Решение № 190 от 27.03.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1952/2022
- Вид
- Решение № 190
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 19.04.2023
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 7, т.1 б."А" · Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 2, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
- чл.57, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.91 · Закон за автомобилните превози
- чл.92,ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г ал. 1, предл. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 51, ал. 3-5 · Закон за българските лични документи
- чл. 51, ал. 3-5 · Закон за българските лични документи
- чл. 51, ал. 3-5 · Закон за българските лични документи
- чл.151, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 190 гр. Благоевград, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210201952 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „П.“ с ЕИК, представлявано от управителя М. П. против Наказателно постановление № 42-0003881/10.11.2022 г., издадено от директора на РД“АА София, с което на дружеството на основание 96г, ал.1, пр.2 ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002г. на МТС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че съставеният АУАН и издаденото НП не отговаряли на предвидените към съдържанието им изисквания, както и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация. Позовава се на Директива 2006/126/ЕО на Европейски парламент и на съвета от 20.12.2006г., съгласно която свидетелство за управление на МПС от съответната категория се издава на водача само при условие, че е преминал всички нормативно установени изследвания на страната членка на ЕС. Сочи се, че съгласно чл.92 от Договора за Европейски съюз никоя държава членка не може, без приемане от Съвета да изменя разпоредби относно общи правила, приложими към международния транспорт от и към територията на държава-членка, така че те по своите преки или косвени последици да бъдат по-неблагоприятни за превозвачите от други държави- членки.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано не се представлява от процесуален представител. Депозирано е писмено становище от адв.
К., с което се поддържа депозираната въззивна жалба. Допълва се, че предвид промяна в Наредба 36/15.05.2006 г., към датата на издаването на НП са били налице и предпоставките за прилагане на чл.3 ЗАНН. Претендира се присъждане на направените 1 по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител. Депозира становище, в което излага аргументи за правилност и законосъобразност на издаденото НП и прави искане за неговото потвърждаване. Релевира възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 29.09.2022 г. около 10.30ч., в сградата на ОО „АА“ – Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул. „Св.Д.Солунски “№77а, свидетелите Е. Г. и А. Я.- служители на РД“АА“ – София извършили комплексна проверка на превозвача „П. “, притежаващ лиценз на ЕО № 11765/10.03.2019 г. за международен автомобилен превоз на товари.
След проверка на документите, представени от управителя на дружеството и справка в ИС Регистър за психологически изследвания на водачите на ИААА, проверяващите установили, че на 23.02.2022 г. превозвачът е извършил международен превоз на товари с МПС с рег. №, управляван от водача К. Г. К. с ЕГН, който към датата на извършване на превоза не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Служителите на ИААА приели, че на 23.02.2022 г. проверяваното дружество е допуснало водача К. К. да извърши международен превоз на товари, който не отговарял на изискването за психологическа годност, като по този начин е извършило нарушение на нарушение на чл.57, ал.1 от Наредба 11/31.10.2002 г.
Предвид установеното, свидетелят Г. на 29.09.2022 г. в присъствието на свидетеля Я. и управителя на дружеството лице съставил срещу последното АУАН № 329384.
Актът бил връчен на същата дата на управителя на дружеството, който го подписал без да обективира възражения. Такива не са постъпили и в определения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок.
Резултатите от извършената комплексна проверка на дружеството са отразени в Констативен протокол № 11-36-39/31/30.09.2022 г.
Въз основа на акта, било издадено и обжалваното наказателно постановление, което е връчено на управителя на наказаното дружество на 24.11.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Г. и Я. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от РДАА с рег. №5200-56-9120/5/02.02.2023 г.; Заверено копие на превод на международна товарителница;
Копие на писмо от Европейска комисия относно жалба СНАР(2022)00720 от 04.03.2022 г. срещу България, Писмо от РДАА с рег. 352-00-56-9120/3/12.12.2022 г.;
Копие на АУАН с №329384/29.09.2022 г.; Разпечатка на АУАН с №329384/29.09.2022 г.; Справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на К. Г. К.; Копие от разпечатки от картата на водача – 7 бр.; Копие на известие с рег. №11-36-39/30/02.08.2022 г.; Копие на Заповед №РД-122508/29.08.2022 г.; Копие на констативен протокол за извършена комплексна проверка на „П.“ с рег. №11-36-39/31/30.09.2022 г.; Копие на длъжностна характеристика; Копие на заповед №РД-08-30/24.01.20 г.; Копие на заповед №355/19.09.2022 г.
