, че на 23.07.2013г. че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, съгласно което ответникът е възложил на ищеца и той е приел срещу възнаграждение от 13800лв. без ДДС за срок от 30 дни със свои сили и средства да изработи проект за организация и изпълнение на строителство и част : ПБЗ на обект 2: Реконструкция и разширение на пречиствателна станция за отпадъчни води „Равда-ПИ ***, ***, местност „Пречиствателната, гр. Ахелой” , съобразно описаното в Приложенията. Това обстоятелство не е спорно по делото, установява се от приетия по делото неоспорен от страните договор, носещ подпис положен за тях.

Съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил възложената му работа , като е изготвил за ответника възложения му проект и той е приет от ответника без забележки. Приетият по делото констативен протокол от 25.11.2013г. носи подписи за представители на страните, той сочи че проектите са предадени от ищеца на ответника и той ги е приел. Този протокол не е оспорен в срока за отговор на исковата молба, депозираното от ответника становище е било след срока за отговор, срок за последното не е възстановен. Действително, този протокол е такъв за фактическото предаване на проектите по смисъла на чл. 4, т.1 от договора. В срока по 4, т.2 от договора обаче не се твърди и не се установява ответникът да е направил възражения срещу предадената му работа включително и такава да е оценена от назначен от него експертен съвет. Това бездействие на възложителя не може да се цени в негова полза, още повече че събраните доказателства по делото обосновават друг извод. Издадената от ищеца на ответника фактура за окончателно плащане на възнаграждението по договора се установи от заключението по счетоводната експертиза , че е осчетоводена от ответника, като е ползван данъчен кредит по ЗДДС от ответника. Съдът кредитира заключението като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите доказателства по делото, неоспорено от страните. Така съдът приема за 6 установено, че независимо от липсата на доказателства, че посочения в протокола от 25.11.2013г. представител на ответника да е имал представителна власт за ответника, както и че не е представен протокол за експертно приемане на работата, по делото е установено, че ответникът е приел извършената от ищеца работа без забележки. Осчетоводяването на фактурата установява достигане до знанието на ответника за съставянето й, поради което и доколкото действията по приемането на фактурата и осчетоводяването й не са оспорени от ответника пред ищеца незабавно, то следва че същите дори да са извършени от лице без представителна власт за ответника, са потвърдени от него. По делото не е установено ответникът да е направил възражения срещу качеството на работата на ищеца в сроковете по чл. 264 вр. с чл. 265 от ЗЗД, поради което и за ответника не съществува възможност да прави такива възражения в настоящото производство. Изпълнението и приемането на работата се установява и от приетата по делото фактура, която е осчетоводена от ответника и той е ползвал данъчен кредит по нея. При договора за изработка неподписването на протокол за приемане на работата не е пречка да се установи изпълнението и приемането на работата с други доказателствени средства. За установяване на това обстоятелство са допустими всички уредени в ГПК доказателствени средства, включително и гласни доказателства. Осчетоводяване от възложителя на издадена от изпълнителя фактура за възнаграждение за изпълнена работа по договор за изработка, ползване на данъчен кредит по ЗДДС по тази фактура от възложителя установява приемане на работата за изпълнена. Първичните счетоводни документи и вписванията им в счетоводните книги на страните, ползването на данъчен кредит по фактурата, дори тя да не носи подпис на представителя на търговеца, установява че търговецът е потвърдил по реда на чл. 301 от ТЗ действията по сключването на сделката, както и по приемане на работата. Тези действия означават недвусмислено признание на задължението за плащането на изпълнената работа.