Решение № 1106 от 01.12.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 1106/01.12.2022 г. по НАХД № 4148/2022 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност спрямо обвиняемия Н. Г. К. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че: на 20.01.2020 г. в гр. Бургас, по улица „Демокрация“, управлявал моторно превозно средство лек автомобил, марка „Форд“, модел „Ескорт“ с поставени peг. табели с № *, който не е регистриран по надлежния ред, предвиден в чл. 140, ал. 1 от Закон за движение по пътищата и чл. 2 и чл. 3 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Пред районния съд делото протече по реда на Глава 28 НПК, като обвиняемият се явява лично и заяви, че не желае да ползва адвокатска защита, както и че не желае да се провежда разпит на свидетелите, а на основание чл. 378, ал. 2 НПК да се ползват протоколите от досъдебното производство.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в минимален размер.

Обвиняемият К. заявява, че е съгласен с казаното от прокурора и съжалява за деянието си. В предоставената възможност за последна дума заявява, че няма да повтори грешката си.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Н. Г. К. с ЕГН: ********** *, без данни за криминални прояви до момента и с добри характеристични данни.

На 10.09.2019 г. обвиняемият Н. Г. К. сключил договор за покупко-продажба на моторно превозно средство - лек автомобил „ Форд Ескорт“ с peг. № *, с * и съпруга й - *.

На 11.09.2019г. подписите на договора били нотариално заверени. От този момент нататък обв. К. станал собственика на автомобила. На 18.10.2019 г. обв. К. представил автомобила за технически преглед. Обвиняемият К. започнал да управлява автомобила по градската и по националната пътна мрежа, въпреки че знаел, че той не е регистриран в КАТ Бургас на негово име.

Междувременно на 12.11.2019 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена от органите на Пътна полиция по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, доколкото в двумесечен срок от придобиването на собствеността върху автомобила, същият не бил пререгистриран на името на новия собственик.

На 30.12.2019 г. обв. К. управлявал автомобила в гр. Бургас, по бул. „Тракия“, като знаел, че моторното превозно средство все още не е регистрирано по надлежния ред на 1 негово име. Именно тогава обв. К. бил спрян от полицейски служители за извършването на проверка. Същите установили, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред, както и че е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 12.11.2019 г. Обяснили този факт на обв. К. и му съставили АУАН № 660328 за извършено административно нарушение. В текстовата част на този АУАН било записано, че на 30.12.2019 г. К. управлявал лек автомобил-марка „ Форд Ескорт“ с peг. № *, който е с прекратена регистрация на 12.11.2019 г. След съставянето му, актът бил връчен на обв. К., който се е подписал и написал саморъчно, че не е знаел, че автомобилът е със прекратена регистрация.

На 20.01.2020 г., след като вече бил запознат с факта на прекратената регистрация на автомобила, описан в АУАН от 30.12.2019 г., от който получил препис, обв. К. отново управлявал същото моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд Ескорт“ с peг.

№ *, което все още не било регистрирано по надлежния ред, като се движил в гр. Бургас. На улица „Демокрация“ обв. К. бил спрян за проверка от старши полицай - *, който констатирал, че автомобилът е с прекратена регистрация. * поискал съдействие от Пътна полиция Бургас. На място пристигнал младши автоконтрольор *., който съставил срещу обв.

К. АУАН с № 660119 за това, че на същата дата управлява лек автомобил- марка „ Форд Ескорт“ с per. № *, с прекратена регистрация от 12.11.2019 г.

Материалите били докладвани в прокуратурата, като с постановление от 15.04.2020 г. наблюдаващият прокурор образувал досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 29.06.2020 г., съгласувано по реда на чл. 219, ал. 1 НПК, К. бил привлечен в качеството на обвиняем.

С постановление от 21.12.2020 г. наблюдаващият прокурор спрял производството по делото на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК - поради отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, свързано с приложението на чл.

345, ал. 2 НК, по което било образувано дело С-454/20 г. на СЕС. С Определение от 23.03.2022 г. обаче Съдът на Европейския съюз отклонил искането за преюдициално тълкуване на правото на ЕС, поради което и с постановление от 13.09.2022 г. производството по делото било възобновено и в РС-Бургас било внесено предложение по чл. 375 НПК.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – *. (л. 51 от ДП);

* (л. 52 от ДП); * (л. 53 от ДП); * (л. 54 от ДП); * (л. 55 от ДП); * (л. 56 от ДП) и обяснения на обвиняемия Н. К. (л. 43-44 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 46 и л. 97 от ДП); писмо от Сектор „ПП“ Бургас, ведно с документи (л. 12-14 от съдебното производство); АУАН бл. № 660328 (л. 11 от ДП); АУАН бл. № 660119 (л. 15 от ДП); справка регистрация на МПС (л. 16 – 17 от ДП); справка за нарушител/водач (л. 18 – 19 от ДП); характеристична справка (л. 49 от ДП); протокол за доброволно предаване (л. 59 от ДП); договори за покупко-продажба (л.

59 и л. 61 от ДП); удостоверение (л. 60 от ДП) и ксерокопия на документ за автомобил (л.

62-64 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, 2 поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали. Доколкото доказателствата са непротиворечиви, то такъв анализ се явява и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане на лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с поставени peг. табели с № * в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по ул. „Демокрация”, представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г. , според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с поставени peг. табели с № * , който обвиняемият е управлявал, е „моторно превозно средство” по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на разпоредбата е приета и Наредба № I45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като съгласно чл. 2 от Наредбата МПС задължително се представят за регистрация от секторите "Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1, лично да представи превозното средство и необходимите документи за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/ и се предоставят табели с регистрационен номер /чл. 10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на местата, определени от производителя.

3

В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице. Това е така, доколкото няма спор, че обвиняемият е придобил собствеността върху автомобила в предвидената за това форма съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП (писмен договор с нотариална заверка на подписите) на 11.09.2019 г., както и че в двумесечен срок от придобиването не е изпълни задължението си по чл. 145, ал. 1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да пререгистрира превозното средство. В този случай приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират когото и да е за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели, че К. не е знаел, че регистрацията на автомобила ще бъде прекратена, в следствие на бездействието му. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 11.11.2019 г. и очевидно не е бил спазен, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок и считано от 12.11.2019 г. автомобилът е бил без валидна регистрация. Именно липсата на надлежна регистрация прави управлението на автомобила престъпно, поради което и съдът счита, че правилно РП-Бургас е квалифицирала деянието по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото обвиняемият К. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че с действията си привежда в движение автомобилът и го предвижва в пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че автомобилът е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред, доколкото след изтичане на двумесечния срок от придобиването му регистрацията му е била автоматично прекратена, като от волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.

Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2db0a8e5-aa9a-4796-9517-6152010dd419