Решение № 4602 от 02.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4602 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело № 20251100105559 по описа за 2025 година

Ис к на основание чл. 119, ал. 1 от КМЧП, във вр. с чл. 47, б.„а“ от Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г., обн., ДВ, бр. 33 от 1975 г., в сила от 18 януари 1976 г., попр. ДВ бр.

17/28.02.2014 г.

Предявен от К. С. Е. (на руски език К. С. Е.), с адрес: 42036, Русия, Република Марий Ел, гр. ****, ул. ****, чрез адв. Г. Г., АК – Добрич против Р.

Л. В. (на руски език Р. Л. В.), родена на **** г. в гр. ****, ЛНЧ **********, живуща на адрес: 9600 гр. Балчик, обл. Добрич, в.з. Изгрев, ул. ****, представлявана от адв.Л. М. Д., назначена по предоставена правна помощ – процесуално представителство. Моли съда да постанови решение, с което да признае и да допусне изпълнението на територията на Република България на съдебно решение от 02.03.2021 г., гр. ****, постановено от Йошкар - Олински градски съд на Република Марий Ел, Руска федерация, по гражданско дело № 2-1460/2021 г., влязло в законна сила на 10.04.2021 г., с което Р. Л. В. е осъдена да заплати на К. С. Е. парични задължения по Договор за заем в размер от 1 199 147 руб. 26 коп., неустойка в размер от 287 795 руб. 40 коп. за период от 15 август 2019 година до 15 февруари 2021 година, неустойка в размер от 2% 1 месечно върху сумата на основния дълг, с оглед намаление на основния дълг в случай на негово изплащане, започвайки от 16 февруари 2021 г. до момента на фактическото изпълнение на паричното задължение, разходите за изготвяне на исковата молба в размер на 5 000 руб., разходите за заплащане на държавна такса в размер от 15 635 руб. Претендира разноски.

Ответницата Р. Л. В. оспорва предявения иск като твърди, че не са налице предпоставките за признаване и допускане на чуждестранното съдебно решение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е образувано по предявена на 15.05.2025г искова молба от С. К., с която иска съдът да допусне и да признае изпълнението на територията на страната на постановеното съдебно решение от 02.03.2021 г. от Йошкар - Олински градски съд на Република Марий Ел, Руска федерация, по гражданско дело № 2-1460/2021 г., влязло в законна сила на 10.04.2021 г., с което ответницата Р. Л. В. е осъдена да й заплати парични суми, дължими на основание Договор за заем в размер от 1 199 147 руб. 26 коп., неустойка в размер от 287 795 руб. 40 коп. за период от 15 август 2019 година до 15 февруари 2021 година, неустойка в размер от 2% месечно върху сумата на основния дълг, с оглед намаление на основния дълг в случай на негово изплащане, започвайки от 16 февруари 2021 г. до момента на фактическото изпълнение на паричното задължение, разходите за изготвяне на исковата молба в размер на 5 000 руб., разходите за заплащане на държавна такса в размер от 15 635 руб. В решението е указана възможността да бъде обжалвано по въззивен ред във Върховния съд на Република Марий Ел чрез Йошкар-Олинския градски съд на Република Марий Ел в продължение от един месец от деня на изготвяне на мотивирано решение.

Молбата за признаване и изпълнение е била получена в Министерството на правосъдието на РБългария от Министерството на правосъдието на Руската федерация и е основана на чл. 47 и следващите от Договора между Народни република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела от 19.02.1975г.

2

На този договор се позовава и ищцата и моли да се признае взетото по гражданско дело № 2-1460/2021 решение от 02.03.2021 г на Йошкар-Олинския градски съд на Република Марий Ел за събиране от Р. Л. В. на дълг според договора за заем и да се разреши неговото принудително изпълнение на територията на България. Посочва също, че длъжникът и ответник по настоящото дело Р. Л. В. е родом от град ****, гражданка е на Руската федерация и живее на територията на страната на посочения адрес в гр.

Балчик, област Добрич.

В подадената искова молба ищцата посочва и банкова сметка за изпълнение на паричните задължения.

След отстраняване на нередовностите по исковата молба, с определение № 11106/09.06.2025г съдът разпореди изпращане на препис от исковата молба с приложенията на ответницата Р. за подаване на отговор. От нея беше направено искане за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство. По това искане ищцата К. възрази и оспори твърденията на влошено здравословно състояние на ответницата, също се позова и на установени други съдебни производства, в които ответницата участва.

При тези възражения, с определение .№ 16596/08.09.2025г съдът извърши служебни справки и изиска служебно данни по ЛНЧ на ответницата от Службата по вписванията, за цялата страна, за извършени вписвания и отбелязвания за периода от 2020г до момента на справката; справка за регистрирани трудови договори в НАП; справка за регистрирани МПС в КАТ и справка то БНБ за открито на името на ответницата банкови сметки, депозити и сейфове. Отговори постъпиха с вх.№ 113016/01.10.2025г, вх.№ 113770/02.10.2025г, вх.№ 117101/09.10.2025г и вх.№ 118668/13.10.2025г.

