Решение № 13658 от 29.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13658 гр. София, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110138650 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от ААИзпълнителен директор срещу М. П. В., с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца сумата от 214.54 лева, от които 184.57 лева- главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.09.2015г„ ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането, 29.97 лева - мораторна лихва за забава от 15,09.2015г. до 20.08.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50205/2019 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, ИД номер: ***.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени 1 с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. П. В. е подала отговор на исковата молба,с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че сумите са погасени по давност още към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че ответницата е отчуждила имота и купувачът се е задължил да заплати евентуално възникнали задължения, съответно претенцията би следвало да се насочи към него.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №12, том V, рег. №23017, дело №702 от 28.08.2009 г. на Нотариус ИД ГХВ и ПНВ са продали на М. П. В. АДРЕС.

На 25.08.2010 г. М. П. В. е подала Заявление-декларация до ишцовото дружество, с което се иска партидата на адрес: АДРЕС аб. №*******да бъде променена на нейно име.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ****** г. М. П. В. е продала на МКЛ и ПМЛ апартаментАДРЕС В договора е уговорено, че владението върху имота се предава до 22.10.2015 г.

Представено по делото от ищеца е споразумение между М. П. В. от една страна и МКЛ и ППК от друга, видно от което на 22.10.2015 г. е предадено владението върху имота, като страните са отбелязали, че по аб. № ....на „ФИРМА“ ЕАД са свалени радиаторите.

Страните са уговорили, че всички дължими суми/вероятно към описаните в споразумението дружества предоставящи комунални услуги/ към датата на споразумението са за сметка на продавача.

На 26.10.2015 г.ПМЛ е подал Заявление-декларация до ишцовото дружество, с което се иска партидата на адрес: АДРЕС. № *****да бъде променена на негово име.

Свидетелят ПГВ е баща на ответницата. Той разказва, че през 2015 г. дъщеря му била в преговори за продажба на топлоснабдения обект., започнали през пролетта, като страните подписали предварителен договор. Свидетелят сочи, че било сключено споразумение, според което купувачите ще заплатят ако има допълнително възникнали задължения към „ФИРМА“ и „ФИРМА.

2

Видно от представения протокол от проведеното на 01.11.2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ФДР “ ЕООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между „ФДР“ ЕООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 20.07.2015 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната станция топлозахранва два входа – А и Б. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ.Вещото лице е констатирало, че процесният период включва само летни месеци, в които няма ползване на отопление. За периода 15/16 г. не е осигурен достъп за отчет на два броя водомери за топла вода, за което са представени констативни протоколи от 09.05.2016г. и 15.05.2016г. За целия процесен период /365 дни/ има служебно изчислена ТЕ за БГВ за един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител /съгл. чл.69, ал.2 от Наредба №1б334/06.04.2007г. За периода 15/16г. изравнителната сметка е разделена поради смяна на титуляра на партидата: 05.2015-10.2015г. на името на М. П. В. и за 11.2015-04.2016г. на името на Петко Марков Лилов. Изчислените количества топла вода в изравнителните сметки са коригирани /намалени/: за 05-10.2015г. с -0.539куб.м и за 11.2015-04.2016г. с 0.533куб.м. спрямо показанията на общия водомер в абонатната станция. СТЕ счита, че изравнителната сметка за 05.2015-10.2015г. е изчислена в съответствие с действащата Наредба№16-334/06.04.2007г. изменение от 01.06.2014г. Вещото лице е посочило, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.

Вещото лице е изчислило, че общо дължимите суми за процесния период за БГВ са в размер на 184.43 лева

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че по абонатния номер има извършено плащане на сумата в размер на 42.52 лева- задължение по прогнозни данни за месец октомври 2015 г.- извън процесния период, а дължимата главница 3 според счетоводството на ищеца е в размер на 184.57 лева.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./ При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.