Решение № 58 от 24.03.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Враца, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. П.а при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Пенка П. П.а Въззивно гражданско дело № 20221400500441 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 260416/07.09.2022 г. на А.

П. П., депозирана чрез пълномощника му адв.Д. С., против Решение № 260036/03.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 204/2021 г. по описа на РС-Мездра, с което е признато за установено, че жалбоподателя дължи на "Топлофикация-София" ЕАД, гр.София по издадената по ч. гр. дело № 1351/2020 г. на МзРС, Заповед № 260179/22.12.2020 г. , сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна "Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез юрисконсулт М. К..

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице помагач.

Във въззивната жалба на първо място се твърди, че съдът не се е съобразил с действащи обективни закони на земята - закон на Нютон-Рихман и втори закон на термодинамиката.

На следващо място в жалбата се твърди, че първоинстанционния съд не си е изяснил предмета на иска. Счита още, че неправилно е прието от съда, че са налице облигационни отношения по чл. 148 ал.1 т.3 ЗЕ.

Твърди се в жалбата, че съдът не е приложил задължителна практика на ВАС и основни принципи на правото, както и не е изпълнил вмененото му от закона 1 задължение служебно да прилага правото на ЕС, което е довело до постановяването на незаконно решение. Посочени са в тази насока решения на СЕС.

В жалбата се излагат и оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при разглеждането на делото, които най-общо се свеждат до следното: допуснати нарушения на задължителна практика на ВКС, залегнала в ТР № 4/2013 г. за определяне предмета на иска по чл.422 ГПК и в ТР № 6/2012 г. за присъждане на разноските; допускане на неотносими въпроси към вещото лице и използване при изготвяне на експертизата на документи, които не са представени като доказателства по делото; игнориране на направените от ответника искания и представените от него доказателства; неправилна преценка на събраните по делото доказателства и възприемане на факти, за които не са представени доказателства; кредитиране заключението на СТЕ, което е необосновано и не е съобразено с основни физични закони; приложение на Общи условия, които не са приети от потребителя; отказ да се приеме искане за преюдициално запитване; прилагане на подзаконови разпоредби, които са в противоречие със законите и с правото на ЕС; нарушение на чл.235 ГПК вр.чл.192а АПК, като е постановил съдебното решение след обнародване в ДВ, бр.60 на решение по адм.д.№ 14350/2019 г. на ВАС, с което са отменени чл.61 до чл.71 от Наредба 16 334 за топлоснабдяването.

Жалбоподателят счита, че спорът не е изяснен от фактическа страна по отношение на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по отношение на реално ползваната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и по отношение на цената. В подкрепа на това становище в жалбата се излагат подробни аргументи, почерпени от физични закони, както и правни доводи.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят исковете "Топлофикация-София" ЕАД, гр.София.

Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

С отговора на въззивната жалба се изразява становище, че жалбата е допустима, но по същество неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена и корелативно на това постановеното първоинстанционно решение , като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

В мотивите си първоинстанционния съд подробно и съобразно константната съдебна практика е взел мотивирано и обосновано решение. Твърденията на насрещната страна за неправилното решение на правния спор произлизат от тълкуване неправилно, разширително и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани. Счита, че дружеството в проведеното съдебно дирене е установило в условията на пълно и главно доказване правотата на исковата си претенция.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата само във фактологичната й страна, относно претендираните задължения, които счита, че няма. Заявява, че е платил всичко до 01.12.2017г.

Въззвиаемият "Топлофикация-София" ЕАД, гр.София , не се представлява. С молба депозирана преди съдебното заседание поддържа отговора на жалбата.

Третото лице помагач „Нелбо инженеринг“ ООД, не изплаща представител и не ангажира становище по жалбата.

Във въззивната инстанция не са събирани доказателства.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

2

Районен съд Мездра е сезиран с искова молба, депозирана от "ТоплофикацияСофия" ЕАД, гр.София против А. П. П.. В молбата се твърди, че ищецът е доставял топлинна енергия през периода от м. 07.2017 г. до м. 11.2017 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище в гр. София, собственост на ответника, за която ответника не му заплатил дължимата цена в размер на 1040.29 лв., представляваща задължение по процесната партида за периода 01.11.2017г до 30.11.2017г. Твърди още, че за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г. последният му дължи сумата от 160.61 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение.

Със заявление на основание чл.410 от ГПК, ищецът поискал издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. №1351/2020г по описа на МРС по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение №260189/22.12.2020г за горепосочените суми. Тъй като длъжникът подал възражение, и предвид указанията на съда заявителят в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК срок, предявил настоящия установителен иск против длъжника .

В срока по чл. 131 от ГПК от процесуалния представител на ответника е постъпил отговор, с който е оспорил твърденията, че страните са в облигационна връзка, както и че ответникът е собственик/ползвател на посочения имот. Навеждат се доводи за нередовност на исковата молба, поради изложените две взаимно изключващи се твърдения в същата, а именно в една част на същата се твърди, че страните не са в облигационни отношения и е налице неоснователно обогатяване, а в друга че е налице облигационно правоотношение между страните на основание писмен договор при общи условия чл. 149 ал.1 т.3 ЗЕ.

Изложени са и твърдения, че заповедта е издадена и в нарушение на т.2б от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, тъй като вземането не е индивидуализирано. Ответникът намира, че е допуснато и процесуално нарушение на разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК не е съставен писмен акт и не са обсъдени предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, поради което не е констатирано, че са налице основания за нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД по отношение на Общите условия на дружеството, които не са нормативен акт, а са част от условията на индивидуалния договор. Не е констатирано, че е налице нищожност и поради нарушения на основни принципи на правото, а именно: за неприкосновеност на частната собственост /чл.17, ал.3 КРБ/, за характера на сградната инсталация /ЗЕ/, за договаряне между равноправни субекти /чл.8 и чл.16 ЗЗД и чл.298 ТЗ/, за право на защита във всички стадии на процеса /чл.122 КРБ/.

Ответникът твърди, че от изложените в ИМ факти не е изяснено как е начислена топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, по отношение на реално ползваната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и по отношение на цената. В подкрепа на това становище в отговора се излагат подробни аргументи, почерпени от физични закони, както и правни доводи.

В хода на първоинстанционното производство третото лице помагач на ищеца „Нелбо инженеринг“ ООД е представило изложение за индивидуалните детайлни справки от изравнителната сметка сезон 2017/2018г.

Към първоинстанционното дело е приложено ч.гр.д. №1351/2020г по описа на МРС, от което е видно, че въз основа на подадено от ищеца заявление, съдът е издал против ответника заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260179/22.12.2020 г., за 3 сумата от 1040.29 лв. (хиляда и четиридесет лева и 29 ст.) главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 09.10.2020 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, сумата от 160.61 лв. (сто и шестдесет лева и 61 ст.) - лихва за периода от 31.12.2017 г. до 17.09.2020 г. С депозираното възражение длъжникът е представил фактура за потребена топлинна енергия за м. октомври 2017г, както и 2 бр. фактури за дялово разпределение на ТЕ за периода 05.2017 -04.2018г. Към същите са приложени фискални бонове, удостоверяващи плащането на посочените в тях задължения.

С исковата молба е представен Договор за наем, от който е видно, че „Софийски имоти“ ЕАД е отдал по наем на ЕТ „А. П.- Фотика“ търговско помещение, находящо се в ***. Ответникът е подал молба от 21.02.2002г до ищцовото дружество за откриване на партида за наетия имот.

Представен е Нотариален акт №9 том II, н.дело №189 от 14.11.2003г, от който е видно, че ЕТ „А. П.- Фотика“ е закупил имота, предмет на горепосочения договор за наем . Представен е и Нотариален акт №124 дело №193 от 01.12.2017г, от който е видно, че ЕТ „А. П.- Фотика“ е продал същия имот.

По делото е представен договор от 30.09.2002г, сключен между избрания представител на етажната собственост на жилищен блок, находящ се в ***, и „Нелбо инженеринг“ ООД, сключен в изпълнение на решението на етажната собственост по протокол от 15.09.2002г. Сключен е споразумителен протокол между ЕТ „А. П.Фотика“ и „Нелбо инженеринг“ ООД.

Ищецът в подкрепа на твърденията си е представил справка за дължими суми на абонатен №342243/стр.49/ и отправената до длъжника писмо-покана за заплащане на задълженията.

Ответникът с отговора си е представил фактура за ползвана ТЕ за отопление и подгряване на вода за м. ноември 2017г, 2бр. дебитно известие и 1 бр кредитно известие.

Третото лице помагач с депозираното становище е представил Изравнителна сметка за период 05.17г-04.2018г на „ХОУМ РЕНТ 2015“ ЕООД

При тези фактически констатации съдът е приел, че ответникът дължи сумите по фактурите, а ответникът не е доказал плащания, което е било в негова тежест. Приел е още, че при установената забава на плащането на сумите по фактурите се дължи и претендираното обезщетение за забава.

На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. с чл.