При изграждането на фактическите изводи съдът се довери на показанията на свидетелите Я. и Г. като съобрази липсата на каквито и да било данни за заинтересованост от изхода на делото, както и тяхната непротиворечивост и 2 хронологична издържаност. Показанията на двамата свидетели притежават висока доказателствена стойност, основана на възпроизведените от тях непосредствени възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства.
Районният съд приема за достоверни и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на служителите на ИААА и приетите по делото писмени доказателства съдът установи детайли за извършената проверка и установените при нея резултати, както и процедурата по съставяне и връчване на АУАН В приложената по делото международна товарителница се съдържа информация за извършен международен превоз на товари с МПС с рег. № на 23.02.2022 г., като съгласно данните от дигиталния тахограф и извлечение от картата на водача, МПС е управлявано от водача К. К..
От справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите на ИААА /л.8/ се установява, че за водача К. К. са издавани удостоверения за психологическа годност с валидност от 10.07.2015 г – 10.07.2018 г., 07.02.2019 г. – 07.02.2022 г. и от 07.05.2022 г. – 07.05.2025 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 24.11.2022 г., а жалбата е от 05.12.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл.92,ал.1 вр. чл.91 ЗАвтПр, а НП е издадено от компетентен орган, упълномощен на основание чл.92, ал.2 със Заповед № РД-0830/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място, обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на наказаното дружество, на когото е връчен.
В съставения АУАН и издаденото НП в акта, така и в наказателното постановление ясно и недвусмислено е посочено, че на 23.02.2022г. в гр. Благоевград, ул. „Света гора”8 дружеството е допуснало водача К. К. да извърши международен превоз на товари, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, поради което словесното описание на нарушението не поставя съмнение за датата и мястото на нарушението.
Тук е мястото да посочи, че независимо от факта, че превозът е реализиран извън страната, място на извършване на нарушението е седалището на съответното 3 дружество/едноличен търговец, на което е издаден лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари.
Отговорността на дружеството/едноличния търговец се ангажира в качеството му на автомобилен превозвач, като организирането на международен превоз без спазване на предвиденото с тази разпоредба изискване е именно седалището на дружеството, от където се осъществява оперативната дейност по организирането на превози. /В този смисъл са Решение № 2420 от 10.11.2019 г. на АдмС Благоевград по к.а.н.д. № 607/2019 г Решение № 267 от 24.10.2019 г. на АдмС Кюстендил по к. н.а.х д. № 229/2019 г.
Решение № 116 от 17.10.2019 г. на АдмС Търговище по к. а. н. д. № 77/2019 г. Решение № 1566 от 18.07.2019 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1604/2019 г. и др./ Не съществува и несъответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл.57, ал.1, Наредба 11/31.10.2002 г. лицето по чл.2, ал. 1 /едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него длъжностно лице/ допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни.
При доказателствена обезпеченост на нарушението, на превозвача следва да се наложи определената с чл. 96г ал. 1, предл. 1 от ЗАвтП, имуществена санкция в размер на 3000 лева, предвидена за онзи, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че превозвачът не е извършил нарушението, за което му е наложена „имуществена санкция“. Аргументи:
Съгласно т.8 от Преамбюла на ДИРЕКТИВА 2006/126/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на моторни превозни средства "На основание на пътната безопасност следва да се определят минимални изисквания за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни средства. Необходимо е изпитите за управление на превозно средство и лицензирането да бъдат хармонизирани. Във връзка с това следва да се дефинират знанията, уменията и поведението, свързани с управлението на моторни превозни средства, изпитът по управление на превозно средство следва да се основава на тези концепции и следва да се предефинират минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на такива превозни средства“. Като т.9 предвижда, че „доказателство за изпълнение на съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство от водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или товари, следва да предоставят, когато свидетелството се издава и периодично след това. Този редовен контрол съгласно националните правила за съответствие с минималните стандарти ще допринесе за свободното движение на хора, ще избегне изкривяването на конкуренцията и по-добре ще взема предвид специфичната отговорност на водачите на такива превозни средства. На държавите-членки следва да се позволи да налагат медицински прегледи като гаранция за спазване на минималните 4 стандарти за физическа и умствена годност за управление на други превозни средства.