Решение № 233 от 01.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Пазарджик, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Х. Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Х. Г. Гражданско дело № 20255220103765 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба от А. С. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с. Г., ул. „П.“ №**, обл. П., чрез адв. С. В. М., от АК – гр. П. със съдебен адрес гр. ., ул. „Ц. С.“ № **, к. 21, против „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представляван от С. Н. С. и С. Н. Т..

В подадената искова молба ищецът твърди, че ответното дружество й е отпуснало кредит в размер на: 200 лв., със срок на кредита: 30 дни. Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г., А. С. С. е следвало да върне в рамките на 30 дни единствено 200.00 лв. В договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. и погасителния план към него е записано, че годишен лихвен процент е в размер на 36.00 %, а годишен процент на разходите е в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. „В случай че Страните са договорили обезпечение, ПОТРЕБИТЕЛЯТ следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в 1 полза на КРЕДИТОРА, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА всички задължения на ПОТРЕБИТЕЛЯ по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 17, ал. 2 от договора също „Третото лице – поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от КРЕДИТОРА. Одобрението се извършва единствено по преценка на КРЕДИТОРА.“ Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. „В случай че ПОТРЕБИТЕЛЯТ не изпълни задължението си посочено в чл. 17, същият дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 17 причинява на КРЕДИТОРА вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на ПОТРЕБИТЕЛЯ и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Чл. 27, ал. 2 гласи „Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, ПОТРЕБИТЕЛЯТ да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Чл. 27, ал. 3 гласи „Неустойката се дължи само за периода през които ПОТРЕБИТЕЛЯТ не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако ПОТРЕБИТЕЛЯТ осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл. 19, като ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.“ Уговорената в чл. 27 от договора за потребителски кредит неустойка е за 2 неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. От сключването на договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. А. С. С. е заплатила на “ЛЕНДИВО” ООД, с ЕИК: 203811241 парична сума в общ размер на 228.00 лв. “ЛЕНДИВО” ООД обаче изпраща имейл съобщения на А. С. С., че дължи още парични суми макар тя да е върнала дължимата съгласно погасителния план сума в размер на 200.00 лв. На 20.08.2025 г. “ЛЕНДИВО” ООД информира А. С. С., че дължи 437.88 лв. по договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г., както и на 26.09.2025 г. за дължима парична сума в размер на 611.96 лв. “ЛЕНДИВО” ООД си начислява към задълженията на А.

С. С. по договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Чрез предвидената в чл. 27, ал. 1 от договора за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. неустойка задължението на А. С. С. от 200.00 лв. до 26.09.2025 г. е нараснало с над 400 % за по-малко от осем месеца. Сочи се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 17, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. – три дни от сключване на договора е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябва да отговаря поръчителя, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция, показват, че единствената цел на неустойката по чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За “ЛЕНДИВО” ООД, с ЕИК: 203811241 е било предварително ясно, че А. С. С. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за А. С. С., наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Счита се, че определената неустойка съгласно чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включванетозаобикаля изискването за 3 максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, считам целият договора за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Действията по предоставяне на обезпечение за отпускане на кредит, респективно задължението за неустойка при не предоставянето на такова обезпечение, са свързани с кредитното правоотношение, като обуславят усвояването му. Поради което неустойката по чл. 27, ал. 1 от договора представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. В ДПК, който е сключила А. С. С. е 6 Този файл е копие на електронно подписан документ. посочен размер на ГПР от 42.58 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка за 4 непредоставяне на обезпечение. Това противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва А. С. С. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК – до пет пъти законната лихва. Задължително трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в съответствие с описаната в част I от Приложение I към Директивата математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено това изчисляване (това мнение се споделя от съдебната практика: цитира се). Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя А. С. С. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването.

Претендира се и връщане на платена без основание сума в размер на 28.00лв.

Оформен е петитум с който се иска от съда да обяви договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. сключен на 28.02.2025 г. между А. С. С., с ЕГН: ********** и “ЛЕНДИВО” ООД, с ЕИК: 203811241 за нищожен поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и да осъди “ЛЕНДИВО” ООД, с ЕИК: 203811241 да заплати на А. С. С., с ЕГН: ********** парична сума в размер на 28.00 лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД поради платена при начална липса на основание.

В условията на евентуалност на искането им за обявяване на договор за 5 потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. за нищожен, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл. 27, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 156584/ 28.02.2025 г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Моли съда да осъди “ЛЕНДИВО” ООД, с ЕИК: 203811241 да заплати разноските по делото, в това число адвокатско възнаграждение. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.