Решение № 191 от 05.07.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Карлово, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320100336 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „******“ АД, ЕИК ***** от град С., район В., ул. *******, със законни представители А.Я. и М.В. – заедно, като правоприемник на „******“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че с договор за потребителски паричен кредит с номер ****** от 10 юли 2019 г., представляваното от него дружество „****** С.А., клон България“ КЧТ отпуснало на ответника Ф. Н. М. заем в размер на 6 000.00 (шест хиляди) лева, като по желание на клиента е финансирана и покупката на застраховка на стойност 806.40 лева (осемстотин и шест лева и 40 стотинки). Сумата, предмет на горепосочения договор била предоставена по банкова сметка на клиента, съгласно чл. 1 от договора, с което „****** С.А., клон България“ КЧТ изпълнил задължението си по него. В поле „Удостоверение на изпълнението“ от приложения договор, клиентът удостоверил усвояването на заема, с което фактическият състав по реалната сделка бил изпълнен. Въз основа на чл.3 от същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 24 (двадесет и четири) месечни вноски, всяка в размер на 378.41 лева (триста седемдесет и осем и 41 стотинки), които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването му при ГЛП 32.03% и ГПР 42.38%. Длъжникът Ф. Н. М. преустановил плащането на вноските по кредит номер ****** на 20 октомври 2020 г., като към тази дата били погасени 14 месечни вноски. Към настоящия момент настъпила и последната падежна дата по кредита, поради което всички задължения по кредита станали ликвидни и изискуеми. По този начин ответникът следвало да изплати 1 главница в размер на 3 173.72 лева и възнаградителна лихва за период от 20 октомври 2019 г. до 20 юли 2021 г. в размер на 456.59 лева. Ф. Н. М. дължал и законна лихва за забава в размер на 163.09 лева (сто шестдесет и три и девет стотинки) за периода от 20.07.2021 г. до 20.01.2022 г. (датата на предявяване на иска). Към настоящия момент ответникът дължал на ищеца следните суми: главница в размер на 3 173.72 лева, възнаградителна лихва в размер на 456.59 лева и законна лихва за забава в размер на 163.09 лева за период от 20 октомври 2019 г. до 20 юли 2021 г., както и законната лихва, считано от предявяване на иска.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди Ф. Н. М. да заплати на „****** С.А., клон България“ КЧТ сумата в размер на 3 793.40 лева (три хиляди седемстотин деветдесет и три и 40 стотинки), представляваща главница в размер на 3 173.72 лева (три хиляди сто седемдесет и три и 72 стотинки), възнаградителна лихва в размер на 456.59 лева (четиристотин петдесет и шест лева и 59 стотинки) и законна лихва за забава в размер на 163.09 лева (сто шестдесет и три и девет стотинки), ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 26.01.2022 г. до пълното погасяване на вземането. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Ф. Н. М. оспорва иска като неоснователен.

Сочи се с исковата молба по гр. дело № 1890/2021 г. (от което дело настоящата искова молба е постъпила като насрещен иск и в последствие е отделено производството) ответникът Ф. Н. М. е поискал да бъде признато за установено по отношение на „****** С.А., клон България“, че договор за потребителски кредит № PLUS -17104782 от 10.07.2019г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т. 9, т.10, т.11, чл.

10а, ал. 2 от Закона за потребителските кредити. Съгласно разпоредбата на чл.

23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по кредита. Нормата на чл. 23 от ЗПК била императивна и в нея ясно било разписано, че при признаване на недействителността на договора за потребителски кредит не се дължат лихви или други разходи по кредита. Насрещния иск целял да се пренебрегне тази законова норма, което било недопустимо. Твърди, че Ф. Н. М. върнал 16 вноски по 378.41 лева или сумата от 6000 лева, а не както се твърдяло в исковата молба - 14 вноски. В случай, че договор за потребителски кредит № PLUS — 17104782 от 10.07.2019г., бъдел признат за недействителен, то ответникът дължал лихви и/или други разходи по кредита. В конкретния случай, дадената в заем сума от 6000 лева от дружеството „****** С.А., клон България” на ответника щяла да се разглежда по правилата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото заемателят върнал сумата от 6000 лева, а договорените с договора за потребителски кредит възнаградителни лихви и лихви за забава били недължими, защото следвайки недействителността на договора те се явявали недължими. И доколкото заемателят дължал лихва само ако това е уговорено писмено, а други писмени договорки между страните нямало, освен тези инкорпорирани в договора, то и предявените искове за заплащане на сумата от 3173.72 лева, представляваща главница, сумата от 456.59 лева възнаградителна лихва за периода 20.10.2019г. до 20.07.2021г.и сумата от 163.09 лева законна лихва за забава за периода 20.07.2021г. до 20.01.2022г. се 2 явявали неоснователни.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В хода на разглеждане на производството е вписано прехвърляне на търговското предприятие на първоначалния ищец „****** С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ******** с правоприемник „******“ АД, ЕИК ***** от град С., район В., ул. *******, със законни представители А.Я. и М.В. – заедно.

Не се спори, че на 10.07.2019 г. страните сключили договор за потребителски кредит № № PLUS -17104782, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата 6000.00 лева, като още при сключване на договора ищецът приспаднал част от тази сума в размер на 210 лева, представляваща такса „ангажимент“, а на ищеца била преведена сума в размер на 5790 лева. Страните уговорили връщане на кредита на 24 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 2378.419 лева. Договорената обща стойност на плащанията е определена в размер на 9081.84 лева.

