Решение № 2674 от 12.07.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14310/2023
- Вид
- Решение № 2674
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 02.08.2024
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2674 гр. Варна, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Димитрова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № ***3110114310 по описа за *** година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК ***, /с предишно наименование „С. Б. С.“ АД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Р. П. К.“ № *, вх. *, ет. *, с която против И. С. С., ЕГН **********, с адрес: с. З., ул. „П.“ №**, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/**.**.*** г. по ч.гр.д.№ *** по описа на ВРС за *** г., а именно: сумата от 121 лв., представляваща главница по договор за продажба на изплащане №503391637/11.06.2019 г., сключен между И. С. С. и „***“ ЕАД, изплатена на 30.11.2020 г. от заявителя „М. П. К.“ ЕАД, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК *** /с предишно наименование „С. Б.
С.“ АД/ и *** ЕАД, и за която е съдлъжник „***“ ЕООД, ЕИК ***, по договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., сключен с „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК ***, /с предишно наименование „С. Б. С.“ АД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.*** г. до изплащане на вземането, както и 30,67 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.11.2020 г. до 01.06.*** г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/**.**.*** г. по ч.гр.д.№ *** по описа на ВРС за *** г. е издадена въз основа на заявление на ищеца, като в полза на заявителя са присъдени 1 следните суми: 121 лв., представляваща главница по договор за продажба на изплащане №503391637/11.06.2019 г., сключен между И. С. С. и „***“ ЕАД, изплатена на 30.11.2020 г. от заявителя „М. П. К.“ ЕАД, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „М.
П. К.“ ЕАД, ЕИК *** /с предишно наименование „С. Б. С.“ АД/ и *** ЕАД, и за която е съдлъжник „***“ ЕООД, ЕИК ***, по договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., сключен с „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК ***, /с предишно наименование „С. Б. С.“ АД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.*** г. до изплащане на вземането, както и 30,67 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.11.2020 г. до 01.06.*** г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника И. С. С., поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че на 11.06.2019 г., между „***” ЕАД и ответника И. С. С. е склочен Договор за продажба на изплащане № 503391637, по силата, на който ответникът е придобил устройство H. N. 2.1 B.C.+*** със сериен номер ***, срещу насрещното задължение на потребителя да заплати продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок, договорът е прекратен предсрочно, на основание т.12.3 от същия, като остатъкът от продажната цена, в размер на 121 лв. е станал предсрочно изискуем.
На 07.11.2014г. между „***“ ЕАД, ЕИК *** и „С. Б. С.” АД, ЕИК ***, е склочен Договор за поръчителство, по силата, на който ищецът поема задължението, като поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „***” ЕАД договори за продажба на изплащане. Поради неплащане от страна на ответника, ищецът уведомява последния, че ще изпълни вместо него задължението му към „***” ЕАД. Плащането е извършено на 13.11.2020 г., след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство. Поканата е отправена чрез предявяване на приемо-предавателен протокол
№279/11.03.2020 г., представляващ справка по т.2.2.3 от договора за поръчителство. Ищецът е съставил и справка - списък с абонатите, за които на 13.11.2020 г. „С. Б. С.” АД, в качеството на поръчител, е изпълнил вместо тях задълженията им към „***” ЕАД произтичащи от договори за продажба на изплащане, гарантирани чрез поръчителство. Същият е обективиран в приемопредавателен протокол № 328/06.01.2021 г. При горните доводи, ищецът намира, че в качеството на поръчител, има изискуемо и ликвидно вземане към И. С. С. за сумата от 121 лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №503391637.
2
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът не представя отговор на исковата молба.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.143 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл.
410 ГПК. Въз основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №***/**.**.*** г., за следните суми: 121 лв., представляваща главница по договор за продажба на изплащане №503391637/11.06.2019 г., сключен между И. С. С. и „***“ ЕАД, изплатена на 30.11.2020 г. от заявителя „М. П. К.“ ЕАД, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК *** /с предишно наименование „С. Б. С.“ АД/ и *** ЕАД, и за която е съдлъжник „***“ ЕООД, ЕИК ***, по договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., сключен с „М. П. К.“ ЕАД, ЕИК ***, /с предишно наименование „С. Б. С.“ АД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.*** г. до изплащане на вземането, както и 30,67 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 31.11.2020 г. до 01.06.*** г., както и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника /ответник в настоящото производство/, който в законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК.
На заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена или определяема парична сума, на сочените от ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи 3 положителният факт, който го изключва.
Възраженията, въведени от процесуалния представител на ответника, след изтичане срока по чл.131 ГПК, като преклудирани, не следва да бъдат съобразявани, доколкото не се твърди, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
От приет по делото договор за продажба на изплащане
№503391637/11.06.2019 г., сключен между „***“ ЕАД и ответника, се установява, че по силата на възникналото облигационно правоотношение, продавачът „***“ ЕАД продава на купувача И. С., апарат H. N. 2.1 B.C.+ *** със сериен номер: ***, при насрещното задължение на купувача да заплати цена в размер общо на 132 лева, платима както следва: първоначална вноска в размер на 5,50 лв., а остатъкът в размер на 126,50 лева – на 23 месечни вноски, в които е включена и годишна лихва, в размер на 5,1 %. Договорът е със срок от 23 месеца, от датата на сключването му и същият може да бъде прекратен с изплащане на всички дължими суми или в случай, че до 14 дни от сключването му, купувачът се откаже от условията на разсроченото плащане и заплати цената на вещта, в брой. В т.12.3 от договора е предвидена още една хипотеза за прекратяване на договора - при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички оставащи суми стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях и следва да бъдат заплатени в определения с фактурата срок. Същата се издава на датата, на която се издават месечните фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа, на купувача до мрежата, а прекратяването на договора не влияе на задължението на купувача за заплащане на дължимите суми.
Подписът, положен в графа „Купувач“ не е оспорен от ответника, поради което авторството на същия, следва да се приеме за установено, респективно, налице е сочената от ищеца облигационна връзка, възникнала въз основа на договор за продажба на изплащане от 11.06.2019 г., сключен между „***“ ЕАД и ответника И. С.. Не е оспорено и предаването на вещта – обстоятелство, което се установява от приетия по делото приемо-предавателен протокол от 11.06.2019 г.
На 07.11.2014 г., в гр. София, между „М.“ ЕАД /с настоящо наименование „***“ ЕАД/ и „С. Б. С.“ АД /с настоящо наименование „М. П.
К.“ ЕАД/, е сключен договор, по силата на който ищецът приема да извършва, срещу възнаграждение, възложените му от „М.“ ЕАД, дейности, а именно: извършване на кредитен скоринг на потребител, с цел сключване на договор за продажба на изплащане, в зависимост от изготвената кредитна оценка и определения кредитен лимит; гарантиране чрез поръчителство на вземанията на „М.“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на скоринг и одобрение от „С. Б. С.“ АД, до размера на кредитния лимит. Сключването на този договор не е поставено в зависимост от съгласието на потребителите по договорите за продажба на изплащане, доколкото облигационното правоотношение обвързва само страните по него „М.“ ЕАД /с настоящо наименование „***“ ЕАД/ и „С. Б. С.“ АД /с настоящо 4 наименование „М. П. К.“ ЕАД/.
Съгласно т.2.2.3. от договора, след изтичане на двадесет дни от издаване на крайната фактура за задълженията на абоната, „М.“ ЕАД /„***“ ЕАД/ изпраща на ищеца справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на изплащане. Същата представлява покана към дружеството, в качеството на поръчител, да погаси задължението на абоната, в едномесечен срок. За изпълнение на това задължение, „С. Б. С.“ АД /сега „М. П. К.“ ЕАД/ следва плати дължимата от потребителя цена на крайното устройство или съответния остатък от нея.
От приобщените по делото анекси, сключени към договора от 07.11.2014 г. и представляващи неразделна част от същия, се установява, че действието му е продължено и същият е валиден към периода на сключване на договора за продажба на изплащане.
С приемо-предавателен протокол №279/11.03.2020 г., „***“ ЕАД, предава на ищеца, справка по т.2.2.3 от договора, съдържаща списък с 310 абоната на „***“ ЕАД, сключили договори за продажба на изплащане въз основа на скоринг и одобрение от „С. Б. С.“ АД /сега „М. П. К.“ ЕАД/, както и общ размер на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството на ищеца. В този списък е включено вземането срещу ответника, по процесния договор за продажба на изплащане.