Решение № 22 от 19.04.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Търговище, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕРА Б. МАКСИМОВА като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело № 20243500900024 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРЮЛНЦ/.

Производството по делото е образувано по постъпила жалба от „ИНДУСТРИАЛНИ ОПЕРАТОРИ“ АД, ЕИК 207776503, представлявано от процесуалния си представител адвокат К. Г. К., САК, № 1300210010, е адрес за призоваване: гр. София, 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 19Б, ет. 4, офис 4Б, e-mail: [email protected] против Отказ № 20240408173245 от 10.04.2024 г., на ДЛР при Агенцията за вписванията.

В жалбата се излага следното: в подадената за обявяване декларация за действителен собственик на дружеството в съответствие с приложимите законови разпоредби не са декларирани юридически лица, които упражняват пряк или косвен контрол, защото такива юридически лица няма.

Жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразен Отказ № 20240408173245 от 10.04.2024 г, постановен от ДЛР към ТРРЮЛНЦ към АВ по Заявление Б7, подадено с вх. № 20240408173245/08.04.2024 г. по партидата на заявителя „Индустриални оператори“ АД с ЕИК 207776503, с което в законоустановения срок е заявена за обявяване декларация за действителните собственици на Дружеството и да се дадат задължителни указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване.

По така постъпилата жалба е подаден отговор от Агенция по вписванията, в 1 който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

По фактите съдът установи следното: Видно от ТРРЮЛНЦ, приложената книга на акционерите на дружеството, и както е посочено в обяснителното писмо, дружеството „ИНДУСТРИАЛНИ ОПЕРАТОРИ“ АД е с капитал от 60 000 лева, разделен между двама акционери, които притежават по 50 % от акционерния капитал: „Хелиос Пауер“ АД с ЕИК 130390856, притежава 30 000 акции и „ЕМУ“ АД с ЕИК 835013079, което също притежава 30 000 акции. Със заявление Б7 е подадена декларация за вписване като действителен собственик Таню Г. Танев с ЕГН ********** като „Лице, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, съгласно пар. 2, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП“. Като обем на притежаваните права е посочено „44,19%“. В описание на притежаваните права е посочено, че Таню Г. Танев притежава 6 275 броя акции в капитала на „ЕМУ“ АД, представляващи 88,38 % от капитала, разпределен в общо 7100 броя акции. „ЕМУ“ АД притежава 50 % от акциите в капитала на „Индустриални оператори“ АД, следователно Таню Г. Танев притежава непряко 44.19 % от капитала на „Индустриални оператори“ АД.

На 10.04.2024 г. ДЛР е постановило обжалвания отказ с мотиви, че „в разрез с изискванията на чл. 63, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗМИП в разглежданото заявление липсва искане за вписване на данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.“

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на 2 изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Изложеното обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. А същите, съответно на заявените за вписване обстоятелства, се определят според изискванията на чл. 50а, ал. 2, т. 1, 3 и 4 от Наредбата, а именно: декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; данни и нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП, постоянно пребиваващо на територията на Република България, в случаите когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител - физическо лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗМИП - информацията и данните по чл. 61, ал. 1 подлежат на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни 3 образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. По смисъла на ал. 4 от цитираната разпоредбата - съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона, в съответния регистър се вписват следните данни, а именно: 1. идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително: а) имената; б) гражданството; в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация; г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква „в“; д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква „б“; 2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица; 3. данните по т. 1, букви „а“ – „г“ на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това; 4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1 – 3. Легалното определение на понятието „действителен собственик“ е дадено в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП.

В обобщение съдът приема, че вписването, изискуемо и дължимо по реда чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП и чл. 38 от ППЗМПИ, касае декларирането на данни, във форма, която е относима за идендификацията на субектите. За производството, реда и сроковете относно вписването на обстоятелствата, самият ЗМИП в текста на чл. 63, ал.3 изрично препраща към ЗТРРЮЛНЦ и Закона за регистър БУЛСТАТ. С оглед разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ по смисъла на която образците на заявления, посочват изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване, съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи, проверката, дължима от длъжностното лице по регистрация попада в обхвата на чл. 50а от Раздел XVI "а" - Заявление за вписване на обстоятелства относно действителните собственици на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим от Наредба № 4

1 от 14.02.2007 год.

В случая, при иницииране на регистърното производство с процесното заявление обр. Б7, молителят е заявил за вписване За вписване на тези обстоятелства в Агенция по вписванията – търговски регистър е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредбата). Образецът на заявление Б7 включва част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП, включително подраздел "Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол", с поле 537 – юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, с едно възможно вписване (данни за едно лице) и поле 538 - юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, отново с едно възможно вписване (данни за едно лице), както и подраздел "Действителни собственици – физически лица" с три възможни вписвания.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП – "В съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация... ", законодателят е определил както подлежащи на вписване данни, така и техният източник.

Според настоящия съдебен състав, длъжностното лице извършва проверка само дали подадената декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИМ и дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване. При невярно деклариране на заявените за вписване обстоятелства, законният представител на заявителя носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК, а на представляваното от него дружество се налага имуществена санкция по реда на глава десета от ЗМИП.

В разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на "действителен собственик" по отношение на корпоративните юридически лица. Съотнесена към настоящия казус § 2. (1) "Действителен собственик" е физическо лице, което в крайна сметка контролира юридическо лице и отговаря на следното условие - (изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г.) По отношение на юридическите лица и другите правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице. Индикация за косвено притежаване е налице, когато 5 акционерното участие в юридическо лице принадлежи на юридическо лице, което е под контрола на едно и също физическо лице.

Съгласно § 2, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари "Контрол" е контролът по смисъла на § 1 в от допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.

По отношение на акционерите на „ИНДУСТРИАЛНИ ОПЕРАТОРИ“ АД, посочените по-горе юридически лица, никоя от хипотезите на цитираната разпоредба не е налице, тъй като никое от юридическите лица акционери не притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството — всяко от тях има точно по половината от акциите; видно от представените книги на акционерите, ТРРЮЛНЦ или другите документи, в структурата на собствеността на дружеството няма юридическо лице, което да има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на дружеството или друго юридическо лице и същевременно да е акционер или съдружник в това юридическо лице; видно от представените книги на акционерите, ТРРЮЛНЦ или другите документи, в структурата на собствеността на дружеството няма юридическо лице, което да има право да упражнява решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор или по силата на неговия дружествен договор или устав; видно от представените книги на акционерите, ТРРЮЛНЦ или другите документи, в структурата на собствеността на дружеството няма юридическо лице, което да е акционер или съдружник в друго юридическо лице и едновременно по силата на договор с други акционери или съдружници контролира самостоятелно повече от половината от гласовете в общото събрание на зова юридическо лице.