Протокол № 6657 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 6657 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев

Съдебни

Донка Д. Симеонова заседатели: Мария Б. Андреева-Недялкова при участието на секретаря Ваня Д. Койчева и прокурора Нено Г. Димов

Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ал. Тасев Наказателно дело от общ характер № 20235330202247 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА М. М. К., редовно призован, се явява лично и с адв. К. от по-рано.

ПОСТРАДАЛОТО ДРУЖЕСТВО „МАКСКО БЪЛГАРИЯ“ – АД, представлявано от С. Я. и С. Ц., редовно призовано, не изпраща представители.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, изпраща представител.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Предвид липсата на възражения и искания от страните и като се има предвид, че не са налице основанията по чл.247в, ал.1 от НПК и въпреки неявяването на представител на пострадалото дружеството, което видно от отрязъка от призовката приложена по делото се установява, че е редовно уведомено чрез своите представители, като до момента не са посочили причини за неизпращането им, съдът намира, че следва да даде ход на разпоредително заседание по чл.248 от НПК и затова СЪДЪТ

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПО ДЕЛОТО

Сне се самоличността на подсъдимата:

М. М. К. – **г., б., б. гражданин, вдовица, неосъждана, с постоянен адрес гр.К, обл. В, ЖК *, бл.**, вх. *, ЕГН: **********.

Съдът разясни на подсъдимата правото й да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание, както и правата й по чл. 55 НПК.

ПОДС. К.: Разбирам правата си. Получих препис от обвинителния акт, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомена за въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, преди повече от 7 дни.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОР: Отводи нямам.

АДВ. К.: Отводи нямам.

СЪДЪТ счита, че са налице условията да се започне обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА КЪМ ОБСЪЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО чл.248, ал.1 от НПК/

ПРОКУРОР: Уважаеми г-н Съдия, считам, че делото е подсъдно на РС Пловдив, няма основание за спиране или прекратяване на наказателното производство. В рамките на проведеното разследване няма допуснато в досъдебното производство отстранимо процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните правата на обвиняемия.

Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия, резервен съдебен заседател, както и за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Нови искания и искания за събиране на доказателства нямам. Моля да се потвърди мярката за процесуална принуда.

АДВ.

К.: Уважаеми Господин Председател, Уважаеми съдебни заседатели, аз считам, че делото е родово подсъдно на районен съд, но 2 намирам, че не е местно подсъдно на Пловдивския съд. Аргументите ми за това са следните:

Преценката дали делото е подсъдно на съответния съд следва да се изведе въз основа на обстоятелствената част в обвинителния акт, но в самия обвинителен акт едни граждански правоотношения са облечени в наказателно-правни такива отношения. Аз считам, че мястото на извършване и на довършване на престъплението е водещо за определяне на местната подсъдност, а в този смисъл не можем да се ръководим единствено и само от едни гражданските правоотношения, а от фактите такива каквито са и от мястото където е довършено и извършено самото престъпление. В конкретния случай в обвинителния акт изобщо липсва излагане на фактите по отношение на мястото, на което с приемо-предавателен протокол автомобилът е бил доброволно предаден от моята доверителка в РПУ Козлодуй, тъй като в тази връзка има протокол от 07.12.2021 г. Автомобилът е бил доброволно предаден от нея на 07.12.2021г. в гр. Козлодуй. На следващо място към датата на инкриминираното деяние, която е посочено в обвинителния акт, а именно датата 07.11.2020г. не се представя абсолютно никакви доказателства къде се е намирал тогава автомобила. Моята доверителка живее в гр. Козлодуй, родом е от там и съответно няма никакви данни и доказателства, че престъплението, за което е привлечена, като обвиняема, в момента подсъдима е било извършено на територията на област Пловдив, а по-скоро има достатъчно доказателства, че същото не е извършено на територията на обл. Пловдив. Ето защо считам, че на първо място, че делото не е местно подсъдно на Районен съд Пловдив.

