Определение № 360 от 23.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Пловдив, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20265001000477 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл. 613а ал. 3 и чл. 629а от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ИНУДСТРИАЛ

КОНОП

КОРПОРЕЙШЪН“ ООД ЕИК 206058998 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, ул. ул. Братя Миладинови № 16, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Н.М.М., чрез адв. И. Ц. против Определение № 625 от 24.07.2026 г., постановено от Окръжен съд Стара Загора т. д. № 96/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на „ИНУДСТРИАЛ КОНОП КОРПОРЕЙШЪН“ ООД за отмяна на предварителни обезпечителни мерки, допуснати с определение № 250 от 27.03.2025г., а именно назначаване на временен синдик и налагане на запор върху всички вземания на дружеството срещу Агенция „Митници“, присъдени с решение № 1264/12.02.2025г. по адм.д. № 7397/2024г. на ВАС, Трето отделение. Оспорени са изводите на решаващия първоинстанционен съд, че след като решението за открИ.е на производство по несъстоятелност не е влязло в законна сила, то не е отпаднала и необходимостта от наложените обезпечителни мерки. Молителят, сега жалбоподател твърди, че обезпечителната нужда е отпаднала, тъй като от една страна съдът е отхвърлил молбата за открИ.е на производство по 1 несъстоятелност, а от друга е налице решение, постановено по ВАД № 57/25г., с което е признато за установено, че „ИНУДСТРИАЛ КОНОП КОРПОРЕЙШЪН“ ООД не дължи на „АССАРА“ ООД наемна цена в размер на 750 000 евро по договор за наем от 16.03.2021г., поради неизискуемост на същата. Като твърди, че именно това вземане легитимира „АССАРА“ ООД като кредитор, както и че въпреки подадената въззивна жалба „АССАРА“ ООД не е обосновава обезпечителна нужда, а наложените обезпечителни мерки са особено тежки и несъразмерни, поради което и евентуалното им продължаване следва да бъде обосновано с внесена гаранция, настоява съда да отмени оспореното определение и да постанови друго, с което да отмени наложените с определение № 250 от 27.03.2025г. предварителни обезпечителни мерки, евентуално и ако приеме, че същите мерки са обосновани, да определи парична гаранция, при внасяне на която същите да останат в сила.

Ответникът по частната жалба – „АССАРА“ ЕООД ЕИК 123763027 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Майор Таньо Кавалджиев № 87, ет.7, ап.25, представляван от управителя М.И.Д е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като твърди, че няма данни по делото, че продължаването на мерките не е наложително с оглед целите на обезпечаването, нито е налице хипотезата на влязло в сила решение, с което молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност да е отхвърлена.

Настоява обжалвания съдебен акт да бъде потвърден по подробно изложени съображения в отговора.

Отговор на частната жалба е постъпил и от М. Х. Г. – временни синдик на „ИНУДСТРИАЛ КОНОП КОРПОРЕЙШЪН“ ООД, с който оспорва жалбата като неоснователна и настоява същата да бъде оставена без уважение.

Твърди, че налагането на предварителните обезпечителни мерки и искането за тяхната отмяна са били предмет на проведен инстанционен контрол, както и че към настоящия момент не е отпаднала нуждата от тяхното налагане.

Оспорва като невярно и твърдението, че наложените обезпечителни мерки причиняват несъразмерна вреда на длъжника.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е изпратена по ЕПЕП на 29.07.2026г. и е постъпила в 2

ОС Стара Загора с вх. № 11 172 на 29.07.2026г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 04.08.2026г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл. 275, ал.1 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ вр. чл.

629а, ал.6 ТЗ налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Казаното означава, че жалбата е подадена в предвидения за това срок от връчване на съобщението, от надлежна и легитимирана страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуалната й допустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалвания съдебен акт съда е оставил без уважение молбата на „ИНУДСТРИАЛ КОНОП КОРПОРЕЙШЪН“ ООД за отмяна на наложените с определение № 250 от 27.03.2025г. предварителни обезпечителни мерки, а именно: назначаване на временен синдик и налагане на запор върху вземания н а „ИНУДСТРИАЛ КОНОП КОРПОРЕЙШЪН“ ООД срещу Агенция Митници, присъдени с Решение № 1264 от 12.02.2025г., постановено по адм.д.

№ 7397/24г. по описа на ВАС – ІІІ-то отд..

Налагането на предварителните обезпечителни мерки по чл.629а от ТЗ е допустимо в случай, че “това се налага за запазване имуществото на длъжника”. Следователно, доколкото мерките по чл.629а ТЗ ограничават правата на ответника – длъжник по молбата по чл. 625 ТЗ, дотолкова въпрос на доказване е, че поведението му и неналагането на тези мерки застрашава съответните права на молителя в това производство. Казано по друг начин необходимостта от мерките по чл. 629а ТЗ е въпрос на доказване.

