Определение № 1005 от 14.12.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1005 гр. Перник, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20231700500726 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против разпореждане № 13703/19.10.2023г., постановено по ч. гр. д. № 4671/2023г. на Районен съд - Перник, с което е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Г. М. от *** Жалбоподателят счита, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че в чл.

411 ал. 2 ГПК са посочени изключенията, при които заявлението бива отхвърлено и настоящия казус не би могъл да се отнесе към нито едно от тях. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Сочи, че с промените в чл.

411 ал. 2 т. 3 от ГПК, законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,с ключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което, обаче, не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона и добрите нрави. На следващо място жалбоподателят счита, че за обективиране на първата хипотеза на чл. 411 ал. 2 т.

3 от ГПК, клаузата следва да е обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Счита, че заповедният съд неправилно е отчел и разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва на определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправлно е извършил именно такава преценка.

В частната жалба жалбоподателят развива подробни съображения за действителността на процесния договор, респ. за липсата на нищожност на клаузите, от които произтичат претендираните вземания. Специално обръща внимание, че 1 претендираното от дружеството договорно възнаграждение, тъй като в уговореното между страните ГПР не е включено възнаграждението по закупените услуги Фаст и Флекси. Обръща внимание и на това, че относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднения да прецени напълно и точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит.

Жалбоподателят изразява несъгласие и с отхвърляне на заявлението в частта за претендираната лихва, като развива съображения и в тази насока. Изяснява и начина на формулиране на претендираните вземания. По изложените съображения иска отмяната на обжалвания съдебен акт и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължения, съобразно депозираното изявление.

Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по частната жалба, съдът съобрази следното:

Производството по ч. гр. д. № 4671/2023г. по описа на Районен съд – гр.

Перник, е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България" ЕООД срещу М. Г. М. от *** за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от ***, сключен между заявителя и М. Г. М., в качеството му на кредитополучател.

С разпореждане № 12983/03.10.2023г. районният съд е оставил без движение производството по делото, като е дал указания на заявителя да уточни претенцията си за сумите в размер на 459,52 лева за неплатено договорно възнаграждение за посочения период, за вземането в размер на 273,27 лева – лихва за забава за периода от 05.04.2017г. до 04.03.2019г. и вземане в размер на 653,82 лева, представляваща законна липва за посочения период, както и да посочи върху каква главница са изчислени съответните вземания.

В срок от страна на заявителя е била депозирана молба, в която последният е уточнил претенциите си, като е посочил начина, по който е формулирал всяко едно от вземанията, както и съответното договорно основание.

С обжалваното Разпореждане № 13703/19.10.2023г. РС – Перник, приемайки, че заявителят не е отстранил констатираните нередовности на заявлението, е отхвърил последното, давайки указания на заявителя за предявяване на осъдителни искове са вземанията, предмет на заявлението.

Окръжен съд – Перник, в настоящия му състав, намира, че обжалваният съдебен акт е неправилен, с оглед изложените в него мотиви, но въпреки това следва да бъде потвърден, макар и въз основа на други мотиви, с оглед крайния правен резултат.

Най-напред съдът следва да изясни, че споделя доводите на жалбоподателя относно въпроса дали процесното заявление отговаря на законовите изисквания или не. Съгласно разпоредбите на чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. Искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. Искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. Искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. Длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р. България и 5. Длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р. България.

Районен съд – Перник е приел, че в случая е налице първата изключваща предпоставка, а именно: искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК и 2 заявителят не е отстранил допуснатите нередовности. Настоящата инстанция не може да се съгласи с този извод, доколкото счита, че въз основа на изложеното в т. 12 от заявлението, от изложеното в уточнителната молба и от приложените писмени доказателства, може да се направи преценка за наличието или не на втората изключваща уважаване на заявлението предпоставка – дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор или е налице обоснована вероятност за това.

След като настоящата инстанция намира, че заявителят е отстранил констатираните нередовности, то същата следва да се произнесе по същество, като разгледа депозираното заявление, респ. обективираните в него вземания.

Както се вижда и от гореизложеното, а и от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит, същия е сключен при следните параметри: сума на кредита – 950,00 лева, срок на кредита - 24 месеца, размер на вноската по кредита – 58,73 лева, ГПР 49,89%, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11% и дължима сума по кредита: 1409,59 лева. Кредитополучателят се е задължил и във връзка със закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 949,92 лева. Уговорено е, че общото задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги е в размер на 2359,44 лева, а общия размер на вноската възлиза на 98,31 лева.

Процесният договор е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното определение в ал. 1 на посочената разпоредба от този закон договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

В случая отпуснатият на длъжника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител длъжникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение № 3

751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32, решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора; не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт.