Решение № 14766 от 29.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14766 гр. С, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МА Гражданско дело №

20231110102378 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, от Г. Т. Г., ЕГН **********, срещу „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ***, за установяване на недължимост на сумата от 495,20 лв., представляваща главница по договор за кредит, която сума е предмет на изпълнителен лист от 26.08.2011 г., издаден по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29 състав.

В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 26.08.2011 г., издаден по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29 състав е образувано изпълнително дело № 5490/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС по молба на първоначалния кредитор „ТБАК“ ЕАД, ЕИК ****, за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, както следва: сумата от 495,20 лв. – главница, сумата от 14,83 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2010 г. до 10.06.2011 г., ведно със законната лихва от 05.07.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. за държавна такса и 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът посочва, че ответникът по настоящото производство е конституиран на мястото на първоначалния взискател по посоченото изпълнително дело с постановление на ЧСИ от 11.04.2016 г., като в подадената от ответника молба до съдебния изпълнител е посочено, че вземането по изпълнителния лист е цедирано на „АПС ББ“ ЕООД. Сочи, че на 12.11.2019 г. е издадено постановление за прекратяване на процесното изпълнително дело поради настъпила перемпция. По молба на ответника на 27.11.2019 г. е образувано ново изпълнително дело № 20198410404192/2019 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС въз основа на издадения изпълнителен лист от 26.08.2011 г. за 1 събиране на останалите непогасени задължения по същия, а именно за сумата в размер на 495,20 лв., ведно със законната лихва от 05.07.2011 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди, че извършената цесия не му е съобщена по предвидения за това ред, с оглед което ответникът не се явява надлежен кредитор. Сочи, че след извършени плащания по изпълнителното дело в общ размер от 270 лв., непогасена е останала сума в размер от 424,94 лв., представляваща главница по изпълнителния лист. Поддържа, че вземането е погасено по давност на 06.11.2018 г. с изтичане на общата петгодишна давност, считано от датата на последно извършеното валидно действие по изпълнителното дело от 06.11.2013 г.

В случай че се установи, че изпълнението е прекратено поддържа иска на основание чл. 124 ГПК за установяване недължимост на сумата 495,20 лв. Моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е придобил вземането по Договор за кредит № **********/21.07.2010 г. по силата на сключен договор за цесия от 23.02.2015 г. с първоначалния кредитор на ищеца - „ТБАК“ ЕАД, ЕИК ****. Сочи, че поради неизпълнение на задължението по договора в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист от 26.08.2011 г. по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29 състав и е образувано изпълнително дело № 5490/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, впоследствие преобразувано под № 4192/2019 г. Поддържа, че от датата на образуване на първото изпълнително дело през 2012 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е била спряна. Посочва, че на 08.04.2016 г. е депозирал молба до ЧСИ с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като с налагането на запора на 11.04.2016 г. давността е прекъсната и е започнал да тече нов петгодишен срок за погасяване на вземанията. Твърди, че с ново искане за предприемане на изпълнителни действия давността е прекъсната отново на 27.11.2019 г.

Оспорва твърденията на ищеца, че извършените действия в изпълнителното производство са невалидни, тъй като са предприети след настъпване на перемпцията. Сочи, че ищецът е надлежно уведомен за извършената цесия на посочен от него адрес на електронна поща, евентуално последният следва да се счита за уведомен за извършената покупко-продажба на вземания в хода на настоящото производство. Моли за отхвърляне на претенциите.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 439 ГПК. В доклада по делото неточно е посочено, че е предявен и евентуален иск по чл. 124 ГПК, тъй като в случая фактическите твърдения и отправеното искане за признаване недължимост на вземане за което е издаден изпълнителен лист, сочат единствено на предявен един иск с правна квалификация чл. 439 ГПК.

С определение на съда от 07.11.2023 г. като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че срещу ищеца в полза на първоначалния 2 кредитор „ТБАК“ ЕАД, ЕИК **** е бил издаден изпълнителен лист от 26.08.2011 г., издаден по гр. д. № 28878/2011 г. по описа на СРС, 29 състав за сумата от 495,20 лв. – главница по Договор за кредит № **********/21.07.2010 г. , сумата от 14,83 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.12.2010 г. до 10.06.2011 г., ведно със законната лихва от 05.07.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. за държавна такса и 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, въз основа на който са образувани изпълнително дело № 5490/2012 г. по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС и изпълнително дело № 4192/2019 г., по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Видно от представеното по делото изпълнително дело № 20128410405490 по описа на ЧСИ НМ същото е образувано по молба на първоначалния кредитор „ТБАК“ ЕАД, ЕИК **** с разпореждане на съдебния изпълнител от 26.04.2012 г. На 24.09.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ответника в настоящото производство с искане да бъде конституиран като взискател на основание сключен с първоначалния кредитор договор за прехвърляне на вземания – цесия от 23.02.2015 г., влязъл в сила на 25.03.2015 г.

Към молбата е приложено споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015 г. между „Транзакт Юръп“ ЕАД /с предишно наименование „ТБАК“ ЕАД/ като цедент и „АПС ББ“ ЕООД в качеството на цесионер, както и уведомление до длъжника за извършената цесия, ведно с разписка за доставяне, на която е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя. След конституиране на ответника като взискател в изпълнителното производство, ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника, с което го уведомява за настъпилата промяна, като видно от разписката на гърба на съобщението същото е получено на 13.04.2016 г. от лицето ВМ. Следва да се посочи, че без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга – в този смисъл Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о.

Спорно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е издаден посоченият изпълнителен лист.

С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният като главен отрицателен установителен иск е с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред.

Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване 3 на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.

439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано.

В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на 26.08.2011 г., с оглед издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването на изпълнителния лист е предпоставено от влизането в сила, а доказателства за точния момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.

Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.

За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и част от формираната съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.

В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на давностния срок от страна на първоначалния кредитор са били предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, изразени в надлежно сезиране на съдебния изпълнител по дело № 20128410405490 по описа на ЧСИ НМ и възлагане извършването на конкретни изпълнителни действия. Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало преди постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което и спрямо преценка на значението на действията и бездействията по същото до постановяване на посоченото ТР приложение следва да намери задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство погасителната давност е спряла /в този смисъл Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о., Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., IV г. о и Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г., III г. о., ГК/. Съгласно цитираните съдебни решения както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на 4 изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК / чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК - отм./, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.