Изложеното до тук налага отговор да се даде на спорния въпрос налице ли е обезпечителна нужда или необходимостта от мерките е отпаднала.

В конкретният случай, преценката на съда за наличие на тези предпоставки, обуславящи необходимост от мерки е била предмет на инстанционния контрол, който е проведен по ч.т.д. № 335/2025г. по описа на АС Пловдив и е постановено определение рег. № 232 от 02.07.2025г., с което е потвърдено определение № 250 от 27.03.2025г. по т.д. № 96/2025г. по описа на ОС Стара Загора.

С определение рег. № 330 от 13.10.2025г. е потвърдено и определение № 3

578 от 01.08.2025г., постановено от ОС Стара Загора по т.д. № 96/2025г., с което е оставено без уважение искането за отмяна на наложените обезпечителни мерки.

Вярно е, че по делото е постановено решение, с което молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност на „ИНУДСТРИАЛ КОНОП КОРПОРЕЙШЪН“ ООД е отхвърлена. Това обаче не означава, че е отпаднала необходимостта от наложените предварителни обезпечителни мерки, от една страна защото това решение не е стабилизирано, тъй като е обжалвано от молителя в производството, а друга защото обезпечителната нужда не е отпаднала. Следва да се има предвид, че действията на длъжника, насочени към сключване на договор за цесия с предмет вземането, чийто запор е наложен като предварителна обезпечителна мярка са именно действия по разпиляване на имуществото, препятстването на които е единствено с наложения запор.

От значение е и обстоятелството, че основанията по чл.629а от ТЗ са различни от основанията за открИ.е на производство по несъстоятелност, затова и отречената от първоинстанционния съд активна легитимация за молителя и конкретно притежава ли същия качеството кредитор не може да се коментира в производството по чл. 629а от ТЗ, а ще бъде предмет на разглеждане във въззивното производство. За нуждите на настоящото производство е достатъчно да се приеме, че същия е молител по чл. 625 от ТЗ.

Следва да се посочи, че назначаването на временен синдик в хипотезата на чл. 629а, ал.1, т.1 ТЗ е вид обезпечителна мярка с уточнението, че временния синдик не е орган в производството по несъстоятелност, тъй като такова още не е открито. Правомощията на временния синдик са уредени чрез препращане към чл.635, ал.1 ТЗ и се изразяват само в упражняване на надзор върху дейността на длъжника чрез даване на предварително съгласие за сключваните от него сделки и съобразно с определението по чл. 629а ТЗ.

Предвид казаното и доколкото няма данни длъжника да упражнява търговска дейност, следва да се приеме, че тази обезпечителна мярка не засяга дейността на търговеца, нито може да увреди неговите интереси, както твърди жалблоподателя.

От значение за преценка необходимостта от наложените обезпечителни мерки са и установените обстоятелства, че длъжника няма други активи, 4 същевременно има и други кредитори – НАП, не извършва търговска дейност, поради което и нуждата от обезпечаване, посредством запазване на имуществото му и по този начин охраняване интересите на кредиторите на несъстоятелността е обоснована и понастоящем или не е отпадала.

Неоснователно е евентуално заявеното искане на молителя за определяне на гаранция при налагане на обезпечителните мерки, тъй като този въпрос е приключил с инстанциионния контрол, при който е потвърдено определението за налагане на тези мерки и е извън предмета на настоящото производство, касаещо отмяна на същите тези мерки.

Въз основа на изложеното и като прие, че не е налице хипотезата на чл.

629а, ал.6 ТЗ, съдът счете, че не са налице основания за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки, в който смисъл е и оспорения съдебен акт, поради което и същия като съобразен с материалния закон следва да бъда потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 625 от 24.07.20 26 г., постановено от Окръжен съд Стара Загора по т. д. № 96/2025 г., с което е оставена без уважение молбата на „ИНУДСТРИАЛ КОНОП КОРПОРЕЙШЪН“ ООД за отмяна на предварителни обезпечителни мерки, допуснати с определение № 250 от 27.03.2025г., а именно назначаване на временен синдик и налагане на запор върху всички вземания на дружеството срещу Агенция „Митници“, присъдени с решение № 1264/12.02.2025г. по адм.д. № 7397/2024г. на ВАС, Трето отделение.

Препис от определението да се изпрати на Окръжен съд Стара Загора за вписване в книгата по чл. 634в, ал.1 ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6