Решение № 5754 от 01.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5754 гр. София, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20241110158742 по описа за 2024 година

Неприсъствено решение по чл. 238 и сл. от ГПК.

Искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца „............., със съдебен адрас ......., представлявано от ......., чрез адв. И. М. от САК, твърди в исковата си молба, че ответника дължи посочените в исковата молба суми. В съдебно заседание искът се поддържа, моли да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответника „.........., със седалище и адрес на управление ..........., представлявано от ......... – управител, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба, не е представил доказателства по делото, не е поискал разглеждането му в негово отсъствие, не се представлява в съдебното заседание по делото.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

В проведеното на 24.03.2024 г. открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца адв. И. М. от САК е поискал от съда да 1 се произнесе с неприсъствено решение против ответника, който не е подал отговор, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Съгласно чл.

238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съдът е преценил, че следва да уважи това искане, предвид това, че са налице основанията за произнасяне с неприсъствено решение, което съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК не се мотивира по същество.

С оглед изхода на делото право на присъждане на разноски има ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно представеният списък на разноските в общ размер на 1 068, 72 лева, както следва – 218, 72 лева държавна такса и 850 лева адвокатски хонарар.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ..........., със седалище и адрес на управление .......... , представлявано от .......... – управител, да заплати на „..........., със съдебен адрас ............, представлявано от .........., сумата в размер на 5 468, 02 лева /пет хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и две стотинки/, представляваща дължима и незаплатена сума по фактури, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 068, 72 л е в а /хиляда шестдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направентите по делото разноски, както следва – 218, 72 лева държавна такса и 850 лева адвокатски хонарар.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2