Решение № 1252 от 11.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Пловдив, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225300102824 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск по чл.

124, ал 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищцата С. С. в исковата си молба против М. М., С. З., Д. С. и М. Я. твърди, че е собственик по наследство на 3/8 ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.

******************************************. В сградата имало три самостоятелни обекта, индивидуална собственост на ответниците, както следва: С. Т. З., М. М. М. и Д.

С. С.. Общите части на сградата, обаче били в режим на етажна собственост. Ищцата твърди, че сградата представлява единична недвижима културна ценност. Посочва, че на 21.10.2022г. е получила имейл от ответника М. М., към който бил прикачен договор за извършване на РСМР от 26.09.2022г. с предмет- извършване на строителномонтажни работи по покрива и външната фасада на сградата. Ищцата твърди,че договорът е незаконосъобразен на първо място, защото е сключен без нейно участие.

Твърди, че се касае за строително-ремонти дейности на общи части от сградата, и тя като притежател на 3/8 ид.части от тях, следва да е страна по този договор. На второ място, твърди, че договорът е нищожен, тъй като са нарушени императивни правила, относими към реда на сключването му. Тъй като имотът бил със статут на културна ценност, всякакви ремонтни дейности, касаещи и текущ ремонт могли да се осъществяват единствено след съгласуване по ЗКН. В конкретният казус такова съгласуване не било извършено и това водело до недействителност на сключения договор за РСМР. На следващо място, ищцата твърди, че договорът е недействителен и поради факта, че изпълнител по този договор следва да бъде лице, вписано като 1 строител, който отговаря на специалните изисквания и имащ опит в дейности, свързани с реставрацията и консервацията на обекти-културни ценности.

Изпълнителният по процесния договор- ответникът М. Я., не бил регистриран и вписан като лице, имащо право да извършва ремонтна дейност по сгради, представляващи културна ценност. Искането е Договорът за извършване на РСМР от 26.09.2022г. да бъде прогласен за нищожен като противоречащ на закона.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. Я., в който противопоставя възражения за недопустимост на иска. На следващо място, ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като договорът не противоречал на нито една от разпоредбите от особените закони, уреждащи статута на недвижимите имоти-културна ценност, като по съществото на спора счита, че въпросите дали са спазени законовите разпоредби касаят изпълнението на договора, а не неговата действителност.

Идентични съображения излага и ответникът М. М. в отговора на исковата молба, като освен това допълва, че договорът е сключен след решение на съсобствениците, прието на основание чл. 32, ал. 1 ЗС, приложим на основание чл. 3 ЗУЕС.

Ответникът С. З., освен изложеното от останалите ответниците за липса на правен интерес, с отговора на исковата молба посочва, че са предприети действията, с които се цели да се предотврати опасността за живота и здравето на гражданите след указания на Община Пловдив. Твърди, че на 04.01.2022 г. е извършен повторен оглед на имота и е констатирано, че само са изпълнени указанията и не се извършват никакви СМР, касаещи фасадата или намеса по сградата и не са налице започнати или приключили дейности в нарушение на ЗКН.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въпросът относно допустимостта на предявения иск е разреше с определение от 25.06.2025 г. по ч.гр.д. № 4898/2024 г. на ВКС, с което се отменя определението за прекратяване на делото и същото се връща за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба.

От представения договор за извършване на РСМР от 26.09.2022 г. се установява, че между Д. С. С., М. М. М. и С. Т. Зепрянов като възложители и М. П. Я. като изпълнител е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи на обект сграда, находяща се в гр. *********************************************, описани в приложения 1 и 2, съответно за всеки от адресите. Уговорена е стойност на работата и срокове за извършването й.

2

На 01.12.2022 г. между страните по договора е подписано споразумение с което договорът от 26.09.2022 г. е прекратен поради неосигуряване на фронт за работа.

Между страните не е спорно, а и от множеството приложени по делото писма се установява, че сградата предмет на уговорки за ремонт с процесния договор на ************** е единична недвижима културна ценност, декларирана с писмо от 1985 г. Също така страните не спорят за това, че СМР, които е следвало да бъдат извършени съгласно договора представляват текущ ремонт и попадат в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Доказва се и че по отношение на сградата не е извършвано съгласуване на подлежащите на изпълнение дейности по реда на Закона за културното наследство и че изпълнителят не регистриран в регистъра на камарата на строителите в България, като такъв за изпълнение на обекти недвижима културна ценност.