По отношение на следващата точка две считам, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство с оглед твърдението ни, че делото не е место подсъдно на Пловдивския съд. Още повече в материалите по делото не е коментирано изложените факти в обвинителния акт е налице едно постановление за отказ да образува досъдебно производство от Районна прокуратура Враца. Същото постановление е от 05.01.2022 г. и в същото това постановление изрично се посочва, че не е налице данни за извършено престъпление от общ характер от страна на М. М. К. по-конкретно такова свързано с присвояване на лек автомобил „Мазда 3“, с рег. № ** **** **. От действията й става ясно, че тя действително не се е върнала автомобила, след като е била уведомена за прекратяване на договора, но не се е разпоредила с него, а продължила да го ползва по предназначение. Това изключва наличието 3 на умисъл от нейна страна за противозаконно своене или разпореждане с вещта и осъществяване на състава на престъплението по чл. 194 и сл. от НК, както и такова по чл. 206, ал. 1 от НК. Аз по случая считам, че е налице влязло в сила, тъй като то не е обжалвано постановление за отказ да се образува ДП по този въпрос от страна на РП Враца.

На следващо място по отношение на чл. 248, т. 3 намирам, че в досъдебното производство са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, които са довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемата, а именно:

В обвинителния акт на много места се говори за прекратяване на договор въпреки, че в самото предизвестие се твърди, че тя е била уведомена за разваляне на договора. Има съществено значение дали договора е прекратен или развален, тъй като правните последици, които настъпват са съвсем различни. Действително посочено е това, което е по договор, че същата е имала задължение да върне автомобила в клон на „Кредисимо“ в гр.

Пловдив. На стр. 3 от обвинителния акт се получава едно смесване в изпълнителното деяние, тъй като изпълнителното деяние на престъплението може да се изразява, както с разпореждане с вещта, така и с отказа същата да бъде върната. За подсъдимата, а и за мен не става ясно кое от двете изпълнителни деяния е вмеН. с този обвинителен акт. Дали отказа да върне автомобила или разпореждането с автомобила и ако е разпореждане с автомобила в чия полза е станало това разпореждане в лична или в полза на друго лице. Не може да става въпрос за разпореждане, тъй като щетите видно от обвинителния акт са възстановени. Точно в тази страница 3 в обвинителния акт се сочи следното: „същата обаче отказала, не изпълнила задължението си, т.е. на 07.11.2020 г. противозаконна се разпоредила фактически с лек автомобил марка „Мазда“. До тук не става ясно кое от двете дали е отказала или се е разпоредила и как се е разпоредила фактически и в чия полза с този автомобил. В следващото изречение се сочи „изпълнителното деяние е осъществено, чрез бездействие, отказ от връщане на вещта на нейния собственик, като на същата дата обв. К. манифестирала и промяната на отношението си към предмета на престъплението.“ Не става ясно в какво точно се изразява тази промяна в нейното отношение към предмета.

Действително в това последно изречение се твърди за отказ от връщане на вещта, но това не може да санира недостатъка на предишното такова, в което 4 вече има твърдения за разпореждане от нейна страна с лекия автомобил.

Считам, че по този начин са били ограничени правата на подсъдимата, за да организира своята защита в съответствие и с тълкувателно решение, което е в този смисъл на ВКС. За пълното само, което не е съществено процесуално нарушение допуснати са технически грешки, като на няколко места в обвинителния акт е посочено, че подсъдимата е осъждана и по отношение на правната квалификация не следва да се сочи, като отегчаващо вината обстоятелство високата стойност на предмета на престъпление, тъй като то бива квалифициращ признак и е следвало да бъде квалифицирано по друга алинея, ако е налице друго обстоятелство. Още повече не е взето предвид факта, че щетите са възстановени и са налице условията за преквалификация.

Тези последните аргументи не са съществени процесуални нарушения, а като допуснати такива грешки.

