Решение № 114 от 02.12.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Разград, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора Сезгин Сеидов Османов (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600275 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по протест от прокурор при РП Разград,

Териториално отделение

Исперих против присъда

№260013/07.07.2021 г. по нохд №160/2020 г. на РС Исперих.

Постъпил е протест (вх. №261646/0.07.2021 г. на РС Исперих) на прокурор от РП Разград, ТО Исперих против присъда №260013/07.07.2021 г. по нохд №160/2020 г. на РС Исперих.

Оплакванията са, че присъдата е неправилна.

Искането е за отмяна на присъдата, с която подс. В. Б. П. е призна за невиновен и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по предявеното обвинение, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане.

Няма направени доказателствени искания.

В допълнителни съображения от 05.08.2021 г. се излагат доводи в подкрепа на оплакванията в протеста за неправилност на присъдата.

Според прокурора изводите на съда, че не е доказано авторството на деянието от В.П., са резултат на това, че необосновано и без мотиви не е кредитирал показанията на св. Ф.Х., Г.Х., Р. М. и Н. Ч..

Направено е доказателствено искане за повторен разпит на св. Ф.Х. и св. Г.Х., относно отношенията им с подс. В. П. по време на деянието и за 1 изискване на справка от ОД МВР Разград от база данни на „Гранична полиция“ за пътуванията зад граница на В. П., за да се съпоставят с времето и мястото от където са проведени разговори с отправени заплахи.

В съдебно заседание прокурорът от ОП Разград заявява, че обвинението и след проведеното въззивно съдебно следствие е недоказано, поради което не поддържа протеста. Намира, че са установени закани, спрямо пострадалия, но те не са за убийство. Съответно няма закана за убийство, която да е в състояние да възбуди основателен страх у него.

Заключението на прокурора е, че присъдата на ИРС следва да бъде потвърдена.

Постъпило е писмено изложение вх. №261833/01.09.2021 г. от адв.

П.М. – повереник на Ф.Х., конституиран като граждански ищец, в което изразява подкрепа към подадения протест и искане да бъде уважен предявения граждански иск в пълен размер.

В съдебно заседание повереника на Ф.Х. адв. П.М. излага становище, че обвинението е доказано по непротиворечив начин. Повереникът изтъква, че е установено по делото, следствие на техническата експертиза и превода на получените на телефона от пострадалия съобщения, че съобщения с текст, които което касаят, както закана, така и обидни думи и изрази по отношение на пострадалия, предизвикват страх в пострадалия. Според адв. М. е доказано, че тези текстови съобщения са подадени от телефона на подсъдимия. Закани са отправяни и чрез телефонни разговори, като свидетел на тези закани е съпругата на пострадалия.

Повереникът намира, че подсъдимият не е искал паричната сума да бъде възстановена на пострадалите и след като превел сумата, недоволен от всичко това е започнал тази агресия в телефонни разговори и с текстови съобщения.

Адв. М. твърди, че при отправянето на закани, като гласови, така и текстови чрез СМС, е съществувала реална опасност подсъдимият да извърши това, с което се заканва и тези закани са възбудили основателен страх. Счита, че е доказан по основание и размер предявения граждански иск в размер на 1000 лв. и моли да бъда уважен.

Искането е съдът да признае подсъдимия за виновен.

Препис от протеста е връчен на защитника на подсъдимия и не са постъпили писмени възражения по чл. 322 НПК.

Защитникът на подс. П. – адв. С. заявява, че присъдата на РС Исперих е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Излага доводи, че:

- деянието, извършено от подсъдимия, не осъществява състав на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК;

- няма доказателства за провеждани телефонни разговори между 2 подсъдимия и пострадалия;

- в приложените по делото текстови съобщения на турски език, преведени на български език, според адв. С., се съдържат различни закани към пострадалия, към негови близки, за отнемане имущество като и обидни квалификации и би могло да се твърди, че тези закани и обиди могат да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 144, ал. 1 НК или чл. 146, ал. 1 НК, които са от частен характер.

Защитата изтъква, че подсъдимият и пострадалият са уредили отношенията си още в края на 2019 г. и няма установени други конфликти между тях, които да са причина за подобни действия на подсъдимия.

Според адв. С. няма предпоставки, които да налагат отмяна на присъдата, постановяване на нова или нейното изменение или връщане на делото за ново разглеждане. Моли съда да потвърди присъдата.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на въззивната проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, установи:

Протестът е подаден против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 1 НПК.

