Решение № 2981 от 27.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2981 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К. Д. Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110102331 по описа за 2022 година

“Р. (България)“ ЕАД е предявило против К. В. Н. установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 3912,87 лева, включваща 845,84 лв. редовно падежирала главница, както и сумата от 3067,03 лв., предсрочно изискуема главница по Договор за студентски кредит № .. от 03.02.2016 г., ведно със законна лихва от 24.03.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 98,54 лв. за периода 15.09.2019 г. - 01.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 36,81 лв. за периода 15.10.2019 г. - 01.03.2020 г., за които суми по ч. гр. д. № 14983/2020 г. на СРС, 82 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Ищецът твърди, че на 03.02.2016 г. е сключил с ответницата Договор за студентски кредит № .., по силата на който е предоставил сумата от 4200 лева с цел заплащане на 6 броя такси за обучение със срок за погасяване на кредита – 15.07.2021 г. Договорът бил допълнен и изменен с Анекс № 1 от 26.02.2018 г., съгласно чл. 2 на който гратисният период, уговорен в чл. 4.2 от Договора, се променя до 15.07.2019 г., като след изтичането му кредитът следва да бъде издължен на 24 равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, платими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.08.2019 г. до 15.07.2021 г. включително. В анекса е уточнено, че по време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихва по кредита. На датите на падеж от 15.10.2019 г. до 15.02.2020 г. ответницата не е заплатила дължимите месечни погасителни вноски по кредита с оглед на което ищецът е изпратил писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договора за кредит, достигнало до адреса на кредитополучателя.

Предсрочната изискуемост била осчетоводена на 02.03.2020 г. Иска се от съда да постанови 1 решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца горепосочените суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Признава, че между нея и ищеца е сключен Договор за студентски кредит № .. от 03.06.2016 г. по смисъла на ЗКСД с цел заплащане на семестриалните такси на ответницата в качеството на студент в НБУ. Оспорва, че е запозната и че са разяснени от ищеца общите условия, приложими към процесния договор.

Възразява срещу твърденията на ищеца за надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит, като излага, че от страна на “Р. (България)“ ЕАД не са предприемани никакви действия в тази насока. Навежда аргументи, че в качеството си на кредитополучател и длъжник е уведомявала многократно ищеца за настъпилите правопогасяващи и правоизключващи обстоятелства, освобождаващи я от задължението за заплащане на процесните суми. Оспорва, че е получила стандартен европейски формуляр, който да описва вида на кредита, съгласно изискванията на ЗПК, както и че е предоставена преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита. Не била уведомена за размера на ГПР по кредита. Заявява, че клаузата на чл. 9.3 от процесния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като с оглед на обстоятелството, че ищецът не е положил достатъчно усилия да уведоми ответницата за обявяването на предсрочната изискуемост счита, че е нарушен и принципът на добросъвестност и справедливост съгласно чл. 9 ЗЗД и съгласно ЗЗП. Ответницата твърди, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

Навежда аргументи за наличие на неравноправи клаузи по чл. 146 ЗЗП, тъй като в договора не се конкретизира каква част от месечната вноска е главница и каква част лихва, липсвала информация относно възможностите за промяна на лихвения процент и за начина, по който се определя. В отговора на исковата молба се твърди, че е налице нееквивалентност на насрещните престации, което водело до противоречие с добрите нрави и нищожност на договора. С оглед на релевираното възражение за нищожност на процесния договор ответницата заявява, че при установяване на плащане от страна на ищеца ще се дължи връщане на това, което “Р. (България)“ ЕАД е престирало при начална липса на основание.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С Договор за студентски кредит от 03.02.2016 г. „Р. (България)“ ЕАД предоставя на К. В. Н. кредит в размер на 4200 лева за заплащане на 6 броя такси за обучение с краен срок на погасяване на кредита – 15.07.2020 г. при годишна лихва от 7%. Уговорен е гратисен период за погасяване на кредита от 30 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.07.2018 г. Посочено е, че кредитът ще бъде погасен на 24 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.08.2018 г. до 15.07.2020 г. При забава в плащането на уговорените суми по кредита се дължи заплащане на лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху 2 забавената сума. В чл. 8.3. от договора е посочено, че държавата заплаща непогасената част от общия размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 г. от изтичане на гратисния период. В чл. 6 от договора са посочени хипотезите, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем.

С Анекс № 1 от 26.02.2018 г. към договора е изменен крайният срок за погасяване на всички дължими суми по кредита на 17.07.2021 г. Гратисният период при погасяване на кредит е променен до 15.07.2019 г. След изтичане на гратисния период кредитът ще бъде погасен на 24 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число от съответния месец, считано от 15.08.2019 г. до 15.07.2021 г.

Съдът е обявил за безспорно между страните сключването на Договор за студентски кредит № .. от 03.02.2016 г. за сума за главница в размер от 4200 лв. с кредитополучател К.

В. Н..

Представен е Типов договор за кредитиране на студенти и докторанти от 29.06.2010 г., сключен между министърът на образованието, младежта и науката и “Р. (България)“ ЕАД, в чл. 37, ал. 1, т. 3 от който е посочено, че министърът непогасената част от общия размер на задължението по договора за кредит при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 г. от изтичане на гратисния период.

По делото се намира и Уведомление по чл. 27 ЗКСД от 18.04.2022 г. до “Р.

