Определение № 4106 от 03.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4106 гр. София, 03.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20251100607972 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия С. Н. – адв. Т.Г. – САК, срещу определение по НОХД № 13414/2025 г. на СРС, НО, 11-ти състав, с което в разпоредително заседание по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е потвърдена взетата спрямо него в съдебното производство мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В подадената до съда жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска отмяна на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение. Навеждат се доводи, че изводите на първоинстанционния съд относно демонстрирано некоректно процесуално поведение от подсъдимия Н. са необосновани. В тази връзка се сочи, че Н. е посетил лекуващия лекар в сутрешните часове, като му е бил извършен преглед и е издаден болничен лист, удостоверяващ действителното му здравословно състояние. Изтъква се, че неявяването на Н. в първото по делото съдебно заседание не е довело до отлагане на производството като самостоятелно основание, доколкото и защитникът на подсъдимия не е успял да се яви поради служебна ангажираност, за която съдът е бил предварително уведомен. Подчертава се още, че подсъдимият полага грижи за малолетната си дъщеря съобразно определения от съда режим на лични отношения, имал е изрядно процесуално поведение в хода на досъдебното производство, задържан е бил на работното си място, не е осъждан и срещу него не се водят други незавършени наказателни производства.

Въззивната инстанция, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, счита, че същата е процесуално допустима, като разгледана по 1 същество е основателна по следните съображения:

С обвинителен акт, внесен в Софийския районен съд на 17.09.2025 г., Софийската районна прокуратура е повдигнала на подсъдимия С. Д. Н. обвинение за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 330, ал. 1 от НК. Към датата на внасяне на обвинителния акт спрямо подсъдимия не е била изпълнявана мярка за неотклонение. В хода на досъдебното производство спрямо подсъдимият е била взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“, същата е била внесена, а в последствие е била отменена с постановление на наблюдаващия прокурор от 01.09.2025 г.

Въз основа на внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 13414 по описа за 2025 година на СРС, НО, 11-ти състав.

С разпореждане от 18.09.2025 г., надлежно връчено на подсъдимия чрез неговата майка (л. 16, СРС), съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2025 г., като е указал на подсъдимия, че присъствието му в съдебно заседание е задължително на основание чл. 269, ал.

1 от НПК.

В съдебното заседание, проведено на 10.10.2025 г., подсъдимият Н., е бил редовно призован, но въпреки това не се е явил, като не е уведомил съда за причините за отсъствието си. На същото заседание не се е явил и упълномощеният защитник на подсъдимия, който предварително е депозирал молба, с която е уведомил съда, че е служебно ангажиран на същата дата пред друг съд и е поискал отлагане на делото, като е посочил и възможни дати за ново насрочване. Предвид това и като е съобразил, че явяването на подсъдимото лице в съдебно заседание е задължително, първоинстанционният съд не е дал ход на делото и го е отложил за разглеждане на 14.11.2025 г. В същото време съдът е намерил, че предвид липсата на доказателства за наличие на уважителна причина за неявяването на подсъдимия в заседанието, на основание чл. 66, ал. 1 от НПК е взел спрямо подс. С. Н. мярка за неотклонение "задържане под стража".

С протоколно определение от 14.11.2025 г., постановено по реда на чл.

248, ал. 1, т. 6 НПК, съдът е потвърдил действащата спрямо подс. Н. мярка за неотклонение " задържане под стража ".

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено, а съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав отчете, че подсъдимият С. Д. Н. е предаден на съд за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК. Престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност, представлява тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до осем години. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал. 1 от НПК, респективно неявяването му без наличието на 2 уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда на основание чл. 66, ал. 1 от НПК чрез налагане на мярка за неотклонение.