По т. 4 няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия, резервен съдебен заседател, както и за назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Считам че до този момент моята подзащитна се явява винаги в съдебна зала, така че поведението си не е давала основание за изменение на взетата спрямо нея МНО, поради което същата да бъде потвърдена. На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства. В случай, че не уважите направеното от моя страна възражение по обсъдените въпроси ще моля да насрочите следващо заседание за следваща дата съобразно графика ви.

ПРОКУРОР: Районна прокуратура ще взема становище по изложените обстоятелства, като разбира се счита изложените обстоятелства от защитата, като неоснователни и смея да твърдя противоречащи на закона, а и на трайната константна практика на ВКС. На първо място следва да се отбележи, че делото е подсъдно на Районен съд Пловдив доколкото безспорно, както теоретично така и напрактика, отново повтарям константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и на ВКС е доказано, че престъплението обсебване по чл. 206, изпълнителното му деяние, касае разпореждане противозаконно с вещ, която деецът е владее на правно основание.

Разпореждането съгласно наказателната теория е противозаконното своене, разпореждане не по предназначение. В конкретния случай ще се наложи едновременно да вземам становище по няколко по 5 няколко точки, по които защитата изяви претенции, като особена форма на изпълнителното деяние на разпореждането по чл. 206 ВКС в константната си практика е възприело противозаконното задържане на чужда вещ, когато деецът надлежно е поканен да я върна. Отново според трайната константа съдебна практика изпълнителното деяние на това престъпление е довършено там където деецът е дължал връщаното на вещта. Безспорно е установено, а и е изложено във фактическата обстановка на обвинителния акт по закон и по договор подсъдимата е дължала връщането на процесния автомобил на дружеството там от където го е взела, а именно от клона в гр. Пловдив, доколкото в договора не е посочено друго място, като това са и част от общите условия. Именно в договора е записано, че при поискване на автомобила и когато за него е възникнало задължение да го върне, при разваляне на договора, прекратяване същото, защото в наказателно правното поле разваляне на договор и прекратяване на договор имат един същи правни последици. В този случай ням как да бъде нарушено правото на защита доколкото за нея и при прекратяване и при разваляне на договора възниква задължение да върне автомобила. Изпълнителното деяния съобразно всички практически, а и теоретични изисквания е довършено в гр. Пловдив. По отношение на възраженията за това, че в обвинителния акт е посочено прекратяване на договора, а в нотариалните покани е посочено „разваляне“ Районна прокуратура няма да се впуска по същество дали неизпълнението на договора води до прекратяване или до разваляне на същия, тъй като в настоящия случай ние сме в хипотезата в неизпълнение на договор и няма да влизам в теоретични постановки по гражданско правни норми доколкото това не е необходимо. Това, че в покана за доброволно изпълнение е записано „разваляне на договор“ не означава, че това е така. Има законови признаци, които сочат кога договора се прекратява и кога се разваля и какви са условията. От наказателно-правна гледна точка и значение дали е разваляне на договор или прекратяване няма абсолютно никакво значение по отношение на подсъдимата, защото и в двата случая е безспорно установено и посочено във фактическата страна на обвинителния акт, че вследствие на неизпълнение на договорните отношения, договорните взаимоотношения между подсъдимата и между дружеството се преустановяват, а въз основа на това безспорно е възникнало и задължението за подсъдимата да върне предмета на договор, процесния автомобил. Т.е. дали прокуратурата е посочила прекратяване или 6 разваляне на договорна, то наказателно-правна гледна точка е ирелевантно и в двата случая прокуратурата ясно е изложила обстоятелствата, че правните взаимоотношения между дружеството и подсъдимата са приключили поради неизпълнение на договора от страна на подсъдимата и за нея е възникнало задължението да върне процесната вещ съобразно общите правила на сключения от нея договор. Т.е. няма как по отношение на параметрите на обвинението подсъдимата да не е разбрала именно това, че в следствие на преустановяване на договорните отношения за не възникна задължението да го върне. Длъжен съм да посоча и още едно обстоятелство, а именно постановлението за отказ за образуване на наказателно производство не влиза.

Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2db6e772-b945-4022-aaf6-1207d01503cc