С обжалваната присъда РС Исперих признал подсъдимия В. Б. П. за невиновен в това, че за периода от 02.11.2019 г. до 12.11.2019 г., в село **, от мобилен телефон се е заканил на другиго – на Ф. Н. Х.., 56 годишен от *** с убийство и това заканване би могло да възбуди у Ф.Х. основателен страх за осъществяването му и го оправдал по обвинението за престъпление по чл.

144, ал. 3 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът отхвърлил предявения, на основание чл. 45 от ЗЗД, от Ф. Н. Х.. против подсъдимия В. Б. П., граждански иск за сумата 1 000 лева, съставляваща обезщетение за причинени в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на довършване на деянието – 12.11.2019 г.

Установена е следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Б. П. е български гражданин, роден на 27.05.1979 г. в град Русе, живущ в ***, с основно образование. П. е женен и има едно дете.

Не е осъждан.

Ф.Х. живеел в *** и бил ***. Х. често пътувал до Германия.

П. и Х. не се познавали и не били контактували до септември 2019 г., когато Х. потърсил П. по телефона. През 2019 г. негови познати предплатили част от цената на автомобил в Германия и Х. поел ангажимент да намери 3 превозвач, който да докара автомобила в България. Намерил телефонен номер на подс. В.П. и се свързал с него. Х. знаел следните телефонни номера на П. – български - *** и немски - +***. Разбрали се П. да докара автомобила с платформа срещу възнаграждение от 500 евро. Х., съгласно уговорката между двамата, тъй като щял да пътува в този ден, оставил сумата 3300 евро, която следвало да бъде предадена на подс. П., за да плати автомобила, в ресторант „Момин рид“. По-късно П. получил тази сума. В.П. не доставил автомобила.

Х. твърди, че след това комуникацията между тях била затруднена. П. твърдял, че изпраща сумата чрез платежни системи за парични преводи, но не му изпратил код, за да може да ги получи.

Известно време П. обещавал да изпрати парите, но не изпълнявал уговорката със св. Х.. След проведена среща между двамата в гр. Варна парите били преведени на Х. на 29.10.2019 г.

След това Х. твърди, че почнал да получава заплахи по телефона и на 30.10.2019 г. подал жалба до РП Исперих (л. 8 от ДП), че е заплашен от В. Б.

П., че ще бъде убит, ще бъдат запалени къщите и колите му.

След това през месец ноември 2019 г. Х. твърди, че продължил да получава, по телефона, заплахи от телефонен номер - ***, чрез който се свързвал преди това с В.П..

Телефон с номер *** е бил регистриран на ЕТ „Самир М.ов – Серджо“ и е използван с телефон с IMEI 35577408351866. Същият се е ползвал и със сим карта с номер +***.

Заплахите били отправяни на номер ***, който Х. твърди, че е ползвал.

Видно от извършената справка този номер е регистриран на ЕТ „МЕРТ – Г.Х.“. Х. твърди, че заплахите били с убийство, изнасилване и палежи.

Твърди, че ги записал и предал на органите на МВР, но обвинението не твърди наличие на такива записи. Известно време Х. не казал на съпругата си за заканите, но след това я уведомил, че получава заплахи. Съпругата на Х. – св. Х. твърди, че чувала отправените по телефона заплахи, като те били за изнасилване, че ще им запалят къщата, че ще убият, застрелят съпруга .

Твърди, че и тя получавала заплахи от различни телефонни номера и различни лица.

Според извършения анализ от служител на МВР на информацията от справките, обхващащи период от 29.10.2019 г. до 29.11.2019 г., представени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и услуги, на проведените разговори между твърдяните от Х. мобилни номера, по които се извършвала комуникацията с подсъдимия, са установени:

- комуникация на 29.10.2019 г. и 30.10.2019 г. между номер, който Х. твърди, че е ползвал – *** и друг номер, който Х. твърди, че е ползван от подсъдимия - +***;

- комуникация на номер ***, ползван от пострадалия и номер ***, който пострадалия твърди, че е ползван от подсъдимия на 29.10.2019 г. и 1 повикване от 23.05 ч. на 31.10.2019 г.;

4

- комуникация между номер ***, който пострадалия твърди, че е използван от подсъдимия и номер ***, който пострадалия твърди, че е използвал, съответно на:

- 31.10.2019 г. продължителност 8 секунди и 2 секунди;