Допълнително с разпореждане № 27123/24.10.2025г съдът изиска данни от РС-Балчик за висящите пред него от НЧХД 64/2024 г., гр.д. 217/2024 г. и гр.д. 291/2025 г., по които страна е Л. В. Р., за качеството, в което участва в съответното дело, има ли упълномощен от нея адвокат и ако "да" да се посочи с имена и телефон, а също и какъв адрес за кореспонденция е заявила Р. по съответното дело, вкл., да се посочи дали е заявила електронен адрес и телефон, има ли предоставен отдалечен достъп до делата. В отговор от РС – 3

Балчик постъпиха отговори с вх.№

139649/21.11.2025г, вх.№

139651/21.11.2025г, вх.№ 147054/05.12.2025г и вх.№ 148049/08.12.2025г, в които беше посочен електронен адрес на ответницата и съдебните книжа по настоящото дело й бяха връчени на същия, с цел обезпечаване на своевременното разглеждане на спора. С писмата беше отговорено, че образуваното НЧХД № 64/2024 г. е с тъжител Л. В. Р., по гр.д. № 217/2024 г. Л.

В. Р. е ответник и за гр.д.№ 291/2025 г., че е образувано по молба на Л. В. Р. за издаване на Заповед по чл.5 от ЗЗДН.

На основание установените данни от съда, с определение №23664/25.11.2025г, остави без уважение искането на ответницата Р. за предоставяне на правна помощ – процесуално представителство от адвокат.

Определението беше обжалвано от нея с частна жалба и по нея беше образувано в.ч.гр.д.№ 320/2026г по описа на САС. С постановено от въззивната инстанция окончателно определение № 476/13.02.2026г беше отменено обжалваното определение на СГС, беше допусната, на основание чл.95, ал.2 ГПК правна помощ на ответницата по делото Л. В. Р. – руска гражданка, под формата на процесуално представителство по гр.д. № 5559/2025 г. на СГС и делото беше върнато за осъществяване процедурата по назначаване на служебен адвокат, определен от Софийска адвокатска колегия.

В изпълнение на дадените указания, с разпореждане №

5362/20.02.2026г съдът изиска от Софийска адвокатска колегия определянето на адвокат, за такъв беше определена адв.Л. М. Д.. С определение 4402/24.02.2026г съдът я назначи за процесуален представител по предоставена правна помощ на ответницата Р. и й определи срок за подаване на отговор на исковата молба.

В определения от съда срок, от ответницата, чрез адв.Л. М. Д., беше подаден отговор с вх.№ 32025/09.03.2026г, в който бяха формулирани възражения, оспорване на представените по делото писмени доказателства от ищцата и бяха направени искания за събиране на доказателства. С отговора ответницата оспори искането за признаване и допускане на изпълнение на процесното осъдително съдебно решение, постановено от Йошкар-Олински градски съд на Република Марий Ел, Руска федерация. Посочи, че за да бъде уважен искът съдът следва да установи, че са налице предпоставките по 4

Договора между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, приложим на основание чл.3 от КМЧП и на чл.117 от КМПЧ.

Разпоредбата на чл.47 от Договора между НРБ и СССР постановявала, че договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения на органите на правосъдието по граждански дела от имуществен характер, като решението за допускане на изпълнението се издава от органа на правосъдието на договарящата страна, на територията на която трябва да се извърши изпълнението. Конкретните предпоставки за признаване на решение били уредени в чл. 49 от съдия договор и изисквали представянето на: заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение; документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или на неговия пълномощник; заверен превод на молбата и на посочените в този член документи.

Разпоредбата на чл.117 от КМПЧ също изрично уреждала предпоставките, при наличие на които искът се уважавал и те били установяване на компетентност на чуждия съд, гарантирано и ефективно упражнено право на защита на ответника, липса на постановено по спора и влязло в сила решение на български съд и липса на висящо производство по спора пред български съд и съответствие на чуждестранното решение с българския обществен ред.

Ответницата не спори, че по делото е представено Решение от името на Руската Федереция от 02.03.2021г. на Йошкар-Олински градски съд на Република Марий Ел, заедно с три справки, заверени от същия съд, за това, че решението е влязло в сила, че ответницата по него Р. Л. В. е била уведомена за времето на разглеждане на делото и събирането на дълга по договора за заем не било изпълнявано.

Ответницата се позовава на съдържащи се данни в някои туристически сайтове по отношение на града Йошкар Ола, определен като много „странен град“ и на информация относно бивш ръководител на Републиката, въз основа 5 на които заявява, че се изисква задълбочен анализ на фактите и документите по делото. Посочва, че съгласно чл.50, т.1 от Договора между НРБ и СССР, в производството за признаване и допускане изпълнението на решението се прилага законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се извършват тези действия. продължава, че спорът между страните бил за неизплатено парично задължение по сключен между тях договор за безлихвен заем от 15 август 20219 г. с уговорена неустойка. За последната възразява, че била уговорена в размер и за период по несправедлив и недопустим начин, в противоречие с чл. 92 ЗЗД, тъй като била прекомерна и излизала извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Това я правило нищожна и допълнително се позовава и на разрешенията в този смисъл в постановеното ТР № 1/2009 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК на ВКС.

Ответницата възразява и че правото й на защита и на представителство по делото, постановеното по което решение се иска да бъде признато, е било нарушено; нямало доказателства, че Йошкар-Олински градски съд на Република Марий Ел бил компетентен да се произнесе по спора, съобразно разпоредбите на българското право; нямало индентификация на ищеца и ответника по делото с адреси, лични номера, лични документи, а разноските по делото били определени по критерии „разумност“ и въз основа на сравними обстоятелства, които се събират за аналогични случаи. При тези нарушения счита, че постановеното решение противоречи на българския обществен ред и повелителните норми, които го регламентират, а именно, нарушено е състезателното начало, равенството на страните в процеса, законността и процесуални норми, касаещи основните принципи на правораздаването, които имат универсално значение и поради това не следва да се допуска признаването и изпълнението му, тъй като не са спазени правилата по екзекватура съгласно чл.117 от КМЧП.