Решение № 5972 от 28.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5972 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20261100509411 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е въз основа на жалба с вх. №35144/15.07.2026г. на ЧСИ С.П., подадена от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:201196810, с адрес гр.София - 1408, ****, срещу Разпореждане изх. № 21132/08.07.2026 г. по изпълнително дело 877/2026г. по описа на ЧСИ С.П., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение и начислените по делото такси.

В жалбата се твърди, че дори и минималното адвокатско възнаграждение по НВАР се явява прекомерно, поради което и следва да бъде определено такова под минимума.

Съответно се иска намаляване на начислените такси от ЧСИ.

В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя К.Й.К., чрез адв. Д.Б., с което са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като обосновава дължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, като намира частната жалба за неоснователна.

Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 7 от ГПК, вр. чл.78, ал.5 ГПК.

Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Процесното изпълнително дело 877/2026г. по описа на ЧСИ С.П. е образувано на 01.06.2026г. по молба на взискателя К.Й.К., чрез адв. Д.Б., въз основа на Изпълнителен лист от 15.05.2026г. на Районен съд- Пловдив, с който длъжникът “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД е осъден да заплати на взискателя сумата от 358,65евро, представляваща направени по делото разноски.

С образуване на делото взискателят е претендирал и просъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 103евро. Представен е и договор за правна защита и съдействие 1 от 27.05.2026г., с който страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 103евро, като договорът удостоверява заплащането на сумата.

С ПДИ от 09.06.2026г. длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело, като му е даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение на сумите, включително тези за адвокатско възнаграждение.

С молба от 12.06.2026г. длъжникът е поискал приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в ПДИ да бъдат намалени.

С обжалваното Разпореждане изх. № 21132/08.07.2026 г. по изпълнително дело 877/2026г. по описа на ЧСИ С.П., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение и начислените по делото такси.

Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл. 79 ГПК на обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът намира, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

В разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5

ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл.36 ЗА размер.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 НВАР за образуването на изпълнителното дело, минималното възнаграждение е 200 лв., което е с равностойност от 102,26евро.

Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело в размер на 103 евро съдът намира за неоснователно. Същото възнаграждение се дължи за образуване на изпълнително производство, като е реално заплатено и е приблизително равно на препоръчителния размер по НВАР.

По образуваното изпълнително дело се установи, че плащане на сумите не е извършено дори и след изтичане на срока за доброволно изпълнение от длъжника. Поради това и настоящият въззивен състав намира, че за изпълнение на процесните вземания следва да бъдат предприети изпълнителни действия от взискателя. Същият се нуждае от адвокатско съдействие с оглед събиране на процесните вземания.

С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство са дължими.

Съгласно Решение 266/19.12.2013г., по гр. д. 1427/2012г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е разяснено, че когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната такса по чл. 26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

2

С Решение №478/28.07.2025 по дело гр.д.№1386/2025г. на ВКС, III г. о., се приема, че материалния интерес, който е основа за определяне на пропорционална такса в по т. 26 ТТРЗЧСИ, се образува от сбора от сумата по изпълнителния лист и сумата, определена за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение на взискателя.

Предвид гореизложената фактическа обстановка и съдебна практика съдът намира, че не са налице основания за намаляване на приетите за събиране такси и разноски по процесното изпълнително дело, включително разноските за адвокатско възнаграждение. По изпълнителното дело са приложени сметки за всички начислени такси, както и съответно извършените изпълнителни действия. Поради това и съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че общото правило за дължимост на разноски в производството по чл.435 ГПК е неприложимо в хипотезата, при която предмет на жалбата е постановление на ЧСИ за разноските по изпълнението, вкл. производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е настоящото. В това производство не следва да бъде разпределяна отговорност за разноски между страните, тъй като крайният резултат ще е кумулиране на нови задължения за съдебни разноски "в процеса относно разноските". Аналогично на производството по чл.248 ГПК, което има несамостоятелен характер и поради това в него отговорност за разноски не се носи, и в производството по обжалване постановлението за разноски на ЧСИ самостоятелни разноски на страните не се дължат. В това несамостоятелно производство само се изменя или допълва решението в частта за разноските /постановлението за разноските/ при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Изложеното е валидно и за производството по чл.435, ал.2, т.7 ГПК, каквото е образуваното пред настоящия съд частно гражданско производство. В този смисъл е установената по приложението на чл.248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение №393/17.09.2018г. по гр.д.

№2845/2018г. на ВКС, IV ГО; Определение №254/05.08.2020г. по ч.т.д.№810/2020г. на ВКС, І ТО; и др./.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №35144/15.07.2026г. на ЧСИ С.П., подадена от “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:201196810, с адрес гр.София - 1408, ****, срещу Разпореждане изх. № 21132/08.07.2026 г. по изпълнително дело 877/2026г. по описа на ЧСИ С.П., с което е оставена без уважение молбата на длъжника за намаляване на приетите по делото разноски за адвокатско възнаграждение и начислените по делото такси.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4, изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3