Въззивният съд приема, че макар подсъдимият Н. да не е уведомил предварително съда за неявяването си в първото по ред съдебно заседание по делото, това се дължи на уважителни причини. В тази връзка в първия работен ден след заседанието защитата е представила болничен лист от датата на съдебното заседание – 10.10.2025г, удостоверяващ влошено здравословно състояние на подсъдимото лице, потърсило медицинска помощ. Изводът на районния съд, че подсъдимият се е снабдил с болничния лист единствено за целите на процеса, тъй като според справка на НОИ документът е издаден три часа и половина след заседанието, представлява предположение и е неправилен. От последния ред на болничния лист, в който е посочен използваният софтуерен продукт, е видно и времето на издаване на документа – 10:15 часа. Този час съвпада с отбелязания в амбулаторния лист (приложен към въззивното съдебно производство) за извършения на подсъдимия медицински преглед на 10.10.2025 г. Правилни са възраженията на защитата, че часът на издаване на болничния лист не може да обоснове извод относно неговата законосъобразност, доколкото времето на извършване на прегледа може да зависи от обстоятелства, неподлежащи на контрол от страна на подсъдимия, като например работното време на лекуващия лекар и други подобни.

Настоящият състав приема, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е определил най-тежката мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Н., без да извърши необходимата преценка дали към момента на произнасянето е налице реална опасност той да се укрие и/или да извърши престъпление, както и без да оцени интензитета на тази опасност.

В конкретния случай въззивният съд намира, че е налице първата предвидена в закона предпоставка за вземане на мярка за неотклонение, а именно съществува обосновано предположение, че подсъдимото лице е съпричастно към деянието, за което е предадено на съд.

По отношение на наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление въззивният съд приема, че по делото не са налице данни, които да обосноват подобен извод. От представеното писмо от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от справката за съдимост на подсъдимия Н. се установява, че той е неосъждан и спрямо него не се водят други висящи наказателни производства.

Отбелязването в бюлетина към свидетелството за съдимост, че Н. е осъждан в Република Франция с влязъл в сила съдебен акт от 2015 г., не може да бъде ценено във вреда на подсъдимия, доколкото от наличните данни не се установява дали тази присъда е призната на територията на Република България, нито дали е изпълнена в издаващата държава, за да бъде направена преценка относно евентуална реабилитация.

3

При формиране на извода, че към настоящия момент не е налице опасност подсъдимият да се укрие или да извърши престъпление, въззивният съд отчита обстоятелството, че самоличността, адресът и телефонният номер на подсъдимия са установени, като на тези координати той е бил многократно призоваван в хода на досъдебното производство. Подсъдимият се е явявал с упълномощен защитник при всички процесуално-следствени действия с негово участие и не е създавал предпоставки за забавяне на разследването, каквито твърдения са наведени в определението на СРС от 10.10.2025 г., с което е взета мярка за неотклонение спрямо Н.. Продължителността на досъдебната фаза се дължи на необходимостта от назначаване и изготвяне на множество експертни заключения, а не на поведението на подсъдимия.

Подсъдимият е лице с установени трудови навици, известна е неговата месторабота и по делото са приложени писмени доказателства, удостоверяващи, че поддържа връзка с непълнолетната си дъщеря, спрямо която съдът е определил режим на лични отношения.

От друга страна обаче, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимото лице е предадено на съд за тежко умишлено престъпление, което в случая разкрива наличие на завишена обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Индикация за високата степен на обществена опасност е обстоятелството, че се касае за умишлен палеж на два автомобила, разположени в близост до други коли и жилищни сгради, което е поставило в опасност имуществото, живота и здравето и на други членове на обществото.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че на подсъдимия следва да се определи по-лека мярка за неотклонение. Като най-подходяща съдът прецени МНО „подписка“, която да обезпечи участието на подсъдимия в наказателното производство.

С оглед изложените съображения, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XII въззивен състав, на основание чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл.

248, ал. 1, т. 6 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.11.2025 г. по НОХД № 13414/2025 г. на СРС, НО, 11- ти състав.

ВЗЕМА прямо С. Д. Н., ЕГН ********** - подсъдим по НОХД № НОХД № 13414/2025 по описа на СРС, НО, 11-ти състав, мярка за неотклонение "Подписка".

Препис от определението да се изпрати на Началника на Затвора – София за сведение и изпълнение, като подсъдимият следва да бъде освободен незабавно, освен ако не се задържа на друго правно основание.

Препис от определението да се изпрати на 06 РУ- СДВР за сведение и 4 изпълнение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5