Поради тези несъответствия ищцата намира, че договорът за ремонт е нищожен като противоречащ на императивни изисквания на закона.

Противоречие със закона по смисъла чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е налице, когато има обективно несъответствие на договора с правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България. Не всяко противоречие със закона е основание за нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а само ако предметът на сделката е незаконен, или когато основанието й противоречи на закона. Решение № 1278 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2007 г., IV г. о.

Съгласно чл. 151, ал. 2 ЗУТ за недвижими културни ценности в техните граници и охранителни зони дейностите по ал. 1 (включително процесния текущ ремонт) се изпълняват след съгласуване по реда на Закона за културното наследство с изключение на теренната консервация.

По съществото си разпоредбата предвижда административна процедура, която следва да се извърши преди изпълнението на самите ремонтни работи. Законът не поставя изискване към страните относно момента на съгласуването, поради което и липсата или наличието му не засягат валидността на договора. Липсата на съгласуване по Закона за културното наследство, не съставлява липса на съществен елемент от фактическия състав на сделката, защото липсата на админстративния акт не се отразява върху действителността на договора. Договорът съдържа всички съществени елементи на договор за изработка, съгласно чл. 258 ЗЗД.

В случая, не е налице сложен фактически състав, при който липсата на административен елемент обуславя недействителността на гражданскоправната сделка. В този смисъл Решение № 30 от 21.02.2008 г. на ВКС по гр. д. № 625/2007 г., III г. о.

Същото се отнася и до твърдяното от ищеца изискване за вписване на 3 изпълнителя в Централния професионален регистър на строителя. Такова правило действително е предвидено в чл. 15 от Закона за Камарата на строителите, като в чл. 4 се посочва, че за изпълнение на обекти – недвижими културни ценности по Закона за културното наследство, в регистъра се вписват строители, които отговарят на изискванията по ал. 1, имат опит в областта на реставрацията и консервацията на обекти - културни ценности, и в състава на персонала им участва квалифициран специалист - ********* Липсата на това качество за изпълнителя обаче не засяга валидността на сключения между ответниците договор. Изискването се отнася до лицата, които реално ще извършват ремонтните работи на обекта и е въпрос, свързан с изпълнението на задълженията на ответника. Дали изпълнителят, ще предприеме сам извършването на ремонта или ще възложи това на друг- работник, съдружник или сътрудник, е свързано с изпълнението на поетите задължения, но не се отразява на неговата действителност, доколкото договорът не сключен с оглед личността.

Тук следва да се посочи, че в закона не съществува изискване договорите за текущ ремонт на сгради културна ценност да се сключват единствено с лица вписани в Централния професионален регистър на строителя. Изисквания по отношения на изпълнението са налице в разпоредбата на чл. 164 от Закона за културното наследство, като съгласно същата дейностите по консервация и реставрация, както и по адаптацията на недвижими културни ценности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл. 165. Законът поставя изисквания към самото фактическо изпълнение на дейностите, но не ограничава лицата, с които възложителите могат да сключат договор. При неспазването на тези разпоредби Законът за културното наследство предвижда друг, специален ред на защита с конкретно уредени права и задължения на собствениците и администрацията, както и санкции при неизпълнение.

От всичко изложено до момента следва, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника М. М. следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на общо 9300 лева за адв. възнаграждение пред ОС, АС и ВКС, а в полза на ответниците М. М. и М. Я. сумата от 15 лева за д.т. за частна жалба.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявения от

С.

4

Д.

С.,

ЕГН

**********, адрес:

***********************************, срещу М. М. М.а, ЕГН **********, адрес:

*****************************.,

*************************,

Д.

ЕГН

**********,

С.

С.,

********************************* и

М. с************************, иск

ПРИЗНАВАНЕ за

ЕГН

П.

Я.,

**********,

ЕГН

ЗА адрес: с адрес:

**********, адрес:

УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че договорът за извършване на РСМР от 26.09.2022 г., е нищожен поради противоречие на закона.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, да заплати на М. М. М.а, ЕГН **********, сумата от 9300.00 лева- разноски по делото за адв. възнаграждение през ОС, АС и ВКС.