Решение № 22 от 21.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Бургас, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Деян Г. Петров като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601346 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв.Димитър Дуков от АК-Бургас, като защитник на С. Р. А. ЕГН **********, против присъда № 13 от 09.09.2024г. по НОХД № 116/2023г. по описа на Районен съд-Айтос. Твърди се пропуск в доказателствения анализ на първоинстанционния съд. Не било взето предвид, че поемните лица при следствения експеримент били от състава на РУ-Айтос и не си спомняли случая, при който са подписали протокола за това следствено действие. Двама от свидетелите – непълнолетни лица, съучастници на подсъдимия не били разпитани по същество в съдебно заседание, а показанията им, дадени преди повече от четири години били прочетени.

Прочетени били и обясненията на свидетеля К.Д., въпреки настояването на защитата същият да бъде разпитан като свидетел, с оглед сключеното с него споразумение. Не е бил взет под внимание и фактът, че вещото лице не било направило оглед на предмета на престъплението, а е дало заключение за стойността му, въпреки възражението на защитата. Иска се отмяна на първоинстанцонната присъда на Районен съд-Айтос и постановяване на нова въззивна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице, като същата е в съответствие с чл.320 от НПК и е допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура-Бургас застъпва позиция за обоснованост и правилност на присъдата. Счита за неоснователни възраженията във въззивната жалба, 1 като релевира подробни съображения. Предлага присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия - адв.Димитър Дуков от АК-Бургас, в съдебно заседание поддържа изложените във въззивната жалба доводи. Моли съда да отмени обжалваната присъда и върне делото за ново разглеждане на Районен съд-Айтос, а като алтернативно искане – да отмени присъдата и признае подсъдимия за невинен.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия А. за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на Глава ХХ от НПК. С присъдата си съдът е признал подсъдимия С. Р. А. за виновен в това, че за времето от 02.05.2019г. до 03.05.2019г. от стопанска постройка, находяща се в гр.Айтос, обл.Бургас в пределите на стопански двор на *********-Айтос, след предварителен сговор в немаловажен случай в съучастие, като извършител с К.Д.Д. и непълнолетните Я.Ж.С. и Я.С.В., чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване на техническо средство – кози крак, с който е бил счупен катинарът на врата на стопанската постройка и чрез използване на моторно превозно средство с неустановена марка, модел и регистрационен номер, отнел от владението на А.Р.Г. чужда движима вещ – един брой мотокултиватор ZS – 500B, модел „GT 500b” на стойност 625 лева, без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е извършено в немаловажен случай, в условията на повторност – престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 предл. първо и второ, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. е осъден да заплати направените разноски по делото в размер на 1321.20 лева.

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Р. А. с ЕГН ********** е роден на ********г. в гр.А., обл.Бургас, с адрес на местоживеене в гр.Айтос, обл.Бургас, ул.„***” № ***.

Същият е ***, *** гражданин, ***, *** образование, ***, ******************.

Свидетелят А.Г. притежавал в собственост недвижим имот, в стопанския двор на ********* в гр.Айтос. В имота били изградени производствено хале и помощна барака с размери 5 м. х 5 м., в която барака свидетелят съхранявал селскостопански инвентар и инструменти.

На 02.05.2019г. свидетелят Г. посетил имота си, като преди да си тръгне, около 18:00 часа заключил халето и вратата на бараката с катинар. Покъсно същия ден, около полунощ, в близост до имота пристигнали подсъдимия А. /по прякор К./, свидетелят К.Д. /по прякор Б./, както и свидетелите Я.С. и Я.В. с микробус с неустановени по делото марка, модел и регистрационен номер. Посочените лица предварително се били разбрали да извършат кражба от стопанския двор в ********* в гр.Айтос, като 2 подсъдимият А., предложил на останалите да им заплати, за да свършат определена работа. Първоначално свидетелят Д., а по-късно и свидетелите С. и В., се прехвърлили през металната ограда на двора. Свидетелят Д. счупил катинара, с който била заключена бараката с помощта на помощно средство /кози крак/, след което влязъл вътре. Там свидетелят Д. започнал да дърпа голяма земеделска машина - мотокултиватор /фреза/, премествайки я до оградата. Счупил част от оградата, за да изкара машината извън двора. С помощта на свидетелите С. и В. свидетелят Д. успял да я прехвърли отвън, където подсъдимият А. ги чакал с моторното превозно средство. От другата страна на оградата подсъдимият А. поел машината. Свидетелите С. и В. натоварили мотокултиватора на микробуса, управляван от подсъдимия, след което се придвижили до дома на последния, в ****** в гр.Айтос. За свършената работа А. заплатил на свидетелите С. и В. по 10 лева, а на свидетеля Д. – 30 лева. Свидетелите С. и В. се прибрали по домовете си, а подсъдимият А. и свидетеля Д. останали заедно.

На следващият ден 03.05.2019г., около 18:00 часа, свидетелят А.Г. посетил имота си в стопанския двор на ********* в гр.Айтос и констатирал, че вратата на бараката била отворена, а катинарът, с който била заключена, се намирал на земята. Свидетелят установил, че от бараката липсвал мотокултиватора, който бил закупил на 01.04.2013г..