Периодът, за който кредитът е следвало да бъде върнат е посочен в приложения погасителен план – 20.08.2019 г. до 20.07.2021 г. Получаването на договорената главница след прихващане на такса ангажимент се признава от ответника. Ищецът твърди, че ответникът е погасил общо 14 месечни вноски (не е посочена конкретна сума от ищеца, изчислена математически, сумата покриваща 14 месечни вноски възлиза на 5 297.74 лева). В приетото като доказателство гражданско дело № 1890/2021 г. по описа на КрлРС е представена счетоводна справка за заплатените от ответника суми, като посочената в нея сума възлиза на 5451.53 лева. Документът е изходящ от ищеца, и тъй като същият не е негов интерес и установява по-голяма заплатена сума от заявената, то съдът го кредитира като приема, че ответникът е заплатил по кредита обща сума в размер на 5 451.53 лева, а не 5 297.74 лева (както е заявено в исковата молба). С влязло в законна сила решение № 335 от 04.11.2022 г. по гр. дело № 1890/2021 г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение № 359 от 21.03.2023 г. по в. гр. дело № 81/2023 г. по описа на ПдОС, е прогласена нищожността на договор за потребителски паричен кредит № ****** от 10.07.2019 г. сключен между „****** С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕИК ********, гр. С., ж.к. М. 4, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от Д, Д. – зам. управител, като кредитодател и Ф. Н. М. с ЕГН **********, адрес: с. А., обл. П., ул. *****, като кредитополучател, поради противоречие със закона. Със същото решение дружество „****** С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ“ е осъдено да плати на Ф. Н. М. сумата от 200 лева, представляваща такса ангажимент.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

С влизане в законна сила на решението, с което договорът е признат за нищожен, настоящият съдебен състав намира, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като 3 платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. Въз основа на изходящ от ищеца документ се установява, че ответникът е заплатил обща сума в размер на 5 451.53 лева, което сочи че непогасената главница е в размер на 548.47 лева. Съдът не приспада удържаната сума в размер на 200 лева, представляваща част от таксата ангажимент, която е била удържана при сключване на договора, доколкото с влязло в законна сила решение същата е присъдена на ищеца, т.е. постановено е връщането й.

Следва от изчислената главница в размер на 548.47 лева да се приспадне сумата от 10.00 лева, която се явява прихванатата и неприсъдена на ответника сума от такса ангажимент, която е недължима с оглед нищожността на кредита. При това положение, ищецът се явява задължен за сумата от 538.47 лева, представляваща неизплатената част от главницата по сключения между страните договор за кредит. Недоказани се явяват възраженията на ответника, че в тежест на ищеца е да докаже какви суми ответникът е платил. В тежест на ищеца е да докаже размера на исковите претенции, но фактът на плащане е изцяло в тежест на ответника, а твърденията му за заплатени общо 16 вноски по кредита останаха недоказани, доколкото не са представени от ответника никакви доказателства за плащане, извън изходящия от ищеца документ за това. Съдът не може да ползва заключението на вещото лице, изготвено в друго производство, но според настоящия състав не се налага изслушване на нова експертиза, доколкото по делото има достатъчно доказателства за размера на заплатеното, респективно – дължимото по главницата.

По изложените съображения, съдът следва да осъди Ф. Н. М. да заплати на ищеца сумата от 538.47 лева, представляваща дължима и неизплатена част от главницата договор за потребителски кредит № ******, сключен на 10.07.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 26.01.2022 г. до окончателното плащане, като за разликата над 538.47 лева до пълния предявен размер от 3 173.72 лева, както и исковете за сумата от 456.59 лева, представляваща възнаградителна лихва както и сумата от 163.09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

ОТНОСНО разноските по делото:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е реализирал разноски както следва: 226.95 лева за дължима държавна такса и 100 лева за възнаграждение на юрисконсулт, или общо в размер на 326.95 лева. Съразмерно с уважената част от иска му се следват разноски в размер на 46.41 лева.

Ответникът не е реализирал и доказал разноски, и такива не се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска.

Следва, на основание чл. 38, ал.1 от ЗА, да се осъди ищеца да заплати на адв. С. П. сумата от 679.34 лева, представляваща адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА във вр. с чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислена върху сбора от цената на всеки отделен иск.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 23 от ЗПК вр. с чл. 240 от ЗЗД, Ф. Н. М. с ЕГН **********, адрес: село А., община С., област П., ул. ***** да заплати на „******“ АД, ЕИК ***** от град С., район В., ул. *******, със законни представители А.Я. и М.В. – заедно, сумата от 538.47 лева (петстотин тридесет и осем лева четиридесет и седем стотинки), представляваща дължима и неизплатена част от главницата договор за потребителски кредит № ******, сключен на 10.07.2019 г. между „****** С.А., клон България“ КЧТ и Ф. Н. М., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 26.01.2022 г. до окончателното плащане, като за разликата над 538.47 лева до пълния предявен размер от 3 173.72 лева, както и за сумата от 456.59 лева, представляваща възнаградителна лихва и сумата от 163.09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, отхвърля исковете като НЕОСНОВАТЕЛНИ.