Определение № 3391 от 17.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3391 гр. Варна, 17.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501505 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 36230/22.04.2025г. по описа на ВРС о т М. С. И., ЕГН **********, против Определение № 3678 от 19.03.2025г., постановено по гр.д. № 11777/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, поправено с Определение № 7301/03.06.2025г., с което М. С. И., ЕГН **********, е осъден да заплати на В. М. И., ЕГН ********** сумата от 2074 лв. (две хиляди и седемдесет и четири лева), представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок, подадена е от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Жалбоподателят излага подробни съображения за неправилност на атакуваното определение. Твърди, че не са налице доказателства за това на коя дата е получил документите за образуваното в Испания дело, което получаване е положителен факт, установяването на който лежи у В. И..

Поддържа се, че ответната страна лично е възразила относно компетентността на българския съд и не е било необходимо след това да ангажира адвокатска помощ. Сочи се, че преведените документи са представени още с изпратените имейл съобщения на 02 и 03.12.2024г., поради което оставали недоказани сторените разходи за превод. Не е коментирано, че приложената фактура е с по-късна дата, в платежните нареждания не е посочено основание за плащане, нито номер на фактурата, а датите на извършването им са преди В. да е уведомена за настоящото дело. Твърди се, че Наредба № 1/2004г. не е следвало да се прилага, а В. не е разполагала с български левове, за да заплати адвокатски хонорар. Искането е за отмяна на обжалваното определение.

Постъпил е отговор на частната жалба от В. И., с който се оспорва 1 същата и се моли за оставянето й без уважение. Претендират се разноски.

Като взе предвид данните по делото, ВОС намира следното:

Производството по гр. д. № 11777/2024 г. по описа на ВОС е образувано въз основа на искова молба, подадена на 17.09.2024 г. от М. С. И., с която претендира да бъде прекратен брака му с В. М. И..

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна В. И., прави възражение за неподведомственост на спора на българския съд. Излага, че на 26.07.2024г. пред компетентния съд в гр. Катароха, Испания е инициирала производство за развод. Местната компетентност на испанския съд обосновава на основание чл. 126 ГПК.

С молба от 02.12.2024 г. и 03.12.2024 г. ответницата прилага доказателства за висящо производство пред съд в гр. Катароха, Испания по прекратяване на брака с ищеца.

С молба от 17.01.2025г. ищецът уведомява съда, че не е знаел, че ответницата е завела иск за развод в Испания, като оттегля иска си пред РС Варна.

С Определение № 1778/07.02.2025г. първоинстанционният съд е прогласил, че Районен съд – Варна не е компетентен да разгледа и реши гр.д.

№ 11777/2024г. по описа на ВРС на основание чл.19 от Регламент (ЕО) №2201/2024г. на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №1347/2000г. и производството по гр.д. № 11777/2024 г. по описа на ВРС е прекратено.

Мотивите са, че когато дела за развод между същите страни са заведени пред съдилища в различни държави-членки, след установяване на компетентността на първия сезиран съд, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.

Постъпила е молба от В. М. И., с която е направено искане за изменение на горецитираното определение в частта за разноските, като бъде допълнено и съдът се произнесе по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 1 200 лв. и разноски за превод на документи от испански на български език в размер от 874 лв. Излага се, че съдът не е съобразил, че е направено искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, като са представени доказателства за извършените разходи.

С обжалваното определение съдът е уважил молбата по чл. 248 ГПК и М. С. И. е осъден да заплати на В. М. И. сумата от 2074 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по делото и прецени правилността на обжалваното определение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Действащата законодателната уредба предвижда, че при прекратяване на делото, ответникът има право на разноски – 78, ал.4 ГПК. Не 2 се споделя възражението на жалбоподателя, че не носи отговорност за прекратяване на делото, поради което не следва да заплаща сторените от насрещната страна разноски. В случая именно М. И. е инициирал първоинстанционното производство, което е релевантно по отношение на дължащите се на ответната страна разноски, независимо дали М.И. е знаел за по-рано образуваното дело, поради което същият следва да бъде осъден за заплати направените от В. И. разноски.

За пълнота следва да се посочи, че в случая на ответницата се следват разноски, включващи адвокатско възнаграждение и разходи за извършване на превод на документи от испански на български език. Право на съответната страна е да потърси и ползва квалифицирана правна помощ чрез ангажирането на адвокат. Не се споделя и довода за неприложимост на Наредба № 1/2004г., а и жалбоподателят не е релевирал възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съображенията относно това, че В.И. не е могла да заплати адвокатски хонорар, тъй като не е разполагала с левове, а само с евро, е житейски необосновано и не са налице доказателства за това.

По отношение на разноските, свързани с превода на документи, по делото са представени доказателства за извършването им, като не е необходимо фактурата за това да носи датата на преводите. Банковите извлечения установяват извършеното плащане на превода от испански на български език, като е неоснователно възражението относно датите им, доколкото не се установява кога точно В.И. е разбрала от съседи за образуваното дело, респ. не може да се направи извод, че преводите са извършени преди узнаването й за делото. Ето защо и разноските за превод са дължими като част от реализираната защита на ответницата, с оглед допустимостта на предявения иск.

Във връзка с обжалваемостта на настоящото определение съдът намира, че същото подлежи на инстанционен контрол на основание чл.248, ал.3 ГПК. Видно от исковата молба, страните имат ненавършили пълнолетие деца от своя брак, поради което на основание чл. 59, ал.2 СК съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Ето защо първоинстанционният акт подлежи на обжалване, което води до обжалваемост и на настоящото определение.

Поради гореизложеното, частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 36230/22.04.2025г. по описа на ВРС от М. С. И., ЕГН **********, против Определение № 3678 от 19.03.2025г., постановено по гр.д. № 11777/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, поправено с Определение № 7301/03.06.2025г., с което М. С. И., ЕГН **********, е осъден да заплати на В. М. И., ЕГН ********** сумата от 2074 лв. (две хиляди и седемдесет и четири лева), представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4