Решение № 10541 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10541 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в заседание при закрити врати на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20261110100097 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба на "........."" ЕАД ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ...., срещу "........." АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

.........., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 207,56 евро, с левова равностойност 405,95 лева – главница, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети по лек автомобил „.....“, с рег. № ........., причинени при ПТП на 03.02.2025 г. в гр.

..........., реализирано по вина на застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „..........“, с рег. № .........., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 05.01.2026 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2025 г., в гр. ..................“, е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „..........“, с рег. № .........., който, в нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, е навлязъл в съседна пътна лента без да пропусне движещия се по нея в посока направо лек автомобил „.....“, с рег. № ........., при което на последния са били причинени увреждания на следните автодетайли: калник заден десен – за ремонт, врата задна дясна – за ремонт, врата предна дясна – за ремонт и др., описани в съставен опис на щета. За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № .............при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че констатираните по застрахования лек автомобил щети са отстранени в сервиз, като цената на извършения ремонт възлиза на сумата от 2 562,28 лева с вкл. ДДС. Посочената сума е била изплатена от застрахователя с платежен документ от 11.08.2025 г. Поддържа, че за лек автомобил „..........“, с рег. № .........., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с 1 валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му в размер от 25,00 лева. Твърди, че е предявил регресната си претенция за обща сума в размер от 2 587,28 лева, по която ответникът е извършил частично извънсъдебно плащане на стойност от 2 181,33 лева, като неизплатен останал остатък от 405,95 лева. Моли за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по размер. Не оспорва наличието на валидни и действащи към датата на процесното ПТП договори съответно за имуществена застраховка и за застраховка „Гражданска отговорност“, сключени за участвалите в процесното ПТП леки автомобили. Не оспорва механизма на настъпване на ПТП. Не оспорва факта на извършено от ищцовото дружество плащане на застрахователно обезщетение по полица ............. Не оспорва, че до него е била отправена извънсъдебна претенция за заплащане на сумата в общ размер на 2 587,28 лева, по която той е заплатил сумата в размер на 2 181,33 лева. Поддържа, че така заплатената от него сума представлява пълно и достатъчно обезщетение за нанесените по застрахования при ищеца автомобил действителни вреди, което е изчислено съобразно КЗ, при липса на доказателства застрахованият при ищеца автомобил да е бил в гаранционен срок. При тези съображения счита претендираната сума за недължима и моли за отхвърляне на предявения иск.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1./ наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2./ застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3./ за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение, респективно договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата 2 на вина на прекия извършител. Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, в тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. ./

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 8611/04.03.2026 г. и обявен за окончателен в проведеното на 27.05.2026 г. открито съдебно заседание без възражения на страните, СРС е отделил, на основание чл. 153 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: 1./ съществуването на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „.....“, с рег. № .........; 2./ съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил „..........“, с рег. № .........., валидна към датата на процесното ПТП; 3./ настъпването на ПТП на 03.02.2025 г., в гр. В., при описания в исковата молба механизъм – а именно, че на 03.02.2025 г., в гр. В., при движение по бул. ...........“, водачът на лек автомобил „..........“, с рег.

№ .........., е навлязъл в съседна пътна лента без да пропусне движещия се по нея в посока направо лек автомобил „.....“, с рег. № ........., при което на последния са били причинени увреждания на различни автодетайли; 4./ за настъпилото ПТП при ищеца е била образувана щета № ........... по която ищецът е извършил плащане в размер на сумата от 2 562,28 лева; 4./ по извънсъдебно предявена от ищеца до ответника претенция за заплащане на сумата в размер на 2 587,28 лева, с вкл. 25,00 лева ликвидационни разходи, ответникът е заплатил сумата в размер на 2 181,33 лева. Последното съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание на ответната страна относно наличието на основание за ангажиране на отговорността й за заплащане на застрахователно обезщетение за щети по увредното МПС вследствие на противоправно поведение на застрахован при нея водач на МПС. Всички гореизброени обстоятелства, отделени като безспорни, се установяват по несъмнен начин по делото и от ангажирания писмен доказателствен материал – в т. ч. застрахователна полица № .............за застраховка „Каско“, двустранен констативен протокол от 03.02.2025 г., саморъчно подписан от водачите на участвалите в процесното ПТП автомобили, автентичността на чиито подписи не е оспорена в настоящия процес в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК, опис-заключение по претенция № ........... г., доклад по щета от 07.08.2025 г., приемопредавателен протокол от 08.08.2025 г., платежен документ от 11.08.2025 г., и въз основа на признанията на ответното дружество за тези обстоятелства, направени в писмения отговор по чл. 131 ГПК, които съдът цени по реда на чл. 175 ГПК като признание за настъпването на неизгодните за страната факти.

Вината на дееца като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане се предполага по силата на оборимата презумпция, предвидена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД. По делото не се навеждат твърдения и не се ангажират доказателства за оборване на установената в закона презумпция за вина от страна на ответника, върху който пада доказателствената тежест да установи това.

В производството не е спорно, че по застрахования при ищеца лек автомобил с рег. № „.....“, с рег. № ........., са настъпили претендираните в исковата молба щети. Това се твърди от ищеца и не се оспорва от ответника, чиито възражения в срока по чл. 131 ГПК касаят единствено това, че размерът на претендираното обезщетение не е определен правилно, но не и това, че по застрахованото МПС не са настъпили щетите, които са описани както в исковата молба, така и в представения по делото опис на щета, съставен при разглеждане на заявената претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществената застраховка, сключена с ищцовото дружество. От заключението на вещото лице Й. Й. по изготвената и приета без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява наличието на пряка причинна връзка 3 между всички претендирани вреди и настъпилото ПТП.

Предвид така установените в процеса факти, се налага изводът, че осъществени и доказани по делото са всички елементи от фактическия състав на съдебно предявеното вземане. Единственият спорен между страните въпрос касае размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение.

Относно размера на застрахователното обезщетение

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по паз.та цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН – в този смисъл решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и към актуалната уредба, тъй като принципът на обезвредата, възприет от отменения закон, е възпроизведен и в новия закон, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна паз. цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото количество и качество като увредената вещ. Следователно, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г