Определение № 758 от 18.02.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 4189/2025
- Вид
- Определение № 758
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 234, ал. 3, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 159а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 196, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 203, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 217, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 758 гр. София, 18.02.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Емил Томов
Членове:
Драгомир Драгнев
Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104189 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Д., подадена чрез процесуален представител адв.
Е. Ф. против решение № 192/18.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 98/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 266/29.11.2024г. постановено по гр.д. № 283/2024г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърлен предявеният от К. П. Д. с ЕГН [ЕГН] против Прокуратурата на Република България иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на несигурност, сриване на имиджа му и доброто му име, тежки отрицателни емоции, повишен стрес, загуба на доверие в обективността на прокуратурата, причинени на ищеца от нарушаване правото му за разглеждане и приключване на разследването в разумен срок по ДП № 49/2023г. по описа на НСлС.
В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което е отправено искане да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.
Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че в хода на разследването своевременно и ритмично, без забавяне са извършени множество процесуални действия и е събран значителен по обем доказателствен материал, както и че делото е с фактическа и правна сложност. Не е съобразил, че повече от 2 години по ДП не е 1 извършено нито едно действие по разследването с участието на ищеца, а при извършваните такива с негово участие, той е оказвал пълно съдействие на органите на разследването.
Въззивният съд не е обсъдил доводите във връзка с престъплението, за което е привлечен като обвиняем ищеца, а действията на прокуратурата по разследването са насочени към „работно обвинение“ за друго престъпление, за което ищецът не е привлечен като обвиняем.
Поддържа също, че въззивният съд не е взел предвид, че до приключване на устните състезания пред него несигурността в правното положение на ищеца не е намерила край, поради което съдът е бил длъжен да прецени този факт съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК в решението си по същество на спора.
Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.
284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд приел за установени следните факти: досъдебно производство № 42/2023г. по описа на ТД – Митница Русе /пр.пр. № 1140/2023г. по описа на Районна прокуратура – Габрово/ е образувано на 20.04.2023г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокол за първото действие по разследването – претърсване и изземване в имот, находящ се в [населено място], м. „Ш.", собственост на С. С. Д.-Д., за престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3 от НК – за това, че на 20.04.2023г. в складова постройка с ид. ............................, находяща се в ПИ с ид. ............................, в м. „Ш.", южно от [населено място], били произвеждани с цел разпространение акцизни стоки – тютюневи изделия в големи размери с цел разпространение. В периода 20.04.2023г. - 07.07.2023г. са извършени разпити на множество свидетели, част от които пред съдия, а други по делегация. На 21.04.2023г. и на 08.06.2023г. са извършени действия по разпознаване на лица. С постановления от 21.04.2023г. в качеството на обвиняеми били привлечени ищецът и С. С. Д. – Д. за извършено престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК. Проведени са разпити на обвиняемите лица и с постановление от същата дата ищецът е бил задържан за срок от 72 часа. На 26.04. и на 27.04.2023г. са извършени огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства. На 03.05.2023г. е възложена и на 10.05.2023г. представена дактилоскопна експертиза. На 12.05.2023г. и на 19.05.2023г. са назначени две технически експертизи, чиито заключения са представени съответно на 29.06.2023г. и на 06.06.2023г. В периода м. май-м. юни 2023г. са направени искания по чл. 159а от НПК и такива за разкриване на банкова тайна, съответно са предоставени разрешения от съда и е приобщена получената въз основа на тях информация. С Постановление от 17.07.2023г. на прокурор при РП – Габрово досъдебното производство е изпратено по компетентност на ОП – Габрово, 2 доколкото в същото е прието, че с оглед събраните до този момент доказателства са налице такива за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК /наличие на трайно структурирано сдружение, в което са взели участие, освен обвиняемите лица, и други лица/, което е подсъдно като първа инстанция на окръжен съд. В ОП – Габрово досъдебното производство е образувано под № 856/2023г. В периода м. май-м. август 2023г. по делото са били назначени и изготвени четири експертизи – физико-химични и съдебнооценъчни. На 29.06.2023г. са назначени две съдебно-технически експертизи, изготвени съответно на 17.10.2023г. На 06.10.2023г. е изготвено искане за разкриване на данъчноосигурителна информация, съответно дадено разрешение от съда на 12.10.2023г. и на 15.11.2023г. същата получена от НАП. С постановление от 26.07.2023г. на прокурор при ОП – Габрово към материалите по пр.пр. № 856/2023г. са присъединени тези по пр.пр. № 1059/2023г. поради относимост на предмета на разследване по последната с този по първата. Изготвяни са множество справки до различни институции, мобилни оператори и др., както и са събрани множество писмени доказателства. С Постановление от 19.09.2023г. на Б. С. – и.ф. главен прокурор на Република България разследването по досъдебното производство е възложено на следовател от НСлС и заведено под нов номер ДП № 49/2023г. по описа на НСлС.
Основанието е разпоредбата на чл. 194, ал. 2, изр. второ вр. ал. 1, т. 4 от НПК – делото се отличава с фактическа и правна сложност. В периода м. октомври 2023г. – м. юли 2024г. са изискани приобщените веществени доказателства, съответно са извършени огледи на същите. С Постановления от 15.04.2024г. са назначени комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и компютърно-технически експертизи със срок за изготвянето им до 14.06.2024г. След молба на вещото лице от 12.06.2024г., с Постановления от същата дата са удължени с два месеца сроковете за изготвяне и представяне на експертните заключения с мотиви за голям обем на изследваната информация, повишена сложност в анализа, включително вследствие наличието на криптирани /кодирани/ данни.
