Решение № 2240 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2240 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110207178 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на М. З. М. депозирана чрез адв. И. С. от САК срещу Наказателно постановление № 25-4332-005869/20.03.2025 г., издадено от Г. В. Б. – Началник група към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя М. З. М. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500.00 /петстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.

3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата от М. З. М. депозиран чрез адв. И. С. от САК се претендира отмяна на обжалваното наказателното постановление поради нарушения на материалния и процесуалния закон и неправилност. В жалбата се твърди, че жалбоподателят М. не е извършил административните нарушения, вменени в негова отговорност. Оспорва се компетентността на лицата, издали процесните акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП.

Навежда се, че в издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ не са били посочени фактически констатации, аналогични на тези отразени в АУАН. Оспорва се отразената в процесното НП фактическа обстановка, като се твърди, че жалбоподателят не е управлявал моторното превозно средство в нарушение на посочените в НП 1 законови разпоредби. Посочва се, че в ЗППАМ не е била посочена датата, на която се твърди, че е било извършено нарушението, а единствено е бил отразен часа на вземане на пробата посредством техническото средство „Алкотест Дрегер“. Обръща се внимание на това, че в НП е посочено, че нарушението е било извършено в 02:57 часа, а жалбоподателят бил изпробван с техническото средство „Алкотест Дрегер“ в 02:50 часа. В тази връзка се твърди, че е налице вътрешно протИ.речие между часа на вземане на пробата и часа на спиране на жалбоподателя М. за проверка, в резултат на което протИ.речие излизало, че проверката предхождала спирането на жалбоподателя за проверка. Поддържа се в жалбата, че е налице протИ.речие между процесните АУАН, НП и ЗППАМ по отношение на описанието на административните нарушения, вменени в отговорност на жалбоподателя.

Сочи се, че с издадената ЗППАМ жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС. В тази връзка се навежда, че така наложената санкция със ЗППАМ е идентична на административно наказание, наложено с атакуваното НП, което нарушавало принципа „non bis in idem“. В тази насока се позовава на практиката на СЕС. Подържа се, че поради допуснатото нарушение на принципа „non bis in idem“ обжалваният акт следва да бъде отменен в частта, в която на жалбоподателя е било наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Твърди се, че жалбоподателят се явил в лечебното заведение в указания в талон за изследване срок, но вземането на кръвна проба от жалбоподателя се случило по-късно, поради натовареност в спешния център. По изложените съображения се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено като се претендира присъждане в полза на жалбоподателя на направените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят М. З. М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат И. С. от САК, който поддържа, че от приобщения по делото протокол за химическо изследване се установява, че жалбоподателят М. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,42 %. В тази връзка сочи, че не е било налице основание за издаване на обжалвания акт. По тези съображения моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, се представлява от главен юрисконсулт В. П.в, който пледира жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Поддържа, че при издаването на процесните АУАН и НП са били спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Счита, че деянието се доказва от събраните по делото гласни доказателствени средства. Твърди, че деянието е било правилно квалифицирано. Твърди също, че правилно е била определена и релевантната санкционна разпоредба.

По делото са постъпили и писмени бележки, изготвени от главен юрисконсулт В. П.в, редовно упълномощен от административно-наказващия орган. В писмените бележки са формулирани искания депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, а наказателното 2 постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. В писмените бележки се твърди, че са спазени давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Твърди се също, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от лица, притежаващи необходимата за това компетентност. Навежда се, че е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. Поддържа се, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Посочва се, че наложените административни наказания са в пълна степен съобразени с целите по чл. 12 от ЗАНН. С оглед изложеното се иска процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение за прекомерност на поисканото от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. З. М. е правоспособен водач на МПС с придобити категории В и АМ, като му било издадено СУМПС № **********, издадено на 08.06.2021 г. и валидно до 08.06.2031 г.

На 26.02.2025 г., около 02:57 часа, жалбоподателят М. З. М. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ********** в гр. София, по бул. „Цар Борис III“ с посока на движение от ул. „Горица“ към ул. „Планинец“, когато пред № 178 на булеварда бил спрян за проверка от полицейски служители при 06 РУ-СДВР – свидетелят И. Б. и неговият колега Д. П..

Полицейските служители изискали от жалбоподателя М. да им представи свои и на автомобила документи, но жалбоподателят не им предоставил СУМПС и свидетелство за регистрация на управлявания от него автомобил.

На жалбоподателя била извършена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, сериен № ARPM0404, което отчело положителен резултат от 0,74 промила на хиляда в издишания от него въздух. Впоследствие полицейският служител Д. П. съставил талон за медицинско изследване № 292080 с отбелязване, че жалбоподателят следва да се яви в УМБАЛ „Свети Анна“ гр. София за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване в срок от 45 минути от връчването на талона. Попълненият от полицейския служител П. талон бил връчен на жалбоподателя на 26.02.2025 г. в 03:30 часа.

Свидетелят И. Б. съставил АУАН серия G A № 3411922/26.02.2025 г. за извършени от жалбоподател М. М. нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на полицейския служител Д. П. и на жалбоподателя, който го подписал, като направил и възражения срещу него, които били описани в АУАН.

На 26.02.2025 г., в 04:44 часа жалбоподателят М. се явил в УМБАЛ „Света Анна“-София, където му били взети кръвни проби за определяне 3 концентрацията на алкохол в кръвта.

В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни възражения срещу АУАН серия GA №3411922/26.02.2025 г.

На 06.03.2025 г. на жалбоподателя била издадена Заповед № 25-4332001320 за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. , б.

„б“ от ЗДвП, с която неговото СУМПС било временно отнето до решаване на въпроса за отговорността, но за не - повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на жалбоподателя на 10.04.2025 г.

Съгласно протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 100/26.02.2025 г., изготвен от М. В. М.

– химик в Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „Света Анна“-София АД, в изследваните проби кръв, взети от жалбоподателя М. била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,42 %.

На 20.03.2025 г. Г. В. Б. – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР издала атакуваното Наказателно постановление № 25-4332005869/20.03.2025 г., с което на М. З. М., на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 /десет/ лева. В издаденото от него НП административно-наказващият орган отразил, че жалбоподателят не е спазил времето, посочено в талона за медицинско изследване.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 10.04.2025 г.

С Решение № 26104/31.07.2025 г. по адм. д. №4528/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, III отделение, 8 състав била отменена Заповед №25-4332-001320/06.03.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. , б. „б“ от ЗДвП. Съдебното решение е влязло в сила на датата на обявяването му.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетеля И. Б., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – Заповед №25-4332-001320/06.03.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. , б. „б“ от ЗДвП, протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 100/26.02.2025 г., Решение №26104/31.07.2025 г. по адм. д.

№4528/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, III отделение, 8 състав, талон за изследване № 292080/26.02.2025 г., протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 26.02.2025 г., резултат от проба № 4

2776 от 26.02.2025 г. от тестване с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, сериен номер ARPM0404, справка-картон на водача, заповед №8121К12547/12.09.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи.

При изграждането на изводите си за релевантната фактическа обстановка настоящият съдебен състав възприе с доверие показанията на свидетеля И. Б., които намира за еднопосочни, последователни и изцяло кореспондиращи на писмените доказателства. Действително в хода на съдебното следствие бе констатирана липсата на детайлно съхранен спомен у свидетеля Б. по отношение на това кои документи жалбоподателя М. М. не е представил в хода на извършената спрямо него проверка. Констатираната у свидетеля Б. липса на детайлно съхранен спомен обаче съдът намира за житейски обяснима предвид естеството на служебните му задължения, свързани с извършването на множество аналогични проверки.