Определение № 224 от 29.07.2025, Районен съд - Девин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 224 гр. Девин, 29.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100466 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК.

Постъпила е молба от Д. Р. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър Булстат *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. А. С.“ № ***-*, ет. *, офис **, представлявано от Д. М. М. – Управител, с искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК съда да допусне изменение на постановеното решение, в частта на разноските, като присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1740.00 лв. с ДДС, над присъдените с решението 660.00 лв. с ДДС.

В молбата твърди, че искането е допустимо, тъй като е представен договор за ДПЗС, фактура, касов бон и списък на разноските с молба преди приключване на устните състезания няма спор по делото, че е заплатен.

С разпореждане № 619/07.07.2025 г. препис от молбата е изпратена на насрещната страна, с указание, че могат да представят писмен отговор в едноседмичен срок, считано от съобщението.

Съобщението е получено от насрещната страна на 14.07.2025 г. и в указания срок не е постъпил отговор.

Съдът прие, че молбата по чл. 248, ал 1, пр.2 ГПК за изменение на решението в частта на разноските е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни, поради което 1 приложими са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови), регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие (Определение № 693/5.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 827/2019 г., ІІ т.о.). При постановяване на Решение № 85/02.06.2025 г. постановено по гр. д. № 466/2024 г. по описа на РС – Девин в частта на разноските, съдът е осъдил ответното дружество да заплати разноски на ищцата Д. Х. 1130.00 лева, от които: 50.00 лева – държавна такса, 5.00 лева удостоверение, 400.00 лева – депозит вещо лице, 660.00 лева – адвокатски хонорар с ДДС и 15.00 лева – куриерска услуга. Приел е, че уваженият размер 660.00 лв., дължим на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа е достатъчен, тъй като делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, както и с оглед вида на спора и интереса и направеното от ответната страна оспорване на адвокатското възнаграждение, съответно претендираният размер от 2400.00 лева с ДДС – адвокатски хонорар, съдът намира за прекомерен и непророционален спрямо извършената работа и интереса на делото и следва да се редуцира на 660.00 лева адвокатски хонорар с ДДС. Молбата по чл.248 ГПК от процесуалния представител на ищцата – адв. Д. М. М. е основателна, тъй като липсва в настоящото производство направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от ответната страна, а неправилно в съдебното решение е отразено, че ответната страна е направила оспорване на адвокатското възнаграждение. Следователно липсва процесуална възможност за редуциране размера на адвокатското възнаграждение. От друга страна, че е направен този разход от ищцата са депозирани – договор за правна защита и съдействие /л.84 по делото/; фактура и касов бон.

Ето защо, съдът намира, че молбата чл. 248, ал 1, пр.2 ГПК на процесуалния представител на ищцата – адв. Д. М. М. е основателна за изменение на постановеното Решение № 85/02.06.2025 г. постановено по гр. д.

№ 466/2024 г. по описа на РС – Девин, с оглед приложението на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, поради което следва да се допълни решение Решение № 85/02.06.2025 г. постановено по гр. д. № 466/2024 г. по описа на 2

РС – Девин като се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 1740.00 лева с ДДС, над присъдените с решението 660.00 лева с ДДС, за това ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 85/02.06.2025 г. постановено по гр. д. № 466/2024 г. по описа на РС – Девин, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. А. М. № **, бл. *, вх. *, ет. *, офис **, представлявано от управителите - И. В. Н. и Д. В. Н., чрез юрк. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., общ. Доспат, обл.

Смолян, ул. Кап. П. В. № ** още сумата от 1740.00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок, считано от съобщението.

Съдия при Районен съд – Девин: _______________________ 3