Заключенията на компютърно-техническите експертизи са представени на 20.08.2024г. На 23.08.2024г. са проведени разпити на свидетели. В периода 30.08.2024г. – 02.09.2024г. са изискани справки за регистрирани преминавания на лица през ГКПП на страната, включително на чужди граждани.
Установил, че за целия период на разследване срокът на същото е бил удължаван с шест постановления на съответния прокурор с по два месеца, последно срокът на разследване е удължен до 20.10.2024г., след изготвянето на доклади по чл. 203, ал. 4 от НПК. По време на досъдебното производство, освен редица произнасяния на съда по чл. 159а от НПК, по искания за разкриване на банкова тайна по ЗКИ и на данъчна и осигурителна информация по реда на ДОПК, са налице и такива по взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение, включително по негово искане. Присъединявани са други прокурорски преписки.
Извършвани са справки и провеждани разпити на лица във връзка с водено досъдебно производство за извършена кражба на част от иззетите по разследването веществени доказателства. Наказателното производство не е спирано, възобновявано или прекратявано.
Няма спор, че същото не е приключило към датата на устните състезания във въззивното производство.
3
Съобразил, че по делото е представена Актуална оценка на психичното състояние на ищеца и са събрани гласни доказателства за установяване на твърдените от него вреди.
С Постановление от 23.10.2024г. на прокурор при ОП – Габрово са отменени взетите по досъдебното производство спрямо двамата обвиняеми мерки за неотклонение поради изтичане на сроковете по чл. 234, ал. 8 от НПК /поради изтичане на повече от година и шест месеца от привличането им за тежко умишлено престъпление/.
Въз основа на тези факти от правна страна въззивният съд приел, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧ са посочени примерно в закона /чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, като са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ, която националните съдилища са длъжни да съобразяват.
Посочил, че нормата на чл. 2б от ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, а в практиката на ЕСПЧ – че държавите са длъжни да организират съдебните си системи по такъв начин, че техните съдилища да могат да отговарят на изискванията на чл.
6, § 1 от ЕКЗПЧОС, включително – задължението да разглеждат делата в разумен срок. Те са отговорни за закъсненията, настъпили по причина на съдебни или други органи. Отчел в тази връзка, че развитието на делото в разумен срок е важен елемент и характеристика на правото на справедлив процес като цяло, тъй като страните по делото следва да получат защита на техните права в сроковете определени в материалните и процесуални закони като целта е с неоснователно забавяне на правосъдието да не се накърнят техните права и законни интереси. При преценката си за разумността на релевантния период, приложил принципните критерии: фактическа и/или правна сложност на делото; поведение на жалбоподателя /и поведението на другите страни/; поведение на съответните компетентни държавни органи и значение на делото за лицето.
В конкретния случай по първия критерий – общата продължителност на делото, преценена във връзка с вида и сложността му – от събраните доказателства приел, че на 21.04.2023г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал. 2 от НК по ДП № № 42/2023г. по описа на ТД - Митница Русе, преобразувано под № 49/2023г. по описа на НСлС, висящо към момента на подаване на исковата молба и приключване на устните състезания във въззивното производство. Съобразил, че до датата на подаване на исковата молба /на 20.06.2024г./ са изминали една година и два месеца, а към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция – още единадесет месеца, или период от общо две години и един месец, в който разследването по досъдебното производство не е приключило.
Отчитайки установеното от фактическа страна, че с Постановление от 17.07.2023г. на наблюдаващия прокурор при РП-Габрово с оглед установените в хода на разследването при извършеното претърсване в складовото помещение вещи, явяващи се предмет и средство за извършване на престъпление, и проведените разпити на установените там лица, чужди граждани, са налице доказателства за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК – участие в организирана престъпна група на обвиняемите и други лица, създадена с цел 4 извършване на престъпления по чл. 234, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2 от НК /разпространение на тютюневи изделия в големи размери, като случаят е немаловажен/; с Постановление от 27.07.2023г. прокурор при ОП-Габрово е приел да наблюдава досъдебното производство за престъпления по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 от НК и по чл. 234, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2 от НК; изхождайки от естеството на подлежащите на установяване факти по посочените престъпни състави и необходимостта от тяхното анализиране и правна оценка, обосновал правен извод, че делото е с висока фактическа и правна сложност. Съобразил, че на установяване подлежат участниците в групата, начина на структуриране, целите и начина на функциониране на същата, както и всички обективни признаци на престъпните състави. С оглед на това събирането на доказателства за посочените престъпления посочил, че изисква повече време, като изминалия период не е необоснован от гледна точка на разумната продължителност. Освен това взел предвид, че в хода на разследването своевременно и ритмично, без да е налице забавяне, са извършени множество процесуални действия и е събран значителен по обем доказателствен материал – извършени са претърсване и изземване на вещи; разпознавания на лица; привлечени са двама обвиняеми и е проведен разпит на същите; проведени са разпити на множество свидетели, включително пред съдия и по делегация /което също изисква технологично време/; извършени са огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства; назначени са десет експертизи, само две от които няма данни да са изготвени. Съобразил, че срокът за изготвяне на същите е бил удължен с още два месеца от разследващия орган, но видно от техния предмет и поставените задачи, същите са със значителна сложност и подлежащия на изследване материал е с голям обем. През целия период на провеждане на разследването изтъкнал, че са правени искания по чл. 159а от НПК, за разкриване на банкова тайна по ЗКИ и на данъчна и осигурителна информация от различни съдилища в страната, изисквани са справки от редица държавни и частноправни субекти, за приобщаването на всички които по делото също е било необходимо време. Присъединена е друга прокурорска преписка. Отбелязал, че фактическата и правна сложност на делото е наложила няколкократно удължаването на срока за извършване на разследването по реда и при спазване на чл. 234, ал. 3 от НПК.