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза стойността на отнетата вещ мотокултиватор ZS – 500B, модел „GT 500b, възлиза на сума от 625 лева.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза на вещите лица д-р Андрей Стоянов и Величка Бъчварова се установява, че подсъдимият А. няма ментални, вродени и болестни изменения, които му пречат да осъзнава и ръководи постъпките си, т.е. той е извън субектите попадащи в хипотезата на чл.33 от НК.

При анализа на доказателствената съвкупност съдът правилно е извел от изяснената фактическа обстановка съставомерните признаци на деянието на подсъдимия А.. Законосъобразни са изводите на първата инстанция и по същество почиват на установените факти за време, място и условия, при които е реализирано изпълнителното деяние и неговия механизъм и използвания от дееца начин и средства. В тази връзка, съдът основателно е кредитирал показанията на свидетелите Я.В., С. В., Я.С. и К.Д., дадени, както в хода на съдебното следствие, така и във фазата на досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК, протокола за извършен следствен експеримент, заключенията по извършените експертизи, и останалите материали по делото.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за участието на служители на МВР при проведения следствен експеримент на 08.05.2020г., като поемни лица. Това е така, тъй като същите нямат друго процесуално качество и няма данни да са заинтересовани от изхода на делото, което е единственото ограничение за участието на поемни лица, предвидено в чл.137, ал.2 от НПК. Протоколът от проведения следствен експеримент е съставен при спазване изискванията на чл.129 от НПК и съгласно чл.131 от НПК е годно доказателствено средство за извършеното действие по разследването и няма пречка да бъде ценен.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че не са проведени разпити на непълнолетните лица, участвали в инкриминираното деяние. Видно от 3 протоколите от съдебни заседания на 07.07.2023г. и 26.02.2024г., съдът е извършил непосредствен разпит на свидетелите Я.В. и Я.С., след което е приобщил и показанията им от досъдебното производство при спазване на изискванията на чл.281 от НПК.

Районен съд-Айтос правилно е приложил разпоредбата на чл.281, ал.2 от НПК прочитайки обясненията на свидетеля К.Д., като обвиняем от досъдебното производство, след като е положил необходимите усилия за установяване местонахождението му, с оглед на което възраженията на жалбоподателя са неосноватлни.

Съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля С. А. – *** на подсъдимия, поради близките му родствени отношения с подсъдимия и вероятната му заинтересованост от изхода на делото и евентуален благоприятен резултат за подсъдимия, като коректно е констатирал, че същите не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Правилно са ценени и изготвените експертни заключения, изготвени от вещи лица със съответната професионална квалификация, като незаинтересовани и мотивирани. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че на процесния мотокултиватор /фреза/, не е извършен оглед от вещото лице, изготвило оценъчната експертиза. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че не си спомня дали е огледало вещта, но въпреки това по делото е налице достатъчно информация за процесната вещ, позволяваща същата да се оцени обективно, дори без да бъде огледана, а именно показанията на собственика и – свидетелят Г., както и документи относно закупуването й.

Обясненията на подсъдимия, като гласно доказателствено средство са ценени единствено, като защитна версия, тъй като същите не кореспондират с никакви други доказателства по делото.

При така установената от първоинстанционния съд безспорна фактическа обстановка е правилен извода, че деянието на подсъдимия се квалифицира по чл.195 ал.1,т.3, т.4 предл. първо и второ, т.5 и т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, поради което не намира доказателствена опора довода на защитника за липса на доказателства относно авторството на деянието. Съдът е анализирал подробно доказателствените източници и е направил обоснован извод за авторството на деянието в лицето на подсъдимия А., като е посочил кои свидетелски показания кредитира и защо. Настоящият съдебен състав не намира основания, както по фактите, така и по правото, за недоволството на жалбоподателя, инициирал въззивното производство. Неоспоримо е от обективна страна отнемането на процесната вещ, тъй като подсъдимият е прекратил съществуващата фактическа власт върху нея и е установил своя фактическа власт, чрез преодоляването на заключващия механизъм на вратата на бараката, който е бил разбит с техническо средство, поради което, съдът основателно е възприел поддържаната с обвинителния акт теза, като доказателствено обезпечена.

Отнетата вещ е била изнесена, като поради обема и теглото и, това се е осъществило чрез управляваното от подсъдимия моторно превозно средство, следователно са налице квалифициращите признаци по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК, както правилно е констатирал съда.

Правилни са изводите на съда, относно наличието на квалифициращия признак „повторност“ по чл.195, ал.1, т.7 НК вр. чл.28, ал.1 от НК, в немаловажен случай. Подсъдимият преди инкриминираното деяние е бил 4 осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не са изминали пет години от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане. Това обстоятелство се установява от справката за съдимост, на последния, видно от която той е бил осъден с влязло в сила на 27.10.2015г. определение за одобряване на споразумение по Глава двадесет и девета от НПК, с което е признат за виновен за престъпление по чл.197, т.3, вр. с чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК по НОХД № 325/2015г. по описа на Районен съд-Айтос, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.