Решение № 610 от 16.08.2019, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 1240/2019
- Вид
- Решение № 610
- Подписан
- 16.08.2019
- В сила
- 22.11.2019
- Състав
- ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 7а, ал. 2, пр. последно · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г, ал. 1, пр. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ град Русе,
16.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на първи юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря ЕЛКА ГОРАНОВА и прокурора ….............……………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1240 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ем Ка Логистик“ ЕООД, чрез адв. С.М., депозирана против наказателно постановление № 38-0000579/20.05.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. последно ЗАП, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че АУАН и НП са издадено при сериозни нарушения на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не са посочени обстоятелствата при които е било извършено нарушението и доказателствата, които го подкрепят. Не е посочено какъв точно превоз се извършва, а именно дали се касае за обществен превоз на товари или на превоз за собствена сметка. Развиват се съображения, че при превоз за собствена сметка не се изисква водачът да притежава удостоверение за психологическа годност. На последно място се развиват съображения, че дружеството е санкционирано с три наказателни постановления, за трима различни водачи, които не се отговаряли на съответните изисквания и според процесуалния представител на дружеството такъв подход не съответства на разпоредбите на закона, тъй като в разпоредбите на закона е използвано множествено число, а несъответствието на водачите спрямо изискванията е констатирано в рамките на една и съща проверка.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В хода и по реда на съдебните прения, в допълнение се навеждат доводи, че е налице съществено противоречие между съдържанието на НП и изложеното от актосъставителя в съдебно заседание, според което дружеството е санкционирано, че е назначило водача без да има съответното удостоверение за психологическа годност. Развиват се съображения, че представените с преписката писмени доказателства не са били на разположение на дружеството жалбоподател и същото не е било запознато с тях.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН
№ 263017/22.04.2019г. от длъжностни лица при ОО „АА” град Русе, за това, че при извършена на 22.04.2019г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Ем Ка Логистик” ЕООД, притежаващо Лиценз № 15160 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение е било установено, че транспортното предприятие е допуснало на дата 27.03.2019г., с товарен автомобил от категория N 3, марка „Мерцедес“, с рег. № Р 80 19 ВС, управляван от водача Д.А.Б., ЕГН: ********** да се извърши превоз на товар на територията на Република България – град Плевен – град Ловеч – град Априлци – град Плевен, с водач Д.А.Б., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, които факти, актосъставителят е субсумирал като нарушение на дружеството по чл. 7а, ал. 2, пр. последно ЗАвП, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ.
АУАН е подписан без възражения от представляващия дружеството. Такива не са депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират с приетата за установена, доказателствено обезпечена фактология.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.
В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото си на защита и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Както в
АУАН, така и в НП нарушението по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвПр, за което е ангажирана отговорността на дружеството е описано чрез посочване на всички обективни елементи на състава на нарушението и в пълно съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти, които е прието, че са се осъществили и субсумирането им под дадената от страна на наказващия орган правна квалификация.
Дружеството жалбоподател, в качеството му на лицензиран превозвач, е санкционирано за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Именно това е нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, поради и което съдът намира за неоснователни доводите развити с жалбата, касаещи непълнота при описанието на нарушението.
В същия смисъл, досежно необходимото съдържание на НП са и Решение от 7.06.2019 г. на АдмС – Русе, постановено по КАНД № 99/2019г. и Решение от 26.04.2018г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 94/2018г.
Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са и твърденията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че дружеството не е било запознато със съдържащите се в преписката писмени доказателства и така е нарушено правото му на защита. Видно от съдържанието на АУАН, в същия изрично са цитирани всички писмени доказателства, които се съдържат в административнонаказателната преписка, поради и което още от момента на образуване на административнонаказателното производство дружеството е било запознато с всички обстоятелства и всички доказателства и по никакъв начин не е било ограничено неговото право на защита.
Не е основание и за отмяна на оспореното наказателно постановление и факта, че в съдебно заседание актосъставителят е посочил, че към момента на сключване на трудовия договор с водача, същият не е имал удостоверение за психологическа годност, тъй като видно както от обстоятелствената част на АУАН, така и от НП отговорността на дружеството е ангажирана, именно за това, че е извършило превоз с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност и нито в АУАН, нито в НП са възведни различни факти, което да е нарушило правото на защита на наказаното лице, а от друга страна изложеното от страна на актосъставителя е вярно и кореспондира с доказателствата по делото, а именно представеният трудов договор на водача, но не е ангажирана отговорността на дружеството за тази форма на изпълнително деяние на състава на нарушението и на същото не е предявено и повдигнато такова административнонаказателно обвинение.
По гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни развитите от процесуалния представител на дружеството жалбоподател доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Дружеството жалбоподател е превозвач, притежаващо лиценз № 15160 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение и е със седалище и адрес на управление в Република България.
Доказването на психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на територията на Република България, се извършва именно с представянето на удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и ред, определени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г., м. и доп., бр. 69 от 2012 г., в сила от 11.09.2012 г.) от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ. При всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.