Решение № 211 от 22.12.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. гр.Мадан, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100465 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от ******* ** против О.

К. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 240, ал.

1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че О. К. С. дължи на „******* *** в качеството му на частен правоприемник на „*******” ** по силата на договор за цесия от ***** г. следните суми: 449.09 лева - главница, ведно със законната лихва от входиране на заявлението до окончателно изплащане на задължението; 105.02 лева — договорна лихва, начислена за периода от 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г.; 59.25 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г.; 45.49 лева — такси, начислени за периода 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на ********* г. между кредитора „*******” **, ЕИК **** и О. К. С. е сключен Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта ********. По силата на договора Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитен лимит по револвираща банкова кредитна карта, като кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни.

Предоставеният кредитен лимит бил в размер на 1 000,00 (хиляда) дева и е издадена кредитна карта ****** Съгласно чл. 6 от договора, приложимият лихвен процент по кредита е: 16,90 % по редовен дълг, формиран от покупка/плащане на ПОС устройства; 18.90% по редовен дълг, формиран от теглене на суми в брой от *********устройства. Променливият годишен лихвен процент е равен на сбора от референтен лихвен процент и фиксирана 1 надбавка в първата хипотеза 16.70% годишно и 18.70% годишно, като към датата на сключване на договора РАП е в размер на 0.20%. В чл. 8 и чл. 9 от договора е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 20.63 % а общата дължима сума — 1 105,31 лева. В чл. 15.5. са изброени допусканията, които са взети предвид при определяне на ГПР, а в чл. 15.6. — тези при които е изчислена общата дължима сума по кредита. Страните са договорили, че олихвяването се извършва ежемесечно на датата па издаване на извлечението. С подписване на договора картодържателят се е съгласил информацията по извлечението да му бъде предоставена в банковите салони при поискване, като кратко извлечение от всеки банкомат на Банката, чрез ежемесечно генерирано извлечение на интернет сайт ******или чрез онлайн и мобилно банкиране на *** при сключен договор за онлайн банкиране.

Съгласно чл. 16.1. картодържателят е поел задължението ежемесечно да погасява задължението си към Банката до датата на падежа, която е 24 дни след датата на издаване на извлечението. Обстоятелството, че картодържателят не е получил извлечение не го освобождава от задължение за заплащане на дължимите във връзка с ползването на картата суми.

Картодържателят се е задължил при частично погасяване да погаси на договорения падеж не по- малко от 3% от общата сума на тегленията, плащанията при търговци и годишната такса за поддържане на карата, заедно с цялата сума на начислените лихви за предходния период, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, като сушата на частичната погасителна вноска не може да е по-малка от 10 (десет) лева. Съгласно чл. 14.5., договорът е в сила от деня на подписването му до изтичане на срока на валидност на картата. Срокът на договора се подновява автоматично на всеки две години от датата на преиздаване на картата, срокът на валидност на последно издадената кредитна карта е изтекъл на 30.11.2024 г. Предоставеният кредитен лимит е усвояван многократно по сметката на кредитополучателя, но последният не е изпълнил своите задължения за внасяне на месечни погасителни вноски и е изпаднал в забава, като не е извършил дължимите плащания по договора.

Датата на първото просрочие по кредита е 17.10.2022 г., от която дата настъпва изискуемостта на претендираното вземане. С договор за прехвърляне на парични вземания от *******г. кредитодателят „******” ** (цедент) прехвърля вземанията си по горепосоченото правоотношение на доверителя ми — „Фронтекс Интернешънъл“ **** (цесионер). Към настоящата искова молба приложено представям и моля съдът да приеме доказателства относно настъпилото частно правоприемство, а именно — договор за прехвърляне на парични вземания от 11.06.2024 г., извлечение от Приложение № * към договора за цесия относно вземането спрямо ответника, потвърждение за извършената цесия и пълномощно от цедента, съгласно което доверителят ми е упълномощен с правото да уведоми длъжника за прехвърлянето на задължението му. Ищецът изпратил чрез препоръчана пратка на „*******“ *******, уведомление за цесия, което е връчено на длъжника. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на 2 договорните му задължения доверителят ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № ***/**** г. по описа на РС М. и по което била издадена заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение на длъжника, поради което в изпълнение на указанията на съда ищецът предявява настоящия установителен иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Възразява против редовността на исковата молба. Сочи, че ответникът и други лице от негово име извършвали в полза на твърдения първоначален кредитор „********“ ** следните плащания: плащане в размер на 200 лв. на 13.11.2020 г.; плащане в размер на 280 лв. на 21.01.2021 г.; плащане в размер на 200 лв. на 05.05.2021 г.; плащане в размер на 400 лв. на 18.05.2021 г.; плащане в размер на 200 лв. на 27.07.2021 г.; плащане в размер на 150 лв. на 02.09.2021 г.; плащане в размер на 250 лв. на 04.11.2021 г.; плащане в размер на 200 лв. на 06.12.2021 г.; плащане в размер на 150 лв. на 16.02.2022 г.; плащане в размер на 400 лв. на 21.07.2022 г.; плащане в размер на 60 лв. на 03.10.2022 г.; плащане в размер на 150 лв. на 03.10.2022 г. Ответникът оспорва валидността на твърдяното цедирано правоотношение между „******* “ ** и ищеца - Договор за предоставяне на кредитен лимит по револвираща кредитна карта № ****** Намира, че последният не отговаря на изискването на чл. 5, ал. 4 от Закона за потребителския кредит. Законово необходимата информация, включително общите условия не били предоставени на ответника по разбираем начин и с еднакъв вид, формат и размер на шрифта - не по-малък от 12 пункта. На следващо място при анализ на съдържанието на твърдяното договорно правоотношение следвало да се обърне внимание на следните разпоредби: т.