(България)“ ЕАД, с което ответницата уведомява банката за настъпили обстоятелства, които определят изплащане на задълженията ѝ по кредита от държавата.

Представено е уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит, като видно от известието за доставяне пратката е била непотърсена в срок.

В Уверение от 19.04.2022 г., издадено от Нов български университет, К. В. Н. е записана в 4-ти курс и се обучава в бакалавърска програма „Интериорен дизайн“ от 01.10.2015 г. и към датата на издаване на уверението има 8 записани и заплатени семестъра.

Видно от удостоверения за раждане ответницата има две деца: А. С.

Наплатанов, роден на 11.01.2017 г. и Е. С. Н., родена на 17.11.2021 г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което видно от движението по сметката на ответницата, усвоените суми са: на 04.02.2016 г. - 700 лв.; на 04.02.2016 г. - 700 лв. След усвояване на първите две суми с общ размер 1400 лв., на 04.02.2016 г. е заплатена сума в размер на 1400 лв. с получател НБУ. На 30.08.2016 г. е усвоена сума в размер на 700 лв., след което на същата дата е заплатена семестриална такса в размер на 700 лв. с получател НБУ. На 31.01.2017 г. е усвоена сума в размер на 700 лв., след което на същата дата е заплатена семестриална такса в размер на 700 лв. с получател НБУ. На 21.08.2017 г. е усвоена сума в размер на 700 лв., след което на същата дата е заплатена семестриална такса в размер на 700 лв. с получател НБУ. От констатациите следва, че отпуснатият от ищеца и усвоен кредит от ответницата е в общ размер на 3500 лв.

3 по процесния договор за кредит, като усвояването и ползването на кредита е съобразно условията на сключения договор за кредит, а именно за заплащане на семестриални такси за обучение на НБУ. От извършената проверка при ищеца и анализ на постъпленията и плащанията, отразени по процесния кредит и по сметките, по които се установиха плащания, се констатира, че към 24.03.2020 г. по процесния кредит има неплатени остатъци от задължения, както следва: неплатен остатък за главница в общ размер на 3912,87 лв., която включва: неплатена просрочена главница - 845,84 лв. по 5 месечни вноски с настъпил падеж за периода 15.10.2019 г. - 02.03.2020 г. (датата на предсрочна изискуемост) включително и неплатен остатък за редовна главница - 3067,03 лв. към 02.03.2020 г.; неплатена възнаградителна лихва в размер на 98,54 лв.. включваща: неплатена възнаградителна лихва - 88,40 лв. по 5 месечни вноски с настъпил падеж за периода 15.10.2019 г. - 15.02.2020 г. вкл.; неплатена текуща възнаградителна лихва - 10,14 лв., за периода 15.02.2020 г. - 02.03.2020 г.; изчислена от експертизата неплатена наказателна лихва в размер на 36,81 лв. за периода 15.10.2019 г. - 19.03.2020 г., включително. От извършената проверка при ищеца не се установяват плащания след 24.03.2020 г. до 21.11.2022 г. Към 21.11.2022 г. неплатените задължения по процесния кредит са: неплатен остатък за главница в общ размер на 3912,87 лв.; неплатена възнаградителна лихва в размер на 98,54 лв.; изчислена от експертизата неплатена наказателна лихва в размер на 36,81 лв. за периода 15.10.2019 г. - 19.03.2020 г., включително; неплатени съдебни разноски в размер на 606,51 лв.; неплатена законна лихва за забава - 1001,01 лв. за периода 24.03.2020 г. - 20.11.2022 г. включително, включващ 972 дни забава. По кредита е прилаган годишен лихвен процент от 7,00%, съгласно договора. Ищецът е формирал, респ. начислявал дължимата възнаградителна лихва по кредита върху усвоения неплатен остатък по редовна неизискуема главница, която не включва падежиралата неплатена главница по месечните вноски.

Периодът на начислената възнаградителна лихва е всеки месец при 30 дни месечно.

Претендираната от ищеца неустойка /наказателна лихва/ е формирана върху просрочените и неплатени в срок (на съответния падеж) месечни вноски за главница при лихвен процент = 10% годишно (сбор от ОЛП на БНБ + надбавка 10%), съгласно договора за кредит и извършената проверка от експертизата на размера на начислената наказателна лихва.

Периодът на начислената наказателна лихва е считано от падежа на първата неплатена вноска за главница 15.10.2019 г. до 19.03.2020 г. вкл.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Д.

Наплатанов, съпруг на ответницата, който сочи, че на 17.11.2021 г. се родило второто им дете с ответницата, след което последната няколкократно посещавала банката и уведомила за това обстоятелство. Уведомяването се случвало по телефона, като имало няколко опита на място да се представят необходимите документи за раждането на второто дете и на банката били представени такива документи. Това се случвало в клон на банката в ж.к.

„Надежда“, бул. „Ломско шосе“, който обслужвал кредита на ответницата. Документите, състоящи се в Акт за раждане на второто дете, не били приемани. Подаваното заявлението било с текст, че с раждането на второто дете се очаква министерството на образованието да покрие семестриалните такси за НБУ на ответницата, да поеме погасяването на кредита.

4

Сочи, банката не е уведомила ответницата, че трябва писмено да уведоми за раждането на второто ѝ дете.