15.2.8. от Договора гласи: „При просрочие от страна на КАРТОДЪРЖАТЕЛЯ, БАНКАТА олихвява с действащия за съответния период договорен лихвен процент според т. 6.2.1 или т. 6.2.2. и наказателна надбавка в размер на 10 (десет) пункта годишно, а в случаите на незабавна изискуемост на целия дълг - с действащия за съответния период договорен лихвен процент според т. 6.2.2. и наказателна надбавка в размер на 10 (десет) пункта годишно, до окончателното изплащане на просрочените или предсрочно изискуемите суми.“; т. 15.2.9. от Договора гласи: „Наказателните лихви и неустойки за просро- чие се начисляват от датата на изпадане в просрочие до погасяване на просрочието.“; в т. 15.3.2.1., 15.3.2.2. и 15.3.2.4. от Договора са уговорени такси, които са свързани с характерни дейности по усвояването и управлението на кредита, което пряко противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК; т.

16.1. от Договора гласи: „КАРТОДЪРЖАТЕЛЯТ е длъжен ежемесечно да погасява задължението си към Банката до датата на падежа. Датата на падежа е 24 (двадесет и четири) дни след датата на издаване на извлечението. В случай, че двадесет и четвъртият ден е неработен, датата на падежа е първият следващ работен ден. След този срок БАНКАТА начислява наказателен лихвен процент за просрочие. Обстоятелството, че КАРТОДЪРЖАТЕЛЯТ не е получил извлечение не го освобождава от задължение за заплащане на 3 дължимите във връзка с ползването на картата суми.“; в т. 16.4. се сочи, че „Върху непогасената сума от лимита БАНКАТА продължава да начислява договорената лихва до следващ падеж. При пълно погасяване КАРТОДЪРЖАТЕЛЯТ е длъжен да погаси посочената в извлечението обща дължима сума."; т. 16.7. от Договора гласи: „Вземанията на БАНКАТА се реализират в следната поредност: просрочени лихви, такси и главница, редовни лихви, неустойки, такси и комисионни за предходния месец, главница като обща сума на тегленията и плащанията, включително удържаната от кредитния лимит сума за заплащане на застрахователната премия по застрахователни програми на *** ** /само в случаите, когато клиентът има сключена застраховка за негова сметка/ и вноска в случай на закупена на равни месечни вноски стока преди или след издаването на кредитната карта.";

Ответникът сочи, че съвкупният анализ на гореизброените договорни разпоредби показвал редица нарушения на императивни забрани, установени в ЗПК. Най-същественото нарушение в случая било това на забраната на чл.

33, ал. 2 от ЗПК регламентиращо максималния размер на дължимото от потребителя обезщетение за забава, което не може да бъде по-високо от законната лихва за съответния момент. В т. 15.2.8. от Договора по недвусмислен начин се сочило, че при забава на потребителя се начисляват както действащият договорен лихвен процент, който може да бъде между 16,7% и 18,7%, така и наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно, което възлиза на 26,7%, респективно - 28,7%. Тази договорна разпоредба противоречала на закона и не можела да породи действие. Забавата на кредитополучателя при погасяване на падежирали вземания била един от двата начина банката да реализира печалба (другият начин бил начисляването на такси за обслужване на сметката и платежните инструменти). Това била една очаквана от дружеството кредитор хипотеза и нев- ключването на начисляваната наказателна лихва под формата на 10 пункта годишно като компонент при изчислението на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност. Твърди, че непосочването на правилен размер на годишния процент на разходите и всички компоненти, от които той се състои, въвежда потребителя в заблуждение относно действителните и значително завишени разходи по заемите. При това положение посочените в Договорите годишни проценти на разходите не могат да послужат за преценка на икономическите последици от сключването на Договорите, каквото е съответното законово предназначение на годишния процент на разходите. В тази връзка счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - не е посочен годишният процент на разходите, което влече след себе си недействителност на целия Договор. Моли да бъде извършена проверка за наличие на други фактически и правни основания за неравноправност на твърдяното между страните договорно отношение, освен горепосочените. Възразява за погасяване на претендираните с исковата молба вземания поради изтекла погасителна давност. Счита, че претендираните суми не се дължат от ответника и поради плащане, тъй като доколкото ищцовото дружество не е 4 посочило дали е направило прихващане на заплатени от ответника суми със задължения за наказателни лихви. Съгласно уговореното в договора било вероятно да е направено прихващане с начислени наказателни лихви, които не следва да се дължат поради противоречие със закона. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното

Видно от приложеното ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на РС М. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед Рег.№ *** / *** за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 449.09 лева /четиристотин четиридесет и девет лева и девет стотинки/ - главница по договор за издаване на кредитна карта ******от ******* г.; 105.02 лева /сто и пет лева и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г.; 59.25 лева /петдесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 11.06.2024 г. до 06.06.2025 г.; 45.49 лева /четиридесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/ - такси за периода от 17.10.2022 г. до 12.04.2024 г., ведно със законна лихва върху дължимата главница от датата на подаване на заявлението в съда – 13.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок, поради което същите са допустими, тъй като са предявени в срок, имащи за предмет същите вземания.